Автор: Професор Алексей Осипов
„Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал.“ (Мат. 28: 5–6).
Преподобният Максим Изповедник отговаря: „безусловността на съизволението во Христа чрез Възкресението отново върна на това естество безстрастността, нетленността и безсмъртието“. Блажени Теофилакт Български пише, че чрез Възкресението смъртната човешка природа, възприета от Сина Божий във Въплъщението, е изцелена и отново е придобила съвършено състояние. Позовавайки се на древния отец, той пише: „Свети Кирил Александрийски нарича съвършенство безсмъртието, което не достигна на Христос в човешката му плът; и то бе възпълнено от Отца чрез Възкресението. Когато Христос възкръсна, смъртта вече нямаше власт над Него. И с това съвършенство Той удостои цялата природа“. За това е писал и апостолът: Бог чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение. (Срв. Евр. 2: 10).
Доказателството за Възкресението Христово, напълно съответстващо на научно-историческите принципи на изследване на литературните произведения, се явява преди всичко многобройното количество свидетелства на непосредствени очевидци на явяването на Възкръсналия Господ, които намираме в книгите на Новия Завет: Жените –мироносци, първи дошли при гроба на Христос, Неговите ученици, на които Той се явява в различни ситуации. Всички тези съобщения, макар и понякога разминаващи се в описанията на подробностите около явяването на Възкръсналия Христос, с пълна убедителност и определеност говорят за самия факт на Възкресението и това особено категорично потвърждава истинността на техните свидетелства. В противен случай при описанието на отделните епизоди на това събитие обезателно трябваше да се наложи да се премахнат несъответстващите си помежду си моменти. Но такова нещо няма! Всички най-древни ръкописи на новозаветните Писания предават именно тези текстове без каквито и да е намеци да бъдат премахнати очевидните разминавания.
Сам характерът на Евангелските описания на Възкресението – прост, неискусен, без ни най-малко желание за произвеждане на ефект и в същото време предаващ реално атмосферата на възприемане на това събитие – от пълно неверие до изумление- свидетелства за истинността на тези съобщения.
Предизвиква внимание и това, с каква самоотверженост проповядват невероятния факт на явяването на Възкръсналия непосредствените свидетели и техните безчислени последователи. Те не просто вярвали и потвърждавали истинността, но с поразително мъжество отивали на мъчения и смърт за това изповядване. Такива известни нехристиянски римски историци от онова време – Тацит, Светоний, Плиний Младши, или иудейският историк Йосиф Флавий пишат за непреклонната вяра на християните във Възкресението на Христа.
Пред лицето на тези свидетелства, жалки се показват опитите да бъде свързано Възкресение Христово с фанатичните митове за ежегодно умиращи и възкръсващи богове на дохристиянските религии.
За значението на факта на Възкресението за християнската вяра, прекрасно говори свети апостол Павел: „ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра… И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци“ (1 Кор. 15: 14, 19).
„Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин“ (Мат. 28: 20) – Каква радост вселяват тези слова в сърцата на вярващите ! Христос се възнесе, но не изчезна в непознат свят. Той остана с нас и е готов да помогне на всеки, който проси помощ при всичките си нужди – и духовни, и материални. И затова се иска не толкова много – твърда вяра в Него и живот по думите Му в покаяние! Защото Той дойде да спаси, а не да погуби грешниците, и по думите на свети Исаак Сирин: „нищо не върши заради възмездие, но единствено заради ползата, която трябва да произлезе от Неговите действия“.
Превод от руски език: Валя Марчелова