Изтегли в PDF форматТемите в брой 4 за 2025 г.:
ЕДИНСТВЕНОТО, ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЕМ В ЖИВОТА, Е БОГ
СХИАРХИМАНДРИТ ИОАКИМ (ПАР)
ЗАЩО ВЯРВАЩИТЕ ЧЕСТО СА ПО-ЛОШИ ОТ НЕВЯРВАЩИТЕ?
ПРОТОИЕРЕЙ АЛЕКСАНДЪР ПРОЧЕНКО
ВТОРИ ПСАЛОМ – МОЛИТВА ЗА ВЛАСТИМАЩИТЕ
ПРОТОИЕРЕЙ АНДРЕЙ ТКАЧЕВ
ЕДИНСТВЕНОТО, ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЕМ В ЖИВОТА, Е БОГ
СХИАРХИМАНДРИТ ИОАКИМ (ПАР)
Станах монах на Света Гора Атон, в скита на св. пророк Илия, където наблизо живеят пустинници. Веднъж, когато излязох да кадя по време на Полунощницата, забелязах един благ старец. Всички вземаха благословение от него. При пеенето на канона, той влезе в олтара и помоли да го изповядам. Разбрах, че е епископ, който беше приел велика схима, и сега беше просто един монах, макар и в епископски сан.
След Божествената света Литургия, ние успяхме да си поговорим. На въпроса ми как така, бидейки епископ, се е озовал на Атон, той ми разказа следното:
Завърших с отличие Богословския факултет в Атина, при което бях поканен от Александрийския патриарх да отида да преподавам в Александрийската Духовна семинария. Приех и прекарах там десет години, където бях и ръкоположен за епископ. В една зимна вечер, връщайки се от лекции в Университета Аристотел, пострадах в катастрофа и бях отведен в реанимацията. В болницата се лекуваше някакъв монах светогорец, който ме навести. Беше един нисичък и с измърсени дрехи. Започнах да му се изповядвам, а той изведнъж ме прекъсна с наставленията да престана да бъда толкова напорист и да искам да ставам монах на Света Гора, защото затова е нужно доста да се смиря и да престана да ходя важно по целия свят с мисълта, че съм много значима фигура. Страшно му се ядосах и го отпратих.
Този случай се вряза в паметта ми, защото всичко, което каза монахът, беше самата истина, която ми бе болно да слушам.
Когато ме изписаха, от мен се заинтересува Вселенският патриарх. Покани ме на мероприятие, където трябваше да произнеса встъпителна реч. В момента, в който започнах, получих сърдечен пристъп и отново бях отведен в реанимация. Намирайки се между смъртта и живота, започнах усилено да се моля на Божията Майка да ме спаси. И наистина оживях!
Отидох при патриарха и го помолих да ме освободи, за да отида и да приема монашество на Света Гора. Той ми отказа с мотива, че в това разклатено здраве няма как да съм полезен там. Мина време, отново настоявах, но патриархът все отклоняваше, като ме съветваше да остана послушен на Църквата. Така близо три години, след което накрая получих благословията му.
Не знаех нищо за монашеството. Бях един дебеличък епископ с нежни ръце, облечен в копринено расо и обут в красиви италиански ботинки с тънка подметка. В този си вид стъпих на Атон. В Дафни ме посрещнаха монаси:
– Владико, при кого идвате?
— Аз търся един монах – и им описах онзи поизмърсен и нисък черноризец от болницата.
А те ми отговориха, че всички на Света Гора изглеждат по този начин.
— Ако все още го има този старец, то той ще е някъде в най-отдалечения край, в Карулия.
Докато се изкачвах в планината, целият се изпотих, камъните пробиваха подметките на ботинките ми и аз така се уморих – мислех, че ще умра по пътя.
Накрая стигнах. Пред мен стоеше малка келия със затворен от щора прозорец, опасана от каменна стена. Отпред стояха няколко монаси – опитах се да пробия напред, но те ме оттласнаха обратно. Нали бях епископ, не бях привикнал да стоя на опашка. Ядосах се, но въпреки всичко останах да чакам. Излезе съкелийникът и ме попита защо чакам, а аз му отговорих, че искам да се видя със стареца. Той ми отговори, че възрастният монах е вече много изморен и едва на следващия ден може да ме приеме. Изтъкнах му, че съм пътувал дълъг път, но монахът беше непоколебим. Посъветва ме да си отида и да се наспя. Казах му, че нямам къде, а той невъзмутимо ми отговори:
— Всички спят на земята, лягай и ти и заспивай!
