В памет на светия и праведен Симеон Богоприемец
Кондак на св. Симеон Богоприемец:
Старецът днес се молеше да се освободи от оковите на това тленно житие и прие в ръцете си Христа, Създателя и Господа.
Според свидетелството на Божественото Евангелие, старецът Симеон бил човек праведен и благочестив, очакващ Утехата Израилева, и Светият Дух пребъдвал в него. На него било възвестено от Бога за наближаващото пришествие на истинния Месия[1] в света. За получаването на това известие от Симеон древните историци разказват следното. По заповед на египетския цар Птоломей бил предприет превод на Моисеевия Закон и пророческите книги от еврейски език на гръцки. За това дело от целия еврейски народ били избрани седемдесет най-учени мъже[2]. В тяхното число бил и Симеон, като човек мъдър и добре познаващ Божественото Писание. Превеждайки книгата на пророк Исаия, Симеон стигнал до думите: “ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди Син” [3]. Четейки ги, той се усъмнил, мислейки, че това е невъзможно – дева, нямаща мъж, да роди. Симеон вече бил взел нож и искал да изчисти тези думи в книжния свитък и да замени думата “дева” с “жена”. Но в това време му се явил Ангел Господен и като удържал ръката му, казал:
– Имай вяра в написаните слова и сам ще видиш изпълнението им, защото няма да умреш, докато не видиш имащия да се роди от чиста Дева Христос Господ.
Като повярвал в ангелските пророчески слова, Симеон с нетърпение очаквал пришествието на Христос в света. Той водел праведен и непорочен живот, отклонявайки се от всяко зло и непрестанно пребивавайки в Божия храм. Там праведникът се молел на Бога да помилва Своя свят и да избави хората от вселукавия дявол.
Когато нашият Господ Иисус Христос, след изтичането на четиридесет дни от Неговото рождество, бил донесен на ръцете на Пречистата Своя Майка, по законния обичай[4] в храма, в същото време дошъл тук и праведният Симеон, воден от Божия Дух. Като видял Предвечния Младенец и родилата Го Пренепорочна Дева, той познал, че Този е обещаният Месия и тази е Девата, над Която трябвало да се сбъдне и се сбъднало пророчеството на Исаия. Като Я видял осенена с небесна светлина и сияеща с Божествени лъчи, Симеон със страх и радост пристъпил към Нея, взел Богомладенеца на ръце и произнесъл:
– “Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля”[5].
След това той пророчествал за Христовите страдания и разпятие, а също и за света Богородица, че душата ѝ ще прониже мечът на печал и скръб, когато види Своя Син висящ на кръста[6].
Достигнал дълбока старост, праведният Симеон се преставил в Господа [7]. За него пишат, че преживял всичко триста и шестдесет години, защото на Бога било угодно да продължи живота на светия старец, за да може той да доживее до очакваната във всички векове многожелана година, в която се родил от Дева Вечният Син, на Когото слава во веки, амин [8].
В памет на света Анна пророчица
Света Анна пророчица, спомената в Евангелието, заедно със свети Симеон Богоприемец, като срещнала Господа Иисуса в храма, проповядвала за Него, че Той е очакваният Месия – Христос[9].
В памет на свети мъченик Власий[10]
Свети Власий бил овчар и произхождал от Кесария Кападокийска [11]. Когато настъпило гонение и преследвали християните, то и Власий, като християнин, бил търсен по всички околни места. Като узнал за това, той доброволно се предал в ръцете на мъчителите, които го разтегнали и го били с волски жили. Но Бог премахнал болките и го изцелил от раните. Като узнал за това, управителят нарекъл това чудо на вълшебството и заповядал след тези мъчения да хвърлят светеца в котел с вряща вода. За ужас на всички присъстващи, мъченикът останал невредим и в кипящата вода разговарял с обкръжаващия го народ, защото се явили ангели Божии и го запазили. След това, по заповед на управителя, при мъченика дошли войници да го извадят от котела; като го видели пеещ заедно с ангелите, войниците изповядали, че са християни. Тогава управителят изпратил други войници, но и те нарекли себе си християни. След това отишъл той сам и видял светеца, стоящ в кипящата вода. Мислейки, че водата е изстинала, управителят си измил лицето в нея, но се изгорил и умрял от това. Като обърнал мнозина към Христа със своите чудеса, свети Власий се помолил на Бога и Му предал святата си душа. Присъстващите при смъртта му видели гълъб, летящ над тялото му. А от овчарската му тояга, която била забита в земята, израснало голямо дърво, което с клоните си покрило олтара на църквата, издигната над мощите на светеца[12].
