Автор: Протоиерей Сергий Баранов
Не се предавайте на печал и отчаяние! Когато човек започне да води духовен живот, върху него постепенно слиза Светият Дух, Който отваря очите и ушите му. Спомнете си какво казва Господ на учениците си: „с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите;“ (Мат.13:14). Тоест, виждате предмети и събития, но не разбирате напълно същността на нещата.
А ето, старците например, те са, които вследствие на правилен духовен живот привличат снизхождането на Светия Дух над тях. Понякога при такъв старец идва за съвет човек и надълго започва да разказва своя живот, а старецът предварително е предузнал за него всичко, още преди тоя да му е проговорил.
Старчеството всъщност е ОБОЖЕНИЕ на практика, когато човек се съединява със Светия Дух, вижда Светия Дух, чува Го. Ние отиваме в храма, стараейки се искрено да се подвизаваме на това поприще, да се учим на молитва и Господ, макар и в по-малка степен, отколкото на старците, но ни дава духовен разум. И ние започваме да виждаме това, което по-рано не сме и забелязвали, и при това – не изкривено, а така, както е в действителност.
И всъщност как така? Ами така – ние сме си големи грешници! В процеса на молитвата се отварят духовните очи. Довчера сме грешили лекомислено и даже не сме забелязвали, и не от зло, а от това, че сме били слепи. И изведнъж проглеждаме. В сърцето от време навреме се обажда съвестта, а после започва все по-често и по-често. Понякога в недоумение възниква въпросът: Защо светците толкова са плакали за греховете си? Ами защото очите им се отваряли и те виждали колко дълбока е бездната на тяхното и нашето грехопадение. Толкова непоправима била бедата, че Бог, с Когото е пропита цялата Вселена, трябвало да се облече в човешка плът, а после и да я понесе на Кръста!
Тогава започваш да разбираш, колко огромен е твоят днешен грях, че Бог и до този ден трябва да виси разпнат на Кръста! Затова светците, виждайки тази бездна, нямало как да не плачат за греховете си. Те разбирали, че всеки техен грях, това са нови гвоздеи в ръцете и нозете на Господ. Те така обичали Христа – не Христос с двехилядна годишна давност, а Христос, Който е жив и днес, и утре и во веки веков, че думите „разпъване на Христос“ пронизвали сърцата им. Из килиите на Атон, например, и днес живеят святи старци, които са толкова чувствителни към греховността на света, че служат света Литургия по шест часа.
Добре е човек да вижда греховете си! Лошо е, когато махаме с ръка, като че ли нищо няма да се промени, като че ли няма да се поправим… Но нали Господ виси на Кръста заради теб?! Не бива така, трябва да правим нещо, да се стараем, защото Христос е на Кръста и всеки ден се разпъва заради нас!
Превод от руски език: Валя Емилиянова