Протоиерей Александр Торик
Скъпи братя и сестри, християни!
Обръщам се именно към християните, защото останалите просто няма да разберат ( както, впрочем, и някои, считащи себе си християни), а да говоря с тях на техния език и с техните понятия за жизнените ценности, просто няма смисъл.
Отдавна ме засипват с въпроси относно мнението ми за събитията в Украйна и около нея и сега, когато тези събития приеха най-гореща форма, счетох за необходимо да отговоря.
Това, което ще кажа, не ще се хареса на много хора, дори и на мои близки, но важно е да бъде Богу угодно. Преди всичко съм свещеник, както и стар и болен човек, който очаква срещата си с Бога, и религиозната ми съвест се явява единствен подбудител, а Библията и Заповедите Божии- моят единствен ориентир, закон и ръководство.
Всички, които се надяват да се изкажа в полза на някого или против някого, ще останат излъгани в своите очаквания. Когато умира Константинополският патриарх Димитрий, и на негово място един от кандидатите става днешният Вартломей, то при настоятеля на атонския манастир Пантократор- игумена Дионисий, отишли манастирските братя, разделени в убежденията си – едните за Вартоломей, другите – за друг кандидат, и го попитали: ,,А, ти, дядо игумене, за кого си?“.
Отговорът му не бил задоволителен – нито за едните, нито за другите: ,, Аз съм за Господа Иисуса Христа! И когото Той постави по Своя неизповедим промисъл за наш патриарх, него ще почитам като свой архипастир!“.
И сега отговарям със словата на този мъдър игумен, поставил небесното и вечното над земното и временното! Аз съм за Господ Иисус Христос! Старая се да виждам ,,корена“ на проблема, а не да съсредоточвам вниманието си върху страстите, кипящи около кратковременните, макар и горещи събития.
Християнинът е длъжен да разбере, че войната е не между руси и украинци-православни християни, излезли от единния купел на Кръщението на Киевска Русь. Войната се води от сатана и падналите негови ангели-демони против Бога и всичко, създадено по образ Божий и както казва Достоевски, ,,бойното поле са сърцата на хората“.
Свещеното Писание ни учи, че без Божията воля ни косъм не пада от главата на човека, нито лист от дървото, че дори бесовете не могат да влязат по своя воля в свинете, а дяволът – да нанесе и най-малка вреда на човека, както в библейския пример с многострадалния Иов.
Съответно и в историята на народите и държавите, нищо не се случва без произволението Божие, насочено в съответствие с Неговия Божествен Промисъл за спасението на всички хора!
Четейки Библията, виждаме как едни народи се въздигат, а други – падат; едни държави се разоряват, а други се утвърждават, възникват и изчезват цели цивилизации.
От Самия Бог ни е показано, че съществуването и благосъстоянието на народи, градове и държави е пряко свързано с тяхното духовно състояние, с отношението им към религиозния живот с Бога.
Това прекрасно проличава от примерите с Великия Потоп, Вавилонската кула, историите със Содом и Гомор, Египет и Персийското царство, Вавилон и цялата история на богоизбрания народ израилски.
Това е видно и от историята на Руската империя, Съветския съюз, и държавите, възникнали след разпада му.
Вярно е, че само безстрастният поглед на искрено вярващия и религиозно грамотния християнин, познаващ Свещеното Писание, е в състояние да прозре, че именно тази ,,битка на дявола против Бога в полето на човешките сърца“ продължава и днес!
Сатана винаги е намирал свои служители сред отдалечилите се от Бога хора. Всъщност, ако човек не вярва в Единия Истински Бог и Сина Божий Иисуса Христа, то няма как да не попадне под властта на сатана и да не стане ,,проводник“ на влиянието му сред обкръжаващия го свят.
Дори сред вярващите християни има немалко, които се поддават на изкушения и попадат в робството на страстите дотолкова, че покрай желанията си, стават оръдия на дявола.
Гордостта, алчността, сластолюбието ефективно превръщат богоподобното творение- човека, в скотоподобно или даже дяволоподобно. Което е видно от зверствата, вършени от хората по време на военни конфликти, а и извън тях, през цялата история на човечеството.
Служителите на сатаната се стремят да отвърнат цялото човечество от почитането на Истинния Бог и да го заставят да се поклони и приеме в образ на ,,бог“ своя владика – дявола.