В памет на свети пророк Азария
Свети Азария, син на Одед, пророчествал в дните на иудейския цар Аса [13]. По случай славната победа на Аса над етиопския цар Зарай, Азария, обзет от Дух Божий, убеждавал царя и народа да оставят идолослужението и вярно да служат на Истинния Бог. Подбудени от пророчеството на Азария, царят и народът премахнали идолите по цялата Иудина и Вениаминова земя. Тогава и мнозина от израилтяните се обърнали към Истинния Бог, и като се събрали в Иерусалим, сключили завет с Бога, давайки клетвено обещание никога да не се отдалечават от Него. И Бог ги благословил с продължителен мир[14].
В памет на светите мъченици Адриан и Евул
Светите мъченици Адриан и Евул били родом от град Ванния[15]. Горейки от любов към Христовите изповедници, те се отправили към град Кесария[16], и там по думите и по непорочния им живот било узнато, че са християни. Затова те били хванати и доведени на съд при началника на областа Фирмилиан. По негова заповед ги били по раменете и ребрата, и ги подложили на други, още по-жестоки мъчения, за да ги принудят да се отрекат от Христа. Но тъй като те оставали твърди в своята вяра, Фирмилиан и обкръжаващите го се изпълнили с ярост и решили да хвърлят светците да бъдат разкъсани от дивите зверове. Блаженият Адриан бил хвърлен пръв. Нападнат от лъв, той мъжествено влязъл в борба с него, след което му отсекли главата с меч. Свети Евул се опитвали да склонят към отричане от вярата с различни увещания и прелъстявания, но той оставал непреклонен, поради което хвърлили на зверовете и него. Той също влязъл в борба с лъв и завършил живота си, посечен с меч, подобно на свети Адриан.
Страдание на светите мъченици Папий, Диодор и Клавдиан
Светите мъченици Папий, Диодор и Клавдиан пострадали при царуването на император Деций[17] в памфилийския град Аталия. Те пасели добитък в своята страна и бидейки християни, разпространявали вярата в Христа сред езичниците. Вследствие на това срещу тях бил направен донос и по заповед на областния началник Павлин ги хванали и ги довели при него на съд. При разпита те без страх изповядали Христа, истинния Бог, и твърдо вярвайки в Него, казали, че Той е Творец на небето и земята, и на всичко, намиращо се на тях, и че освен Него няма друг Бог. Като чул това, областният управител изпаднал в ярост и заповядал да подложат светците на различни мъчения. Но тъй като с това не могъл да ги принуди да се отрекат от вярата в Христа, заповядал да отсекат главите им. Така светите мъченици загинали за Христа и получили от Него мъченически венци. Християните с чест погребали телата им, за слава на Христа, нашия Бог.
Житие на светия благоверен княз Роман, Углички чудотворец
Светият благоверен княз Роман Углички живял в тежкото време на татарското нашествие в руската земя. Той бил втори син на втория углички феодален княз Владимир Константинович и внук на Константин Всеволодович, първоначално ростовски, ярославски и углички феодален княз, а след това велик владимирски княз. Владимир Константинович получил във владение Углече поле, или град Углич, в ранно детство[18]. Той встъпил в брак с княжна Фотиния и имал двама сина, Андрей и Роман[19].
