Автор: Протоиерей Димитрий Смирнов
Дяволът завъртя целия свят в такава въртележка, че ако Христос дойде утре и се опита да обясни нещо на хората, гласът Му просто не ще се чуе, ще заглъхне, защото ще го надвикат радиото, телевизорът, вестниците, списанията, хората… Но Господ не ще дойде втори път на земята, за да проповядва – Той ще дойде, когато трябва да съди света. И ако започнем по-често да се замисляме над това, то ще видим как вярата ни ще започне да се усилва. Защото бедите ни, житейските ни несполуки, всяко бреме и отсъствие на радост в живота е свързано само с едно – с нашето безверие. Даже не може да се нарече маловерие, а именно – безверие. Ние не вярваме в това, че Господ може да ни очисти. Не вярваме, че има Дух Светий. Когато обсъждаме теоретически тези въпроси, особено в близък кръг, всички се проявяваме като вярващи, като такива, които ходим на църква. Но бързо нашият плам угасва и на практика това, на което трябва да се научим, посещавайки редовно богослуженията, никак не проличава.
Заради това животът ни тече еднообразно, ние не приемаме благодат въз благодат, а тъпчем на едно място. Дори и да се извършват с нас някои промени, то те са толкова незабележими… И може да се случи да не успеем да се преобразим така, че Господ да ни вземе в Царството Небесно. Защото то е за светиите, а святи са тези, които са придобили Светия Дух.
Целта на християнския живот е придобиване благодатта на Светия Дух. Но безверието ни е пречка за това. По тази причина ние през цялото време сме потопени в суетата. Не вярваме на Бога. Вярваме в силата на парите – щом ги имаме, всичко е наред. Вярваме в здравето – ,,щом има здраве, всичко останало ще се нареди‘‘- обикновено така си казваме. Макар че нито здравето, нито парите можем да имаме безкрайно. Всеки от нас се е потопил в някакви ,,вери‘‘: в коя – повече, в коя – по-малко. На каквото човек държи в живота, на него и вярва. Както и Господ казва в Евангелието: ,,гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви‘‘( Мат.6:21).
Съкровището е това, което човек пази; това, което за него е съкровено, важно в живота; това, заради което живее, което е първостепенно- това е неговият бог. Един живее заради парите – има си и къща, и вила, и кола, и храна, и облекло и въпреки всичко, продължава да е ненаситен в придобиването им. Защо? Друг пък се стреми да живее по образеца от лъскавите списания, трети – за да стои непрекъснато пред телевизора, четвърти – заради децата, пети– да се грижи постоянно за своето здраве, шести – за да се кара непрекъснато с баща си и майка си, седми пък отстоява ,, свободата‘‘ си‘ в съпружеския живот и т.н. Ето на какво е посветен човешкият живот! Но ако човек се замисли защо живее и дали няма скоро да умре, то пред тези два въпроса – за живота и смъртта, и образците от модните списания, и парите, и здравето избледняват и ясно проличава нелепата им същност – всичко това е суетата на света!
Тези въпроси са много важни и правилното им разрешаване дава единствено вярата!
Превод от руски: Валя Марчелова