Професор Лариса Маршева, Петр Граматик
Великата Четиридесятница се предхожда от четири подготвителни недели, в които Постният Триод предлага множество богослужебни текстове, които ни подготвят за Великия пост. Тези подготвителни седмици започват с Неделята на Митаря и Фарисея. А във втората Неделя на Блудния син, по време на утренята, а и след това в Неделя Месопустна и Неделя Сиропустна, се пее псалом 136, носещ името ,,На реках Вавилонских‘‘ ( При реките Вавилонски – бел.прев.).
136 псалом се състои от девет стиха. Съществуват различни мнения, свързани с неговото авторство. Ярко изразената, особено в стихове 5 и 6, силна носталгия по родината подбужда към мисълта, че авторът е бил сред пленените, които след указа на персийския цар Кир в 538г преди Р.Хр., са се върнали в разрушения Йерусалим.
Текстът на 136 псалом на български език е следният:
„1. При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион;
2. на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи.
3. Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие: попейте ни песни сионски.
4. Как да пеем Господня песен на чужда земя?
5. Ако те забравя, Иерусалиме, – нека ме забрави десницата ми;
6. нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие.
7. Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!
8. Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила!
9. Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!‘‘
На църковно-славянски език, текстът изглежда така:
,,На реках Вавилонских, тамо седохом и плакахом, внегда помянути нам Сиона. На вербиих посреде его обесихом органы нашя. Яко тамо вопросиша ны пленшии нас о словесех песней и ведшии нас о пении: воспойте нам от песней Сионских. Како воспоем песнь Господню на земли чуждей? Аще забуду тебе, Иерусалиме, забвена буди десница моя. Прильпни язык мой гортани моему, аще не помяну тебе, аще не предложу Иерусалима, яко в начале веселия моего. Помяни, Господи, сыны Едомския, в день Иерусалимль глаголющыя: истощайте, истощайте до оснований его. Дщи Вавилоня окаянная, блажен иже воздаст тебе воздаяние твое, еже воздала еси нам. Блажен иже имет и разбиет младенцы Твоя о камень‘‘.
Вавилонският плен
,,При реките Вавилонски‘‘ – използването на множественото число в това словосъчетание посочва различните райони по долините на реките Тигър и Ефрат, с притоците им и изкуствените канали, изкопани от вавилонците за напояване на полетата им, където са били разселени и са живеели пленените еврейски семейства. Множественото число на глаголите ,,седяхме‘‘ и ,,плакахме‘‘ се отнасят до общението на пленените евреи помежду им. Те плачат заедно и съпреживяват, спомняйки си Сион – в дадения случай той се асоциира с Йерусалим или с Храма.
Ние се намираме в плен на греха – ,,на реках Вавилонских‘‘
,,На върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи‘‘ – музикалните инструменти, окачени на дърветата говорят за това, че евреите са изоставили всякое веселие.
Песнопението ,,На реках Вавилонских‘‘ още с първите стихове ни разкрива смисъла на Великия пост. Ние се намираме в плен на греха, както те са пленници всред реките Вавилонски. Подобно на иудеите, и ние трябва да отложим веселието и да се замислим за греховете си, да си спомним Сион, т.е. Царството Небесно или Небесния Йерусалим.
Сионските песни
,,Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие: попейте ни песни сионски‘‘ – Пленителите-вавилонци са искали от пленниците си да им попеят от Божествените песни и хваления, които пеели, когато били в Йерусалим.
Но ,,Как да пеем Господня песен на чужда земя?‘‘ – защо не подхождало да пеят в чуждата земя? Защото нечисти уши не бивало да слушат тайнствените песнопения – така тълкува този стих св. Йоан Златоуст. ,,Чужда земя‘‘ – не просто отдалечена от свещения град, но отдалечена, поради нечистотата и езичеството по нея, земя, която подава ,,нечист хляб‘‘(виж: Иез. 4: 13–14).
Свети Йоан Златоуст призовава старателно да наблюдаваме себе си и така да построим живота си, че да не се превърнем в пленници, чужди и отлъчени от дома на Отца ни. ,, Да изслушаме всичко това и да се поучим. Както те, едва когато били лишени от своя град, започнали да го търсят, така и много от нас ще изпитат същото, когато в онзи ден бъдат лишени от горния Йерусалим‘‘- така коментира 136 псалом св. Йоан Златоуст.
Йерусалим – начало на веселието
,,Ако те забравя, Иерусалиме, – нека ме забрави десницата ми; нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие‘‘ – пети и шести стих са построени на принцпа на клетвата. Авторът на псалма е готов да бъде наказан за нарушението на обетите, които е дал, т.е. ако не постави Йерусалим за начало на своето веселие, Господ да отнеме от дясната му ръка възможността да свири на арфа, а на езика му – да забрани да пее песните на Сион.
А пеенето на този псалом в подготвителния период за Великия пост, ни призовава да поставим за начало на нашето веселие Небесния Йерусалим.
Едомовите синове
Псалмопевецът, обръщайки се към Господ, Го моли да припомни тези злодейства на идумеите, които са извършили по време на разрушаването на Йерусалим в 587г до Р.Хр. ( виж: Авд.1:10-15): ,, Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!‘‘.
Идумеите – родствен народ на евреите, които винаги са били враждебно настроени към събратята си и са вземали дейно и злотворно участие във всички сполетяващи ги печални събития. (виж: Ам. 1: 11).
А ,,деня на Йерусалим‘‘ е денят, когато градът е бил разрушен до основи, лишен от отбранителните стени и кули, буквално ,,оголен‘‘. (Ис. 3: 17).
Дъщерята Вавилонска
,,Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила!‘‘. Изразът: ,, Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци‘‘, по някои коментари на Псалтира, посочва грубите и нехуманни черти на израилската религия. Както и да се отнесем към тези слова, по всяка вероятност псалмопевецът не желае смъртта на всички невинни деца на Вавилон, но моли Господ да припомни съвсем конкретно на разорителите това, което са сторили със Сион.
,,Младенците‘‘ в духовния живот са символичен образ на началото на дребни пропуски и раздразнения, от които могат да произраснат дълбоки неизкореними страсти и пороци. Сега те ни се струват малки и беззащитни, че да им се съпротивляваме ни се струва някак жестоко. Но именно на този начален етап е необходимо да поведем борба с тях- ,, блажен, който ги разбие о камък‘‘.
***
Този 136 псалом, който се пее само три пъти в годината – в периода на подготвителните недели, ни показва голямото разочарование на иудейския народ, загубил своята светиня – Йерусалим. Текстът ни призовава да се замислим за цената на великите блага, които Бог ни е дарувал.
Без всякакво съмнение, мъката и сълзите на еврейските пленници трябва да ни вдъхновяват да ценим високо всички дарове, дадени ни от Господ Бог.
Превод от руски: Валя Марчелова