На сутринта, излезе и обяви на всички:
— Днес старецът няма никого да приеме, ще се моли.
Не можех да повярвам! Толкова дълго бях пътувал и чакал до този момент, но като нямаше какво да сторя, реших и този ден да прекарам под дървото. Опитах се да се моля, но единственото, за което можех да мисля е, че бях озлобен….
На следващото утро монахът се приближи към мен и каза:
— Още си тука! Добре, търпеливо почака, хайде, влез, старецът те чака!
Влязох и старецът ме попита:
— Какво искаш?
— Искам да стана монах.
— А защо дойде тук?
Разказах му за историята от болницата. Той попита дали това е било отдавна. Потвърдих, че беше преди тридесет и две години. И той възкликна:
— Ти с всичкия си ли си? Че той отдавна е умрял, пък и ти тук няма да просъществуваш.
— Защо?
— Защото няма да можеш да изпълниш всичко, което ще ти заповядам.
След като ме попита с какво съм се занимавал до сега, а му признах, че съм епископ, старецът се хвана за главата:
— Боже мой! В живота само от жени може да дойде по-голямо изкушение от това! Отивай си!
Взех да му се моля горещо да ме остави при себе си и да стана монах. Той ми отговори, че ще ме вземе в келията си, но при едно условие, на което отговорих, че ще се опитам да го изпълня.
— Не! Ти си длъжен да кажеш, че ще го направиш, а не, че ще се опиташ, защото така вече си се предал предварително – ме наставляваше сурово старецът.
— Ще го направя, отче!
— Добре. Заповядвам ти да не говориш нито с мен, нито с тези, които идват при мен – с никого, докато сам не ти разреша.
И ми даде послушание да се занимавам с домакинството.
При стареца непрекъснато идваха гости. Аз им правех чай, миех посудата и слушах. Винаги ми се искаше нещо да кажа, когато старецът разговаряше с гостите си. Например, веднъж така ми се прииска да поправя един монах, който разказваше какво бил казал свети Григорий Палама, а цитираното не беше от него, а от друг светия. Вътре в мен всичко кипеше и това продължи години… След дълго време се успокоих – вече нищо не чувах, просто изпълнявах задълженията си, молех се в себе си, подавах чая на гостите.
Една сутрин старецът ми каза:
— Сега вече можеш да говориш!
А аз помислих малко и промълвих:
— Нямам какво да кажа.
— Скъпи мой, когато дойде тук, още тогава нямаше какво да кажеш, но ти не знаеше това. Когато напускаше света, си мислеше, че целият свят има нужда от теб, а сега, гледай, има ли нужда той от теб?
Единственото, от което се нуждаем в живота, е Бог!
Превод от руски език: Валя Марчелова
ЗАЩО ВЯРВАЩИТЕ ЧЕСТО СА ПО-ЛОШИ ОТ НЕВЯРВАЩИТЕ?
ПРОТОИЕРЕЙ АЛЕКСАНДЪР ПРОЧЕНКО
Понякога нововъцърковеният казва:
„Сложих си кръст на гърдите и започнаха да ме спохождат много неудачи. Свалих го и всичко стана нормално“. Защо това се случва?
Тези хора, които вярват, които ходят на църква, които се молят и се опитват да живеят според Божиите заповеди, волно или неволно вървят срещу сатана. И е ясно, че ако врагът бъде ударен, той няма да търпи и да чака – ще отговори! Освен това, колкото повече напредва човек в духовния живот, толкова по-суров ще бъде и отговорът на врага на човешкия род.
Има хора, които сатаната оставя на спокойствие. Защо? Защото той вече ги има – те са негови… и просто не ги изкушава. И това са тези, за които казва Господ: ,,Който не е с Мен, е против мен“.
Но когато внезапно такива решат да се освободят от дяволското потисничество, ще бъде същото, както когато изтръгват кокал от устата на разярено куче. Нали сте наясно как ще реагира то, ако понечите да издърпате кокала?
