Из „Покаяние и пост, част ІІ, (Слова в св. Четиридесетница)“
Автор: Свети Теофан Затворник
А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света (Гал. 6:14), казва св. ап. Павел. Искам да ви изясня, какво разбира Апостолът, когато казва: чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света. Защото за всички, които след изповедта и св. причастяване са тръгнали по пътя на разпъване плътта със страстите и похотите, е необходимо да имат в това трудно дело ръководни указания, за да действуват по пряк и верен начин. А едно от първите указания се съдържа в приведените думи на св. Апостол и вие ще ги имате, когато разберете какво значи светът да се разпъне за нас и ние да се разпънем за света.
За ръководство при изяснението на това място нека вземем мислите на преподобния св. Авва Доротея, от неговото поучение за отричането от света. Той е изяснил това място за монаси, но така, че неговото изяснение може да приложим и към миряни. Той казва, че когато човек се отрича от света, той оставя дом, родители, роднини, имущество, селото или града, отива в манастир и става монах – тогава той може да каже: за мене светът т.е. греховността в света е разпната. За мене светът – неговата греховност не съществува, тя остана далеч зад манастирските стени. Аз го оставих и той не ме вижда по улиците, нито по площадите, нито на своите беседи, нито в каква да е друга своя работа. За мене светът – греховността в света се разпна, умря, като че ли го няма. Но говорейки така, монахът, който се е скрил между манастирските стени от света и неговите видими съблазни, може сам в себе си, в своето сърце да живее за света, да запази светските пристрастия и, седейки в килията, да мисли за света, т.е. за греховността в света красотата му и да се услажда мислено с неговите утехи. В такъв случай той не може да каже, че и той се е разпанал (умрял) за света – за неговата греховност. Защото макар да е оставил света телом, със сърцето си той живее в света и във всичките му утехи. А когато той, с Божията помощ, знаейки силата на монашеските обети, не само външно оставя света, отделяйки се от него чрез манастирската ограда, но и вътрешно погасява в сърцето си всяка привързаност към него, всяко съуслаждане с него и дори всяка мисъл за него, тогава може да каже, че не само светът се е разпнал (умрял) за него, но и той за света, т.е. че и той вече не живее за света. В неговото сърце има други мисли, други чувства и разположения, той живее за другия свят, по-добър и по-съвършен, а за този се е разпнал (умрял).
Мисля, че разбирате това изяснение. Но заедно с това предполагам, че вие веднага сте готови да отклоните от себе си всяко задължение, което би ви се наложило от изяснените думи на Апостола, казвайки: това подхожда за монасите, за които светът е разпнат (умрял) и те за света, но не подхожда за нас миряните. – Не, не така, братя! В своето лице Апостолът е дал закон за всички християни и всички е задължил така да се устроят в себе си, та всеки да може да каже: за мене светът е разпнат (умрял) и аз за света! Ето, вижте как това може и трябва да стане и в нас.
Обърнете внимание, че с дума свят се означява собствено не човешкото съжителство, не житейските работи, а всичко греховно, порочно, богопротивно. Светът е това, в което владеят похотта на плътта, похотта на очите и житейската гордост, или дето владее всеки грях. В тоя смисъл на думата: за мене светът е разпнат и аз за света ще значи същото, че за мене всеки грях е разпнат (умрял) и аз съм разпнат (умрял) за всеки грях- Как и кога става това?
Най – напред забележете, че във всеки грях има две страни: едната страна съставят греховните дела, а другата – греховната страст. Страстта е извор и причина за греховните дела, а делата са произведение и израз на страсттта. Така, например гневливостта е греховна страст, която живее в сърцето, а делата, в които се изразява, са: избухване на гнева, кавги, спорове, побоища, убийства, войни. Една страст, а колко дела! И всички произлизат единствено от нея. Така също сладострастието, или чувствеността е греховна страст към чувствени удоволствия, а нейните дела са: лакомия, пиянство, оргии по кръчми, по веселби, в нощни заведения и пр. Същото се отнася за всяка страст. Всяка страст е сама в сърцето, а вън чрез тялото се проявява в много дела.
