Бракът на Николай II и Александра Фьодоровна е наречен свят. Последните в историята на Русия император и императрица преминали със своите чувства през всичките им изпитания и несгоди.
1. Пет години в очакване
Любовта към Александра Фьодоровна, а тогава все още хесенска принцеса Алиса, е първата любов на Николай II. Чувството се заражда в него, още преди да е навършил пълнолетие – на 16 години, и бъдещият цар съзира жената в Алиса, която е била още по-малка от него – само на 12 години! Неговите сестри- принцеси още го наричали ,,Слънчице“, а Николай вече си мислел за сватба. ,, Мечтая някога да се оженя за Аликс Г. Обичам я отдавна, но особено дълбоко и силно от 1889г, когато тя беше шест седмици в Петербург. През цялото това време аз не вярвах на своето чувство, не вярвах и, че моята заветна мечта може да се сбъдне.“ – пише Николай II в своя дневник.
Пет години той чакал Божията воля за този брак, пет години смирено се молел и попълвал дневника си, на първата страница на който имало снимка на неговата Алиса. По-късно ще й напише: Спасителят казва: ,, И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя!“. ,,Тези думи са ми много скъпи, – отбелязва в дневника си- защото в течение на пет години се молех, повтарях си ги всяка нощ, умолявайки Го да подпомогне преминаването на Аликс в православната вяра и да ми я даде за жена“
Водата дълбае камъка и пробива бента на родителското „НЕ‘‘. След пет години влюбените се оженват, за да бъдат заедно до смъртта си.
2. Простота на навиците
Независимо от висотата на положението си, по-високо от което не може да има, императрицата и императорът водели напълно обикновен живот, стараейки се да не се отдават на излишества и да възпитават децата си строго. Те били напълно убедени, че всичко излишно само развращава и е от ,,лукавия“. Известно е, че Николай II е предпочитал обикновена зеленчукова супа и каша пред изисканите френски блюда. Императорът се къпел в езерото заедно с други мъже, без да се превъзнася и да превръща особата си и тялото си в нещо тайнствено.
А поведението на Александра Фьодоровна по време на войната е известно на много хора – тя завършила курса за милосърдна сестра и заедно с дъщеря си работела като санитарка в болницата. Злите езици я обсъждали: ту казвали, че такава простота ще принизи авторитета на царското семейство, както и че императрицата ненавиждала руските войници, а помагала на немските. Нито една царица на Русия не е била медицинска сестра. А дейността на Александра и нейната дъщеря не преставала от ранна утрин до късна вечер.
Запазени са много свидетелства, че царят и царицата са били необикновено естествени в отношението си към войниците, селяните, сираците – с когото и да е, без значение. Александра внушавала на децата си, че пред Бога всички са равни и не бива да се гордеят със своето положение.
3. Походи с байдарка
Обикновено представата за царско семейство е свързана с тържествена обстановка, при изпълнение на задължението като ръководители на страната. Но само така не може да се живее, както и в такива условия да бъде съхранено и укрепено семейството. Императорът, императрицата и техните деца често предприемали походи с байдарка (остроноса гребна лодка, подобна на кану-каяк, която е лека, но се пренася на разстояния, докато се стигне до определено място за спускане с нея). Увлечението към байдарката Николай II имал още от детството си – първата такава му била подарена, когато бил на 13 години. За любовта му към водата знаели много роднини на бъдещия монарх и често за рождените си дни получавал байдарки или лодки.
Александра, с нейните болни нозе ( поради което от ранни години използвала понякога инвалидна количка), виждайки страстта на съпруга си, радостно я споделяла с него. И макар дългото застояване в хладната вода да й било противопоказно, тя периодически правела компания на любимия си мъж. Хроникьорите, например, споменават за нейните четири километрови походи с байдарката по скалите на финските фиорди.
4. Благотворителност
Работилници, училища, болници, затвори – с всичко това се е занимавала императрица Александра още от първите години на своя брак. Нейното състояние не било голямо и за провеждане на благотворителните си акции й се налагало да съкращава личните си разходи. През 1898г Александра отделила 50 хиляди рубли от своите лични средства, което съставлявало една осма част от годишния доход на семейството, за борба с големия проблем – глада.
