Вече два или три пъти ви говорих за това, колко опасно е да падаме в такива грехове, за които сме се вече покаяли и, поради това, колко по-сериозно трябва да се погрижим да не изпадаме в такова неразумие, което би ни причинило голяма беда.
Св. Църква употребява много и различни средства, за да поддържа бодро нашето разположение в трудовете на богоугаждането и усърдието за спасение на душата, особено в тези дни на покаяние и пост. Миналата неделя тя ни предложи да чествуваме и да се поклоним на св. Кръст Господен, за да ни каже: не се страхувайте от кръста на самоотвержнието и саморазпъването.
Днешният неделен ден се посвещава на паметта на св.Иоан, автор на «Лествицата». Не е нужно да се говори, защо е наредено така в светата Църква. Светият пост е установа не само за това, да сложим добро начало, но и да се придвижим напред по пътя към съвършенството.
А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, казва св. ап. Павел (Гал. 6:14). Как св. ап. Павел е дошъл до такова разположение, че не искал да се хвали с нищо друго, освен с Кръста Христов? Кръстът е скръб, ограничение, унижение, как ще се хвали с него? Но ето, ап. Павел се хвали с него, заедно с него са се хвалили, разбира се всички Апостоли, а след тях и всички други кръстоносци. Защо така?
А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света (Гал. 6:14), казва св. ап. Павел. Искам да ви изясня, какво разбира Апостолът, когато казва: чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.