Автор: Епископ Варнава (Беляев)
У светите отци-аскети, както и изобщо в църковната практика, съществуват две разбирания за непрестанната молитва – широко и тясно.
Какво е непрекъсната молитва в широкия смисъл на думата, става напълно разбираемо, като припомним, например, следващите слова на преподобния Исаак Сирин:
„Трябва да знаем, възлюблени, и това, че всяка беседа, извършвана тайно (т.е. в сърцето), всяка грижа на добрия ум за Бога, всяко размишление за духовното се осъществява чрез молитвата и се нарича с името молитва, и под това име се свеждат до едно, разбирането на различните четива или славословията с уста на Бога, или загрижената печал по Бога, или телесните поклони, или псалмопеенето в стихословия, или всичко останало, от което се състои целият чин на истинската молитва, от която се ражда любовта Божия…“
Лесно е да се разбере, че всяко действие, насочено към прославяне на Бога, вече е молитва. Цялото наше поведение от утрото до вечерта, ако всичката си работа вършим, като че е пред лицето на Самия Господ, е молитва. И ако настроим себе си на постоянно „ходене пред Бога“, то ще имаме и непрестанна молитва. А ако с милостиня придобиваме любовта на бедните, които да се молят за нас и по такъв начин с тяхната молитва да се възпълни и нашата немощна, която се прекъсва заради естествените ни нужди ( примерно сън) – то това ще бъде още по-добро! При такова организиране, ежедневните дела – дори и в домакинството, когато са с внимание, насочено към Бога, не може да се смятат за особено обременителни – във всички случаи не може да става сравнение с „умното“ извършване на Иисусовата молитва в тесния смисъл на тази дума.
И древните велики подвижници са прибягвали до такъв образ на живот, защото е невъзможно, човек да държи постоянно ума си в голямо напрежение и съзерцание на небесното. Но от друга страна, не бива дългото пребиваване в лоното на Църквата и външното изпълнение на правилата да се считат за непрестанна молитва.
Веднъж няколко монаха, така наречените евхити (мистична секта на вечномолещите се аскети , отишли при авва Лука. Старецът ги попитал:
— Какво е вашето ръкоделие, с какво се занимавате?
— Ние не се занимаваме с ръкоделие – отговорили те- ние, както е заповядал апостолът, непрестанно се молим.
А старецът възкликнал:
— Нима не ядете?
— Ядем, — отговорили монасите.
– А кой се моли вместо вас, когато се храните? …
И още ги попитал:
— А спите ли?
— Спим.
— И кой се моли за вас, докато спите?
Не намерили какво да му отговорят. Тогава авва Лука им казал:
— Простете, но вие не правите така, както казахте. Аз ще ви покажа, че и занимавайки с ръкоделие, непрестанно се моля… Намокряйки малко бамбуковите пръти, аз сядам с Бога, и сплитайки ги, казвам: ,,Помилуй ме, Боже, по великата си милост, и по многото си щедрости изглади беззаконията ми“ [Пс. 50, 1].
След което се обърнал към тях:
— Нима това не е молитва?
А те отговорили:
— Да.
Старецът продължил:
— Прекарвайки целия си ден в работа и молитва, заработвам около 16 монети. Две от тях давам на бедняка на входа, а от останалите се прехранвам. И когато ям или спя, за мен се моли взелият двете монети, и по благодатта Божия в мен се извършва непрестанна молитва.
Въпросът за непрестанната молитва силно е интересувал подвижниците. Някои от тях, възглавявайки монастири, се стараели с всички сили да измислят начин, така че да не престава молението в храма. Тъй като не е по силата на един човек подобен подвиг, то били организирани чреди (смени). Братята се разделяли примерно на 24 чреди, и всяка група в определения за нея час идвала в църквата за псалмопения. Така, ден и нощ се разнасяло непрестанно славословие на Бога. Обителите с такъв устав получили наименованието „незапиващите“. Началото било положено от преподобния Александър († ок. 430 г.).
Превод от руски език: Валя Марчелова