Тази работа се извършва от ръцете на земните управници, служители на сатана, които са се подчинили на неговата власт и продължава през цялата земна история на човечеството – от Адама до наши дни, като сега е в решаващ стадий, което е видно за вярващия и религиозно грамотен християнин.
Подчинявайки на себе си много народи, прелъстявайки ги с идеята за ,,рай на земята“, сатана целенасочено се стреми да разрушава държавите, в които все още са на почит християнските добродетели и принципи на взаимоотношения между хората; в които християнската религия (най-вече православната) играе важно значение в живота на гражданите.
Резултат от такава дяволска, разрушителна дейност е положението днес в множество християнски страни – Гърция, България, Балканските и Западно-европейските държави, Русия, Украйна…
Но въпреки това, Бог, направляващ своя спасителен промисъл за изцеление и спасение на човешките души- както в частност, така и в мащабите на цели държави, подобно на гениален хирург провежда Своите ,,операции по отстраняването на туморните образувания“, стремейки се да спаси тези, чиито души още са способни да бъдат живи за Вечното Небесно Царство.
Понякога Той използва много болезнени и резки методи, допускайки дяволът да демонстрира на поддалите се на изкушения, плодовете и резултатите от техния греховен избор.
Подобно на хирургически инструменти, Бог използва и хората чрез отношенията им един към друг – особено тези, които са допуснати от Него да ръководят народи и държави, както в древността Давид и Соломон, Александър Македонски и Юлий Цезар, Наполеон, Линкълн, Александър Трети, Николай Втори, Ленин, Хитлер, Чърчил, Сталин или днешните Путин, Байдън, Макрон, Меркел, Зеленски…
Всеки от тези исторически значими личности изпълняват своя, съответстваща на всеки, роля в историята, насочена в крайна сметка към приготвяне на човечеството за Второто Пришествие на Господа Наш Иисус Христос и Страшния Божий Съд.
По този начин християнинът е длъжен да разбере защо Христос ни учи да не осъждаме, да не таим в душите си зло към никого, да не отмъщаваме на враговете си, дори когато сме принудени да встъпим в смъртна схватка с тях на бойното поле.
А за да реши от коя страна на бойното поле да застане, за да вземе решение за кого ще воюва, християнинът трябва да отхвърли всички земни, човешки мотиви от типа на националност, раса, месторождение, традиции, обичаи…
Необходимо е да осмисли какъв цивилизационен модел е готов да защити с цената на земния си живот – християнския ли, ориентиран към Заповедите на Бога на Любовта, или сатанинския, ориентиран към земните временни ,,ценности“, от типа на правото на живот в извратени съюзи, на смяна на пола, на безгранично забогатяване и наслаждения по всякакви начини.
Христос, умирайки на Кръста, се молеше за Своите мъчители и със Своята Любов към нас победи смъртта и заповяда на Своите ученици да следват примера Му.
Заради това, християнинът не бива да произнася слова, в които се съдържа ненавист и проклятие, не бива да желае зло и страдание на враговете си, дори убивайки на бойното поле.
Няма смисъл да осъждаме и ненавиждаме и тези, които са провокирали и принудили руснаци и украинци да се избиват един друг в тази ужасна война, започнала преди осем години, а сега навлязла в нов етап, защото слугите на сатана и без това са обречени на такива мъки, които и най-жестокият отмъстител не би могъл да си представи; злото, нанесено на християните днес, ще им се върне стократно.
Ако искате да бъдете истински християни – изгонвайте от сърцата си ненавистта и злобата, където и да се намирате – в окопите на предна линия, в подземията под обстрел или в тишината на спокойния емигрантски живот!
Молете се за всички – праведни и неправедни, убиващи и убивани, страдащи и причиняващи страдания, защото всички ще застанем на Страшния Съд пред неподкупния Съдия, всички ще отговаряме за всяка мисъл, слово, действие в нашия живот!
Всички сме болни от грехове и се нуждаем от Лекаря, Който единствен може да изцели нашите души и да ни спаси от вечното мъчение. Спомнете си, че първи в Рая влезе покаялият се разбойник и си помислете: ,,А къде ще се окажа аз във Вечността?“.
Да благослови Господ Иисус Христос всички нас, да ни дава разум духовен, дух мирен и твърда вяра в Неговата Любов към нас и в крайна сметка да ни послужи за изцеление на душите ни от греха и за вечна радост с любящия ни Отец Наш Небесен в Неговото Царство! Амин!
Превод от руски език: Валя Марчелова