Автор: Джон Капсалис
Радостта е прекрасно и оживотворяващо преживяване, но поради някаква причина е рядкост в нашия свят. Огледайте се! Повечето от нас са подтиснати и животът им е скучен и изморителен.
Въпреки всички проповеди за славата на християнството, поглеждайки към християните, ще видим, че като цяло, те не са по-радостни от невярващите. Като Христови последователи знаем, че не трябва да се чувстваме така, но някак си все се подхлъзваме в тази посока.
Разбира се, съществуват достатъчно тревожни явления около нас като престъпността, глада, покварата, изневярата, които могат да депресират и най-големия оптимист. Но към радостта Църквата трябва да подходи по сериозен начин. В крайна сметка, Христос е заповядал на всички, които вярват в Него, да бъдат радостни. Оказва се обаче, че колкото и да се стараем да придобием радостта в живота си, тя все някак ни се изплъзва и е само едно мимолетно преживяване. Защо меланхолията, цинизмът и мрачните настроения взимат превес?
Безпроблемната радост
Радостта често се възприема като отсъствие на нещастни събития в живота ни. С други думи, чувстваме се добре, когато нямаме особени проблеми и затруднения. Има такива периоди, в които нещата се случват, както ги искаме. Радваме се, че колата е все още здрава, че покривът не тече или че децата не са се тръшнали от някой вирус. Но в един момент това усещане за щастие се забравя и безсмислието отново завлядява душата ни.
Къде грешим? Ако погледнем живота на един от най-ранните Христови последователи – апостол Павел, можем да научим много за това, как да изпитваме радост. Дори хвърлен в тъмна и влажна килия, в очакване да бъде обезглавен, той пише: „Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.“ ( Филип. 4:4)
Радостта на ап.Павел била силна дори в страданията, което обяснява защо той казва за себе си : „огорчават ни, а ние винаги сме радостни, бедни сме, а мнозина обогатяваме, нямаме нищо, а всичко притежаваме“ (2 Коринт. 6:10)
Къде е днес тази безусловна и неудържима радост, за която четем в историята на ранната Църква? Тайната за придобиването на истинска радост не е в глупавото опиянение или в гоненето на фантазии, защото нито едно от двете не трае дълго. Християнската радост е едно постоянно и стабилно чувство на мир и удовлетворение. Ето такава радост трябва да имаме. Как да я придобием?
Да умрем, за да се родим отново
Ако отново се върнем към ап.Павел и видим чудната радост, която той изпитва, дори когато нещата изглеждат безнадеждни, ще разберем защо животът му е бил толкова радостен. За него и за всички ранни християни земният живот е бил временен.
За разлика от съвременните християни, които спят под покривалото на светските удоволствия, ап.Павел останал чужд на този свят и вече живеел във вечността. Той разбирал колко абсурдно е да се мисли, че богатството носи истинско щастие (Еклис. 5:10) Радостта не може да се открие в даденостите на този живот. Апостолът е знаел, че докато сме обсебени от земния живот, ще ни липсват надеждата и радостта на вечността. Знаел е, че Пътят, който е избрал да следва, е този на смъртта, но чрез него ще открие истинския живот. Това е пътят на преобразяването ни в нова твар, посредством болката на катарзиса.
„Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега; и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло. Защото нашето спасение е в надежда.“ (Римл. 8:22-24)
Всеки, който е преживял родилна болка или е съпреживявал такава до съпругата си, познава нетърпеливото очакване детето да се роди. Ако християните са загубили ревността на своята любов и вяра в Христа, то е защото вече не копнеят да се родят в Царството Божие. Ние сме твърде удовлетворени от тленния и смъртен живот тук на земята, за да се надяваме на живот с Бога. Дори и начинът, по който Църквата живее, показва, че е привързана към земята. Пилеем повече време и пари за издигане на сгради, с надежда да пуснем корени тук, отколкото да разпространяваме Евангелската вест на всички народи и да подготвяме Божиите люде да станат нови твари в Небесното Царство. Не почитаме Бога с Дух, а с тухли, хоросан и злато. Чудно ли е тогава, че копнежът ни по Христа е толкова слаб? Ние не копнеем за Царството така, както ап.Павел и първите християни, и следователно не можем да станем част от голямата радост да познаваме Христос.
Празник
И така, какво е нужно за придобиване на истинско щастие? Дали са само някакви банални препоръки, които ще прочетем и ще забравим? Не би трябвало да е така. Бог държи да станем съучастници в Неговата радост. Но радостта можем да открием, само ако разберем, че колкото по-малко неща ангажират съзнанието ни, толкова по-богати духовно ще бъдем. Няма как да изпитаме Божията любов, ако светските неща постоянно ни обременяват. Колкото повече неща притежаваме, толкова повече се привързваме към тях и губим ценно време в грижите за тях.
„Но това, що беше за мен придобивка, поради Христа счетох го за вреда. Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа.“ (Филип. 3:7-9)
Иисус дойде, за да ни подари живот. Ние сме венецът на Божието творение. Бог ни освободи от връзките на греха, за да живеем пълноценно, но единственият начин да направим това, е да пожелаем да придобием по-малко от този свят и повече от Христа. Само тогава ще имаме повече смисъл, радост и мир, повече живот такъв, какъвто Бог го е промислил. ,,Пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.“ (Пс.15:11)
Бог пребъдва в радост и желае любовта, милостта и прошката, които ни дава, да ни помогнат да станем съучастници в Неговата преизобилна радост.
Той ни е заповядал да имаме радост в Него, не защото сме придобили съвършенство или защото светът е излязъл от тъмнината на греха, не защото всички световни проблеми са разрешени, а защото Царството Божие е празник. То е празникът на радостта да бъдеш с Господа – Същият, Който победи смъртта и ни дари живот. То е празник на удовлетворението да бъдеш единствено с Христа, Който ти е достатъчен. Празник на осъзнаването, че дори и във война, бедствия, и омраза, и напасти, и глад, и предателство, и разочарование, ние вече принадлежим на Божието Царство на радостта!
Превод от английски: Весела Митева