След това за вас не е трудно да разберете, как става, че грехът в света се разпъва (умира) за нас и как става, че ние се разпъваме (умираме) за греха в света.
Когато някой изоставя греховните или порочни дела, тогава грехът в света се разпъва за него, а когато някой потуши и изкорени в себе си самата греховна страст, тогава и той се разпъва за греха в света. Например, когато някой изостави веселбите, кръчмите, гуляите и пр., тъй че никой никога да не го види в никакви неподходящи дела и места, а винаги всички да го виждат в добро поведение и сериозен – това значи, че грехът или светът в тая своя част е умрял за него, или разпнал се е за него. Но не можем още сигурно да кажем, че и сам той се е разпнал (умрял) за греха, или света. Защото макар да отсъствува от тия дела и места телом, той може да бъде там със сърцето и с ума си. Няма го в кръчмата телом, но той може да бъде там със сърцето и с ума си, може да мисли и да желае да бъде там и с наслада да си казва: как хубаво бих прекарал там. Във всички тези и подобни случаи макар грехът или светът да се е разпнал (умрял) за него, но сам той още не се е разпнал (умрял) за греха или света, още го обича, още го желае и се услажда от него. Той е преодолял себе си дотолкова, доколкото може да отбягва греховните дела, да се отвращава от тях и да ги мрази. Пред Бога той още е светолюбец или грехолюбец. Защото Бог гледа не само на делата, а най-вече на сърцето. Ето защо ние трябва да се отделим не само от греховните и порочни дела, но да преодолеем и да потушим самите страсти, тъй че да не се услаждаме от никакви порочни предмети и дела, а де се отвращаваме и гнусим от тях. И когато някой достигне до това състояние, когато някой не само греховни дела не би вършил, но би потушил в себе си самото пристрастяване към тях, тогава той би могъл да каже за себе си, че и той се е разпнал (умрял) за света – греховността в света.
И тъй, поставете на една страна всички греховни и порочни дела, а на другата – греховните страсти и си мислете: когато изоставим всички порочни дела, това ще значи, че светът се е разпнал за нас, а когато загасим и самите страсти у нас, това ще значи, че и ние сме разпнати за света.
Ето в какъв смисъл заповедта може да се приложи и към вас миряните, та и за вас светът (неговата греховност) да бъде разпнат и вие за света. Първото се изразява в това, че порочният човек оставя разпътния, лош и позорен живот и започва да живее сериозно, поправяйки своето поведение. А второто се изразява в това, че не само поведението си поправяме, но и чувствата на нашето сърце държим изправни, чисти и богоприятни. Първото е по – лесно, второто е по-трудно. Ето защо не всеки, който има добро външно поведение, има чисто сърце.
Това е причината, че Апостолът не се е спрял само на разпъването на света, или греха за нас, но прибавил и нашето разпъване за света. Малко е, като че ли казва той, малко е, че твоето външно поведение е добро. Влез в сърцето си, прегледай там чувствата и разположенията си и ги направи чисти, святи и богоугодни. Онзи изпълнява тая апостолска заповед, който, влизайки в себе си, устремява своя ум към Бога и, съзерцавайки Го, чрез мисълта за Него изпитва правотата на всяка своя мисъл и чувство и прогонва всички лошо, като богопротивно. Който има синовен страх пред Бога, той внимава строго върху себе си и навреме отсича всяко нечисто разположение, което съпътствува, предшествува, или завършва неговите дела и по такъв начин очиства всяко дело и го представя пред Бога чисто, като непорочна жертава и тлъсто всесъжение.
Ние кое ще изберем? Трябва да изберем и едното и другото. Който се е забъркал в порочни дела, нека ги изхвърли и да поправи своето поведение. Който е поправил своето поведение, нека не спира до тук, а да влезе в себе си и да поправи сваето сърце, като загаси в него страстите, които и доброто поведение за другите правят лошо пред лицето на Бога, Който вижда сърцето и по него оправдава, или осъжда човека. Тогава всеки от нас може да каже с Апостола: за мене светът е разпнат и аз за света. Амин.