Автор: Свещеник Сергей Ганковски
Небесният Цар влиза в градa и ликуващите граждани Го посрещат като освободител, оправдал надеждите им. В своя възторг и тържествуваща радост те събличат дрехите си и ги постилат под нозете на Идващия! Цялото множество от деца, макар и да не разбират това, което се случва, също се радват и заедно с родителите си възторжено викат: „Осанна!“, както са се посрещали във всички времена и народи мъжествените воини, завръщащи се у дома с победа, или както отдавна очакваният с радост се завръща в своя град…
Античният свят е умеел да посреща своите герои. Строяли са се помпозни триумфални арки, улиците са били украсявани с гирлянди от цветя, тълпи от хора са се стичали на пътя, по който, предшествани от колона изранени пленници, на върха на разкошна колесница, с впрегната кавалкада от коне, тържествено влизал победителят, увенчан с лавровия венец на славата – ликуващ и горд.
Но какво се случи с очите на добрите йерусалимски жители? Нима не забелязаха, че Царят Месия, Когото толкова очакваха, се яви пред тях не в тържествената тога на победител, а в прашния плащ на странник; нима не забелязаха, че вместо кавалкада от породисти коне, пред тях манифестираше клепоухо осле с тъжни очи?
Къде са очите им? Наистина се сбъдна над жителите на славния град Иерусалим древното пророческо слово на Исайя: „Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате – и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря“ (Исайя 6:9 -10).
С устата на руския светия, воин и схимник – благоверния княз Александър Невски е казано това, което не можаха тогава да разберат и да приемат юдеите, преследващи сила и земни блага: „Не в силата е Бог, а в истината!“ – не със сила силата се надвива, не горделивата мощ побеждава, а любовта и милостта. Истината не е в способността да покоряваш другите, а в желанието, в стремежа, в решимостта да умреш за другите. Да умреш за това, другите да живеят!
Господ Вседържител се явява на иерусалимските жители незлобив и кротък. Те очакваха генерал-губернатор, а им се яви приятел на митари и блудници, лекар на души и тела. Те се надяваха Той да изгони враговете, да освободи земите от окупаторите, а Господ им проповядваше съвсем друго: „обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят“ (Лк.6.27,28).
Ето къде се препънаха евреите: те очакваха цар земен, а се яви Цар Небесен. Те се надяваха удобно да се устроят на земята, а Той ги викаше на Небето. Христос, с целия Си вид им показа, че Неговото Царство не е от този свят, но на тях видимо нищо, освен земното, не им беше нужно.
Съществена трябва да е разликата между тези жители на Йерусалим и нас, християните! Защото те се грижеха за освобождението и разцвета на своята държава. А ние, „с едни уста и едно сърце“, на всяка Литургия изповядваме гласно на цял свят нашата надежда за „възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век“, защото знаем, че човек е странник на тази земя, а неговото Отечество е на небесата. Известно ни е, че хлябът наш насъщен е дар от Бога, а лакомствата – измислица на сатана. Затова и не би трябвало да ни е страх да загубим земния си комфорт, защото никакви меки дивани, никакви достижения на цивилизацията не биха могли да наситят душата, търсеща щастието, което е съ-причастие с Бога.
И когато се лишим от всичко, което ни сгрява тук на земята: обществено положение, имущество, приятели, любими и самата свобода, а ние рано или късно ще се разделим с всичко това, никой не ще ни отнеме, доколкото наистина сме християни, надеждата за вечен живот, който ни обеща Христос. И докато тази надежда е жива в сърцата ни, няма да са страшни за нас никакви бар-кодове, никакви идентификационни номера, никакви чипове. Цялата тази плява на съвременната цивилизация има значение и ужасява само тези, които имат какво да губят на тази земя. А този, чието съкровище е на Небето, няма от какво да се страхува, както не биха го уплашили и професионалните разказвачи на страшни истории – предтечите на антихриста.
“Не бой се, само вярвай” (Марк.5:36)! Не бой се, християнино: “ ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница“(Мат.21:5).
Благословен Идещият в името Господне! Амин.
Превод от руски език: Валя Марчелова