Затова, когато Господ изтръгне нечия душа от челюстите на сатана, същият започва да се съпротивлява като ревящ лъв.
А логиката на разсъжденията на съвременните хора е безобразно погрешна.
Често се случва свещеници или управници да бъдат обвинявани, че грешат, че вършат лоши неща, защото управниците, учителите и свещениците са лицето на народа, а ние, обикновените хората – видите ли, сме добри, ние сме безгрешни. Трябва да знаем, не се случва едни да са само добри, а други само лоши, защото Господ бди над всичко това.
Помнете, че на когото много е дадено, от него много и ще се иска. Например, имате повече изпитания, но и повече възможности за изправяне, затова Господ допуска толкова трудности! Изпраща ги за наше вразумление, за да можем да постигнем нещо много по-добро.
Легнали, изправени и седнали, не съдете тези, които пълзят или ходят, дори и често да падат. Защото този, който не прави нищо, не греши. И както казва апостол Павел: „Каквото посеем, това и ще пожънем“. Ако посеем щедро, щедро ще пожънем. И по-нататък той продължава: „Ако не отслабнем в ревността“!
Господ да ни даде сили и мъдрост не само да не отслабваме в усърдието си, но да можем да полагаме още повече усилия!
Превод от руски език: Армине Христова
ВТОРИ ПСАЛОМ – МОЛИТВА ЗА ВЛАСТИМАЩИТЕ
ПРОТОИЕРЕЙ АНДРЕЙ ТКАЧЕВ
,,1. ЗАЩО СЕ ВЪЛНУВАТ НАРОДИТЕ И ПЛЕМЕНАТА ЗАМИСЛЯТ СУЕТНИ НЕЩА?
2. ВЪСТАВАТ ЦАРЕТЕ ЗЕМНИ. И КНЯЗЕТЕ СЕ СЪВЕЩАВАТ ЗАЕДНО ПРОТИВ ГОСПОДА И ПРОТИВ НЕГОВИЯ ПОМАЗАНИК.
3. „ДА РАЗКЪСАМЕ – КАЗВАТ – ТЕХНИТЕ ВЕРИГИ И ДА СМЪКНЕМ ОТ СЕБЕ СИ ТЕХНИТЕ ОКОВИ.“
4. ОНЯ, КОЙТО ЖИВЕЕ НА НЕБЕСАТА, ЩЕ СЕ НАСМЕЕ, ГОСПОД ЩЕ ГИ ПОРУГАЕ.
5. ТОГАВА В ГНЕВА СИ ЩЕ ИМ ЗАГОВОРИ И С ЯРОСТТА СИ ЩЕ ГИ СМУТИ:
6. „АЗ ПОМАЗАХ МОЯ ЦАР НАД СИОН, МОЯТА СВЕТА ПЛАНИНА;
7. ЩЕ ВЪЗВЕСТЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО: ГОСПОД МИ КАЗА: СИН МОЙ СИ ТИ; АЗ ДНЕС ТЕ РОДИХ *;
8. ИСКАЙ ОТ МЕНЕ, И ЩЕ ТИ ДАМ НАРОДИТЕ ЗА ТВОЕ НАСЛЕДИЕ, И ВСИЧКО ДО КРАЙ-ЗЕМЯ – ЗА ТВОЕ ВЛАДЕНИЕ.
9. ТИ ЩЕ ГИ ПОРАЗИШ С ЖЕЛЕЗЕН ЖЕЗЪЛ; ЩЕ ГИ СТРОШИШ КАТО ГРЪНЧАРСКИ СЪД.“
10. И ТЪЙ, ВРАЗУМЕТЕ СЕ, ЦАРЕ; ВЗЕМЕТЕ ПОУКА, СЪДИИ ЗЕМНИ!
11. СЛУЖЕТЕ ГОСПОДУ СЪС СТРАХ И РАДВАЙТЕ СЕ (ПРЕД НЕГО) В ТРЕПЕТ.