Живеейки в Крим, господарката горещо участвала в съдбата на туберкулозно болните, дошли на лечение на полуострова. Тя преоборудвала санаториумите, снабдявайки ги с всички усъвършенствувания, със свои лични средства.
Казват, че на императрица Александра й било вродено милосърдието, което трябва да притежава една медицинска сестра и ранените били щастливи, когато ги посещавала. Войниците и офицерите често я молили да бъде с тях по време на тежките превръзки и операции, защото успявала да ги успокои, че не е толкова страшно.
„Августейшото семейство не се ограничаваше само до финансова помощ, но жертваше и свои лични трудове“ – свидетелства монах Серафим (Кузнецов) в своята книга. За колко много църкви – военни, монастирски и бедни църкви ушиха покровец и въздух ( църковна утвар, използвана в литргийното богослужение) ръцете на княгините и императрицата, както и други църковни вещи. Лично съм виждал тези царски подаръци и даже имам от тях в своята далечна пустинна обител“.
5. Законите на семейното взаиморазбирателство
Дневниците и писмата на царското семейство стават все по-популярни в Русия и зад граница. Младите семейства търсят в тях рецепта за запазване на семейството здраво и щастливо. И действително намират. Ето някои цитати:
„Смисълът на брака е да носи радост. Бракът е Божествен обряд – най-тясната и свята връзка на земята. След сключването на брака най-важните задължения на мъжа и жената са да живеят един за друг, да отдадат един на друг живота си. Бракът е съединение на две половини в едно цяло. Всеки до края на живота си носи отговорност за щастието и благото на другия“.
„Венец на любовта е тишината“.
„Велико изкуство е да живеят съпрузите заедно, обичайки се един друг нежно. Това трябва да започне от самите родители. Всеки дом прилича на създателите си. Изтънчената натура прави и дома изтънчен, грубият човек прави и дома си груб“.
6. Взаимни подаръци
Взаимните малки и големи подаръци били важна част от семейния бит на Романови. В един от своите дневници императрица Александра пише: „Мъжът и жената трябва постоянно да проявяват знаци на най-нежно внимание и любов. Щастието на живота се състои от отделни минути, от малки бързо забравящи се удоволствия: от целувка, усмивка, мил поглед, сърдечен комплимент и безброй малки, но добри мисли и искрени чувства. На любовта също й е нужен ежедневният хляб“.
Бележките на императрицата не са теория, а неин ежедневен живот. Тя обичала да прави на Николай и децата си изненади по различни поводи и Николай ценял и споделял тази традиция. Най-популярният и традиционен подарък в техния дом били яйцата на Фаберже на Пасха.
Едно от най- затрогващите и красиви яйца е яйцето с детелините. На ажурния му обръч е поставено изображението на императорската корона, датата 1902 и монограма на императрица Александра Фьодоровна, обрамчена с цветовете на детелина. А вътре – скъпоценен четирилистник с портретите на царските дъщери – Олга, Татяна, Мария и Анастасия. Това яйце е символ на щастливия брак на Николай II и Александра Фьодоровна, защото четирилистната детелина, която рядко се среща в природата, е едно обещание за щастие. И самото яйце е символично: Това е и Пасха, и вечното Възкресение, и семейството, и Вселената…
7. Меден месец, дълъг 23 години
Всички семейства помнят деня на своята сватба, а Аликс и Николай ежегодно отбелязвали дори деня на своя годеж. Този ден – 8 април, те винаги провеждали заедно и за първи път разделени, когато през април 1915г императорът бил на фронта. Там той получил мило и топло писмо от своята възлюблена; „За първи път за 21 години провеждаме този ден разделени, но колко живи са спомените ми! Мое скъпо момче, какво щастие и каква любов си ми дал за тези години… Знаеш, че съм запазила оная рокля като принцеса, в която бях облечена в деня на годежа ни, ще сложа и любимата ти брошка“. След толкова години съвместен живот, императрицата признавала в писмата си, че целува възглавницата на съпруга си, когато той не е до нея. А Николай винаги ставал срамежлив като юноша, когато се срещали след дълга раздяла.
В деня на венчанието, Аликс записала в дневника на Николай II: „Когато този живот приключи, ще се срещнем отново в другия живот и ще останем заедно навеки‘‘!
Превод от руски език: Валя Марчелова