Из „Покаяние и пост, част ІІ, (Слова в св. Четиридесетница)“
Автор: Свети Теофан Затворник
Ония, които служат на страстите, галят ги като малки деца. Но и към ония, които са започнали борба с тях, врагът често пристъпя с ласкателни думи, да пожалят себе си и да не ги поразяват с такава жестокост и безпощадност. Ако овладяните от страстите биха съзнали, какви мъчители са те веднага биха ги отхвърлили от себе си като адски изчадия. Но и вие, борци против страстите, не унивайти и не обръщайте внимание на техните ласкателни думи, като знаете, че те желаят да отворят ада под нозете ви и да ви хвърлят там. Защото, чуйте какво казва за тях св. ап. Павел: а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава… И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбие, което е идолослужение… Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието… Отхвърлете от себе си също: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си(Кол. 3:4-8). Това кратко наставление може да изразим така: Господ ще дойде да съди живи и мъртви и ще осъди всички, чиито сърца се окажат, че са изпълнени с лъжа, измама, завист, кражба и други страсти. Нека разпалим нашето усърдие да се очистим от тези страсти.
Нека обърнем внимание на това внушение и да не отслабваме в борбата със страстите. Адът на порочните очаква. За отстъпки на страстите ние вечно ще се мъчим. Аз искам да прибавя, че самите страсти са ад и порочният вече предвкусва адските мъчения.
Има хора, които не вярват, че ще има в отвъдния свят страдания за грешниците. Такива хора се заблуждават опасно и пагубно. Но, нека така да е, ще кажем, както вие твърдите! Но, въпреки това, вие не можете да отричате, че след раздялата с тялото душата остава жива, чувствуваща и съзнаваща себе си и че страстите, на които е служила тук, остават в нея и преминават с нея в оня живот. Ако е така, само това е достатъчно, за да се създаде най-мъчителния ад. Страстите, с които душата е живяла тук, не намирайки удовлетворение за себе си там, ще я изгарят и разяждат, като огън, ще я терзаят с непрекъснати, най-отегчителни мъчения.
Страстите не са някаква лека мисъл или желание, които се явяват и изчезват, без да оставят следа. Не, това са вътрешни и силни влечения на порочното сърце. Те навлизат дълбоко в естеството на душата и чрез дълго властване над нея, съразтварят се с нея и се свързват така, че не бихме могли да ги изхвърлим и премахнем така лесно, както лесно се изхвърля боклук, или се изчиства прах. Но понеже те не са свойствени на душата, а влизат в нея вследствие нашата любов към греха, именно поради тая несвойственост те ще терзаят и измъчват душата. Това е същото, както когато човек вземе отрова: тя гори и терзае тялото, защото е чужда на неговото естество. Или същото, както ако някой би вкарал змия в своя стомах и тя започне да гризе неговата вътрешност. Така и страстите, приети вътре в душата, като змии и отрова, ще я гризат и терзаят. Тогава тя ще иска да ги изхвърли от себе си, но не ще може, защото ги е сродила и срастнала със себе си, а тогава тя не ще има спасителните средства за изцерение, които се предлагат тук от св. Църква в покаянието и изповедта. По такъв начин тя ще бъде измъчвана от тях непрекъснато и нетърпимо, носейки вътре в себе си адския огън вечно изгарящ и неугасим.
Да си послужим и с друго сравнение. Представете си, че някой се нахрани с много осолена риба. Такъв би изпитвал едно силно вътрешно мъчително изгаряне, ако няма с какво да утоли своята жажда. Кой го изгаря и мъчи? Отвън никой. Той носи в самия себе си този мъчителен огън. Няма с какво да утоли своята жажда и тя го измъчва. Така и страстите са вътрешни изгарящи жадувания, разпалени желания на греховната душа. Тук на земята, когато ги удовлетворим, те временно се успокояват и мълчат. Но после отново със сила искат удовлетворение и безпокоят, докато наново бъдат наситени. В другия живот с нищо не можем да ги удовлетворим, защото всичките им обекти са обекти земни. Тези обекти остават тук, а страстите в душата и с душата преминават отвъд и ще жадуват за удовлетворение.Ще жадуват и ще измъчват душата с тая жажда, защото тя с нищо не ще може да ги удовлетвори. И колкото повече душата живее, толкова повече ще се измъчва и терзае от неудовлетворените страсти. Мъката ще расте все повече и повече, без край. Ето адът! Завистта е червей, гневът и яростта – огън, омразата – скърцане на зъби, похотта – непоносима тъмнина.
Този ад от страстите започва още тук: защото, кой от ония, които робуват на страстите, се наслаждава на спокойствие? Само че тук те не разкриват цялата своя мъчителност на душата. Тук тялото и общото съжителство отклоняват и намаляват техните удари. Там не ще има това и те ще връхлитат върху душата с цялата си злобност. Ще ви приведа думите на преподобния Авва Доротея:
«Защото душата, намирайки се в тялото, макар и да води борба против страстите, изпитва известна радост от това, че човек яде, пие, спи, беседва, ходи със своите любезни другари. А когато напусне тялото, тя остава сама със своите страсти, които постоянно я измъчват. Обхваната от тях, тя е обгаряна от тяхното бушуване и се терзае дотолкова, че дори не може да си спомни за Бога. Защото, самото спомняне за Бога дава утеха на душата, както и Псалмопевецът казва: Спомних си за Бога и се възрадвах (Пс. 76:4), но страстите и това не и позволяват… Ето защо, аз винаги ви казвам: старайте се да имате добри мисли, за да ги намерите там, защото каквото човек има тук, той излиза с него (от тук) и същото ще има и там» (Авва Доротей, Църковни слова, София, 1954 г., стр. 90, 91).
Същото ще отнеса и към настоящата беседа. Да се погрижим докато сме живи да се очистим от всяка нечистота на страстите и на тяхно място да насадим всяка добродетел. Разбира се, това иска труд и то не малък. Иначе и не може. Без труд нищо не се постига. Който е занемарил своята нива и е позволил да израстнат в нея тръни и бодили, после и да иска да я изчисти, трудно ще стори това и изтръгвайки негодните треви, ще израни ръцете си. Но той не обръща внимание на това. Той се труди упорито, с надежда, че накрая ще има плодородна нива, или градина с цветя и плодни дървета, които ще му доставят истинско удоволствие. Така и душата, обрасла в тръните на страстите, не може да се изчисти без мъчителен труд и борба. Но за това пък, когато я изчистим и насадим в нея добри семена, тя процъфтява с всички добродетели и всякакви духовни красоти, които привличат погледите и на небесните и на земните. Тогава в душата ще настъпи духовен рай и Сам Господ, както някога в земния рай, ще ходи в нея, изпълвайки я с неизказани утешения, както Сам е обещал чрез пророка, казвайки: очистете се… и Аз ще се поселя във вас и ще ходя между вас, и ще ви бъда Бог (ІІ Кор. 6:16).
Като помним това обещание, нека не отслабваме нашето мъжество, влизайки в борба със страстите и похотите. Нека разпалваме нашата ревност в очакване на онова светло състояние, в което ще бъдем след преодоляване на страстите. Госрод ще ни помогне в това спасително дело. Амин.