12. ОТДАЙТЕ ПОЧИТ СИНУ, ЗА ДА СЕ НЕ РАЗГНЕВИ, И ЗА ДА НЕ ПОГИНЕТЕ ВЪВ ВАШИЯ ПЪТ, ЗАЩОТО НЕГОВИЯТ ГНЯВ СКОРО ЩЕ СЕ РАЗПАЛИ. БЛАЖЕНИ СА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ НЕМУ УПОВАВАТ“.
Знаете ли вие, възлюбени, че има псалми покаянни, псалми исторически, псалми учителни, псалми хвалебни? Заради всеобхватността си, Псалтирът докосва всякакви рани и реагира на различни случаи в живота. Болен ли си, пътешестваш ли, униваш ли, боиш се от враговете? – за всичко има съответстващо слово от псалмите. Радваш ли се, тържествуваш, празнуваш – също! Но в псалмите има и много, което се отнася до суетата на света,.. за объркания политически живот. Това казвам за тези, които се вземат за отшелници и считат, че позицията по политически и граждански събития е съвършено чужда на християнина. Не, не е чужда! Не е задължителна, но не е чужда! И ще ви го докажа чрез псалмите.
Да погледнем Псалом Втори. Намира се още в началото на ПСАЛТИР (Книга на Хваленията). От една страна той е първият месиански псалом, защото в него много ярко се проповядва Синът Божий. От друга страна, този псалом бих нарекъл ,,геополитически“. И едната, и другата тема се намират в тази молитвена песен в неразривна връзка. Псаломът започва с въпрос на недоумение от рода на ,,защо се блъскат така народите“, но разбира се, казано много по-красиво и възвишено:
,, ЗАЩО СЕ ВЪЛНУВАТ НАРОДИТЕ И ПЛЕМЕНАТА ЗАМИСЛЯТ СУЕТНИ НЕЩА?
2. ВЪСТАВАТ ЦАРЕТЕ ЗЕМНИ. И КНЯЗЕТЕ СЕ СЪВЕЩАВАТ ЗАЕДНО ПРОТИВ ГОСПОДА И ПРОТИВ НЕГОВИЯ ПОМАЗАНИК.“
От гледна точка на буквалното тълкуване, което дава например Ал. Лопухин, ни се предлагат интересни обстоятелства от живота на цар Давид, а именно предсказание за неуспеха на нападащите врагове цар Давид врагове, заради голямото покровителство над него от Бога и обещанието Божие, че властта на Неговия Помазаник ще се разпростре над целия свят. Тези знания допълват знанията на ерудита, но няма да съгреят сърцето.
Включвайки телевизора или разгръщайки новия вестник, ще видим съвещанията на съвременните князе и царе, които се ,,мятат“ и замислят безполезни, суетни неща. Ето, например някакво високо европейско събрание е решило, че пропагандата на хомосексуализма, дори и сред подрастващите, не бива да се забранява, а напротив, защото в противен случай се ограничавала свободата на личността и словото. И какво е това, братя и сестри, ако не въставане срещу Господа и Неговия Помазаник чрез явно потъпкване на волята Божия?! А затваряне на очите пред проливането на човешка кръв, едновременно с лицемерната тревога за правата на домашните животни?! Не е ли това въставане против всичко свято?
Дълги години и столетия най-добрите синове на Европа, седящи на тронове и носещи венци, са помнели Божието слово: ,, Чрез Мене царете царуват“ – Соломон 8:15. С времето – ту един, ту друг, а после и всички владетели вкупом са отказали да се чувстват сянка и слуги на Истинския Цар. Решили да се възвеличаят, да се превъзнесат и да отхвърлят от себе си лекото и благо иго да бъдат слуги Божии. Заради това са и словата: ,, “ 3. ДА РАЗКЪСАМЕ – КАЗВАТ – ТЕХНИТЕ ВЕРИГИ И ДА СМЪКНЕМ ОТ СЕБЕ СИ ТЕХНИТЕ ОКОВИ.“ Този призив е лайтмотивът на най-новата световна политика.
Над всичко това Господ ще се надсмее и ще ги поругае. Ще се обърне към тях с гняв и ярост, което ще ги доведе до объркване и паническа тревога. Темата в този призив е учението за Сина Божий.
,, 4. ОНЯ, КОЙТО ЖИВЕЕ НА НЕБЕСАТА, ЩЕ СЕ НАСМЕЕ, ГОСПОД ЩЕ ГИ ПОРУГАЕ.
