„Колко са мили Твоите жилища, Господи на силите!
Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог.
И птичка си намира жилище, и лястовица – гнездо, дето да положи пилците си, при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой!
Блажени, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят.
Блажен човек, чиято сила е в Тебе, и чиито пътеки в сърцето са насочени към Тебе.
Като преминават долината на плача, те намират извори в нея, и дъжд я покрива с благословия;
минават от сила в сила, явяват се пред Бога, на Сион.
Господи, Боже на силите! Чуй молитвата ми, послушай, Боже Иаковов!
Боже, наш Защитниче, надникни и милостно погледни лицето на Твоя помазаник!
Защото един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието.
Защото Господ Бог е слънце и щит, Господ дава благодат и слава; Той не лишава от блага ония, които ходят непорочно.
Господи на силите, блажен оня човек, който се уповава на Тебе!’’
Стиховете на този псалм се предполага, че принадлежат на цар Давид, а поводът за написването им е принудителното му бягство от Йерусалим. Голяма любов и благоговение към Твореца звучат от устата на псалмопевеца. Цар Давид тъгува, лишен от нормалния си начин на живот и възможността за единение с Бога в мястото на Неговото особено присъствие – скинията, т.е. Църквата. Псалмът напомня, че вярващият не може да живее откъснат от Господа и Неговата Църква. Само в Църквата е възможно спасението. Псалмът е като дълбоки води, изпълнени с огромната сила на любовта и благодарността към Бога, преливащи от сърцето.
„Колко са мили Твоите жилища, Господи на силите!“
„Жилища“ – Обители ( на църковно -славянски) – това са основаните свети Божии църкви, към които се стреми всяка боголюбива душа“ – пише свети Атанасий Велики.
Душата жадува за единение с Бога, желае да принесе своя духовен плод, търси да вкуси спасителното вино, истински веселящо сърцата на вярващите. И само в Твоята Църква, Господи, е възможно пълното единение с Теб!
„Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог.‘‘
Колко наподобавя този стих словата на Блажени Августин, отправени към Живия Бог!: ,, О, Живот, заради Който всичко живее; Живот, Който и мен одарява с живот, Живот, Който е част и от моя живот; Живот, Който живея и без Който умирам; Живот, на Който се радвам и без Който скърбя; Живот живоносен, сладостен, прелюбезен и приснопаметен! Кажи ми: Къде Си? Къде да Те намеря, за да не отслабнат силите ми, но да съществувам чрез Теб?“.
Тъгата по Бога е естественото състояние на душата. Ние губим покой, отделяйки се от Господа, измъчваме се без общение със своя Творец, умираме, прекъсвайки връзката си Него. Животът е възможен само в Бога. Вярата в Него осветява пътя ни. Без Бога всичко тъне в тъма. Господ е единственият източник на живот, смисъл на нашето съществуване, единствена цел, и в никакъв случай не средство. Душата се успокоява единствено, когато се приближава към Бога и Му се доверява.
„И птичка си намира жилище, и лястовица – гнездо, дето да положи пилците си, при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой!“
Как се радват птиците на своите гнезда, колко хубаво им е и спокойно в тях. Където и да отидат, те се връщат в своя дом. Така и на човек му е хубаво в Твоя Дом, Господи! Ти си Царят на живота. Всеки нов ден е в Твоите ръце. Ти, Владико на моя живот! Тъгувам само за това, че съм принуден да излетя от Божието гнездо, че не мога да бъда в него непрекъснато, да бъда в единство с Теб. Където си Ти, Господи, където е Твоята Църква, там е моят дом!
„Блажени, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят. Блажен човек, чиято сила е в Тебе, и чиито пътеки в сърцето са насочени към Тебе. Като преминават долината на плача, те намират извори в нея, и дъжд я покрива с благословия; минават от сила в сила, явяват се пред Бога, на Сион.“
Блажени имащите възможност да Те славят и да служат в Твоя Дом, Господи! Това е величайше благо! Ти благославяш идващите при Теб, милваш ги и ги утешаваш. Твоят Дом е място на силите и най-висша мечта. Намиращите се в изгнание черпят от Тебе сили, намирайки се далеч от Твоя храм. Влечението на сърцето към храма намира утеха в Теб. Ти благославяш и връщаш в Дома Божий.
„Господи, Боже на силите! Чуй молитвата ми, послушай, Боже Иаковов! Боже, наш Защитниче, надникни и милостно погледни лицето на Твоя помазаник! Защото един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието. Защото Господ Бог е слънце и щит, Господ дава благодат и слава; Той не лишава от блага ония, които ходят непорочно.“
По думите на свети Атанасий Велики „по-добре е да желае човек да бъде малък и незначителен в числото на принадлежащите към Църквата, отколкото велик сред грешен народ. Това се отнася до иудеите, отведени във Вавилон, но е приложимо и за нас. Защото, както тях ги е научила благодатта на Духа да не пренебрегват това, че са лишени от Божия дом, така и ние да се вразумяваме винаги да обичаме посветените на Бога храмове и да желаем да бъдем в тях“.
Своите верни Господ обдарява с благодат и ги укрепва. Ще даде всичко необходимо на тези, които не допускат зло в сърцето си. Милост на милостивите. Да се боим да станем убежище на страхове- любовта да бъде наш флаг и крепост.
„Господи на силите, блажен оня човек, който се уповава на Тебе!’’
Вярата в Тебе спасява. Вярвам, Господи, и връчвам целия себе си в Твоите ръце. Моят път е единението с Теб, Господи!
Авторът е уверен, че неговото заветно желание да се върне в ,,в дворите Господни“ ще се изпълни, а силата на вярата в Бога дава увереност в получаването на защита и утешение, поради което псалмопевецът нарича такива хора блажени, т.е. щастливи!
Превод от руски език: Валя Марчелова