Игумен Леонтий (Козлов)
В деня, в който празнуваме Обрезанието Господне и почитаме паметта на свети Василий Велики, посрещаме и календарната Нова година. Защо толкова се радваме за този светски празник, какъв е смисълът – дали защото това е една възможност да се съберем в семеен кръг за тази кръгла дата или за да отбележим, че старата си отива, но и смъртта се приближава?
Апостол Павел, изобличавайки ,,неразумните‘‘ галатяни, ги укорява в това, че познали Бога, отново се връщат към ,,немощните и оскъдни стихии‘‘ и им се подчиняват, тачейки ,,дни, месеци, времена и години‘‘ (срв. Гал. 4: 9-10). И в читаемото днес – на Обрезание Господне, апостолско четиво, ап. Павел ни наставлява: ,,Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа; понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството и вие сте пълни чрез Него‘‘(Кол. 2: 8-10).
Ако сред галатяни са проповядвали привърженици на юдаизма, които са се стремяли да ги върнат към изпълнение на юдейските обреди и почитането на празничните дни, то върху колосяни имали влияние някои юдействащи гностици, опитващи се да съчетаят юдейските обичаи с идеите на езическата философия и строгия аскетизъм. Но и в двата случая стремежът е да бъде подменена истината със суетни човешки умувания,а пълнотата в Христос- с празнотата на външните обреди. Там, където липсва вътрешно съдържание, неизбежно проникват всякакви предразсъдъци и суеверия.
И все пак, каква е причината за нашата радост днес? Господ казва: ,,Ето, всичко ново творя‘‘ (Откр. 21:5). В тези святи дни, Бог идва на земята, за да обнови човека. Христос се ражда човек, възприемайки нашата природа в цялата й пълнота, за да се родим наново и да се приобщим към пълнотата на Божественото, към пълнотата на радостта, любовта и блаженството. И този нов и безкраен период от живота на човека – пътят на обновлението, започва с Кръщението, когато ставаме членове на Светата Църква. Между тези два големи празника – Рождество Христово и Неговото Кръщение, е Обрезанието Господне.
Във Ветхия Завет обрязването е означавало приемане на договора, на завета с Бога, причисляване към Неговия народ. Като предобраз на Осмия ден – символ на вечния живот с Бога след Възкресението- този обряд се извършвал на осмия ден след раждането. Именно в този ден се давало име на човека, с което се узаконявало неговото съществуване, като че ли той се раждал и за Бога, и за обществото. Затова Обрезанието е точен ветхозаветен аналог и предобраз на благодатното Кръщение, въвеждащо във вечния живот.
Господ приема Обрезание, за да изпълни закона, но заедно с това да яви на хората истинността на въплъщението и да затвори устата на еретиците, които твърдят, че Господ е приел човешко естество не в цялата му пълнота, а само частично и умозрително. А изпълнявайки закона, Христос освобождава хората от необходимостта да следват всички тези ветхозаветни разпореждания, освобождава човека от този Дамоклев меч. Времената на външните предписания, като: ,,не се докосвай, не вкусвай, не пипай‘‘ (Кол. 2, 21) отминават, човечество трябва да съзрее, да достигне до същността, да разбере какво иска от нас Господ.
Именно заради това, както казва апостол Павел, ,,в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар‘‘. (Гал. 6, 15), т.е. важно е обновлението на духа, а не изпълнението на иудейските или езическите обреди. И Христос, разговаряйки със Самарянката, казва, че макар спасението да е от иудеите, ,,истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина‘‘ (Иоан. 4: 23). Ако старозаветният човек, сключвайки договор с Бога, беше длъжен да обреже своята плът, чувствените удоволствия, то сега, за да станем нови, трябва наред с плътските, да обрежем и духовните си страсти: егоизма, сребролюбието, превъзнасянето и много други… Защото входът в Царството Небесно е отворен само за чистите, за тези, които с благодатта Христова и със своя труд са умили своите ризи от греха и са се показали достойни да приемат този велик дар!
И затова ние днес празнуваме духовно. То не е свързано с календара. Радваме се за това, което реално се е случило някога, и за това, което днес се случва в душите ни, когато се приближаваме към Бога, очистваме се, освещаваме се, и още тук познаваме радостта, пълнотата во Христа. А радостта зависи от степента, до която сме се обновили и доколко последователно вървим по пътя Христов. Ако само с думи изповядваме себе си като Негови последователи, то си оставаме ветхозаветни и по нищо не ще се отличим от тези, които са се вкопчили в обредите и твърдят, че така се спасяват. Ще си останем едни формални християни и в нас няма да има нито живот, нито истинска радост.
Днес, почитайки паметта на свети Василий Велики – този древен, легендарен светител, чийто принос за Църквата е огромен, заедно с честването на Обрезанието на нашия Господ Иисус Христос, да бъдем благодарни и да се постараем да отговорим с взаимност. Да се възползваме от новолетието, което Господ ни дарява, да го превърнем във време за спасение, като се избавим от тежестта на страстите, които ни владеят и след нашето Свето кръщение, и да отворим сърцата си за благодатта на обновения живот. Тогава венецът на благостта Господня, ще увенчава не само тази година, но всеки ден, всеки миг, и преображението на душите ни, започнало в Светото кръщение, ще продължи във всички земни дни на нашия живот, дарувайки ни пълнотата на битието и вечното блаженство во Христа Иисуса нашия Господ! Амин.
Превод от руски: Валя Марчелова