5. ТОГАВА В ГНЕВА СИ ЩЕ ИМ ЗАГОВОРИ И С ЯРОСТТА СИ ЩЕ ГИ СМУТИ:
6. „АЗ ПОМАЗАХ МОЯ ЦАР НАД СИОН, МОЯТА СВЕТА ПЛАНИНА;
7. ЩЕ ВЪЗВЕСТЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО: ГОСПОД МИ КАЗА: СИН МОЙ СИ ТИ; АЗ ДНЕС ТЕ РОДИХ *;
8. ИСКАЙ ОТ МЕНЕ, И ЩЕ ТИ ДАМ НАРОДИТЕ ЗА ТВОЕ НАСЛЕДИЕ, И ВСИЧКО ДО КРАЙ-ЗЕМЯ – ЗА ТВОЕ ВЛАДЕНИЕ.
9. ТИ ЩЕ ГИ ПОРАЗИШ С ЖЕЛЕЗЕН ЖЕЗЪЛ; ЩЕ ГИ СТРОШИШ КАТО ГРЪНЧАРСКИ СЪД.“
Мислената верига е такава: ,,Вие се разгордяхте, отвърлихте заповедите, погледнахте на себе си като на стопани на земята. Но ето Истинският Цар – Моят Син. Нему принадлежи истинската власт и Той ще ви разбие като глинени съдове“. Тази реч е насочена към всички, които считат себе си за главни и никому подотчетни. В такъв вид – като Държащ железния жезъл, с който разбива народи, подобно на грънчарски съдове, Иисус Христос е представен и в края на Библията – Апокалипсиса. ,,От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите; Той ще ги пасе с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростта и гнева на Бога Вседържителя“ – Апокалипсис: 19-15.
,, 10. И ТЪЙ, ВРАЗУМЕТЕ СЕ, ЦАРЕ; ВЗЕМЕТЕ ПОУКА, СЪДИИ ЗЕМНИ!
11. СЛУЖЕТЕ ГОСПОДУ СЪС СТРАХ И РАДВАЙТЕ СЕ (ПРЕД НЕГО) В ТРЕПЕТ.
12. ОТДАЙТЕ ПОЧИТ СИНУ, ЗА ДА СЕ НЕ РАЗГНЕВИ, И ЗА ДА НЕ ПОГИНЕТЕ ВЪВ ВАШИЯ ПЪТ, ЗАЩОТО НЕГОВИЯТ ГНЯВ СКОРО ЩЕ СЕ РАЗПАЛИ. БЛАЖЕНИ СА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ НЕМУ УПОВАВАТ“
Смисъла на предпоследния стих трябва добре да се разбере: ,, Почитайте Сина, не за да не бъдете наказани, а за да получите вразумление!“. А последният стих е указание за необходимостта от вяра в Помазаника – Сина Божий!
Любопитно е още, че първите три Псалома са един своеобразен пролог, съдържащ основните теми в цялата Книга на Хваленията, както се нарича още Псалтирът. Не всички, но основните. Първият Псалом ,,Блажен е онзи човек“ е Псалом учителен. Тема на учението са блаженствата, тоест това, с което Господ Иисус Син Давидов започва проповедта Си на планината. Третият Псалом е молитва за скърбящия и преследван човек. С нея започва и Шестопсалмието. А по средата – Втори Псалом – проповед за Христос в мащаба на вселената; проповед, насочена към царете. Така са обхванати (оставяйки настрана собствената похвала и радост) няколко важни теми в Псалтира- Книгата, която наставлява в праведност, предвещава Христа и услажда в скърби.
Може да не се интересуваме от делата на царете, но рано или късно те стигат и до нас. Съвършената аполитичност е била чужда дори на такива синове на Небето, като свети Антоний Велики и свети Симеон Стълпник. Разбира се, прекомерната политизация на съзнанието също не носи мир на човека. Във всичко е нужен баланс. Навсякъде е нужна молитва. Преподобни Арсений Кападокийски – този велик познавач и любител на Псалтира, е съветвал Вторият Псалом да се чете като молитва за вразумяване на властимащите!
Превод от руски език: Валя Марчелова