При управлението на Владимир в Углич над руската земя се разразила страшна буря: Батий, след разоряването на Москва и Владимир и избиването на семейството на великия княз, се придвижил отвъд Волга, където се отдалечил великият княз Юрий Всеволодович, събирайки войска. По този път татарите покорявали под своя власт всички срещнати градове, а тези, които не искали да се покорят, разрушавали и избивали жителите им. Изправен пред явна и неизбежна опасност, угличкият княз Владимир решил да не се съпротивлява безсмислено, а да спаси града и жителите му, показвайки покорност пред татарите. Самият той със семейството си не искал да понесе позора и търсел спасение на север, отдалечавайки се в новгородските предели. След неуспешната битка при река Сити и гибелта на великия княз Юрий руските князе трябвало да признаят властта на татарите и да им плащат данък. На тази участ трябвало да се покори и угличкият княз, който, след отдалечаването на Батий на юг, подобно на други князе, след отминаването на опасността, се върнал в Углич и започнал да управлява, вече като васал на хана. Не е известно дали княз Владимир е ходил в ордата с изявление на покорност пред хана, както се изисквало и както трябвало да правят всички князе. Преданието, записано в пространното житие, гласи, че Владимир не отишъл в ордата, но за да избегне опасността, не останал и в Углич, а живеел в други градове и починал във Владимир на 27 декември 1249 г. Тогава тялото му било пренесено от жена му и децата му в Углич и погребано в Преображенската църква.
Детството на благоверния княз Роман, както и на по-големия му брат Андрей, преминало сред големи тревоги и бедствия, повече в изгнание и странствания, отколкото в спокойно пребиваване с родителите в Углич.
След смъртта на Владимир углички княз станал по-големият му син Андрей, който тогава бил само на 16 години. Но при него била майка му, която ръководела децата. Андрей починал в 1261 г., без да остави деца, и княз станал брат му Роман, който тогава бил на 26 години.
Княз Роман се отличавал с благочестие и не показвал голяма склонност към шумния живот и веселието. Бидейки достатъчно просветен, той се занимавал с четене на книги, обичал Божиите храмове, духовенството и църковните служби. Към неговото управление се отнасят много църкви в Углич и пределите на угличкото княжество, което при него живеело в мир, доколкото това било възможно през тежкото време на татарското владичество.
Княз Роман се отличавал с благотворителност, грижел се за построяване на старопиталища и странноприемници.
В 1265 г. княз Роман се съчетал в брак с княжна Александра, но нямал потомство. Заедно с тях в Углич живеела и неговата благочестива майка, княгиня Фотиния, която на стари години приела монашески чин с името Евдокия, в 1278 г. починала и била погребана в Углич близо до съпруга си. В 1281 г. княз Роман се лишил и от съпругата си Александра и доживявал последните си години в самота, отдавайки се на дела и подвизи на багочестието. Блажената му кончина последвала на 3 февруари 1285 г., за голяма скръб на неговите поданици и родствени князе, които много го обичали и почитали. Тялото на княз Роман било положено в катедралния храм “Преображение Господне”, редом с гробниците на неговите баща, майка, брат и съпруга.
Двеста години след смъртта на княз Роман, през 1485 г., угличкият княз Андрей Василиевич пристъпил към построяване на нова, вече каменна църква на Преображение Господне в крепостта на град Углич. При копаенето на основите на новия храм Бог дарувал на княз Андрей да намери нетленните мощи на княз Роман, които след това били поставени в новопостроения храм и лежали тук цели и невредими повече от сто и двадесет години. От тези нетленни мощи ставали множество чудесни изцеления от различни болести. Както жителите на Углич, така и на съседните места, благоговейно почитали мощите на светия княз, но свидетелство от страна на църковните власти нямало.
След убийството на царския син Димитрий в Углич в края на шестнадесетото и първите години на седемнадесетото столетие започнали особено често да се повтарят чудесните изцеления на болни, прибягващи към мощите на светия княз Роман. Славата на тези чудеса се разпространила навсякъде и патриарх Иов възложил на казанския митрополит Ермоген да освидетелства на място светите мощи и сказанията за чудесата. След това освидетелстване светейшият патриарх Иов благословил да се състави житие, стихири и канон на свети Роман, а също и описание на чудесата от 3 февруари 1605 г.[20].
През 1609 г. град Углич, както и цялата тогавашна Русия, били постигнати от голямо бедствие: литовското нашествие. Град Углич бил превзет, много от жителите му избити, а къщите, крепостта и Божиите храмове разграбени и изгорени. Враговете нахлули и в Преображенската църква, разграбили я и изгорили много неща, а нарочно и мощите на светия княз Роман, почиващи там. Благочестивите почитатели на свети Роман събрали обгорените кости на мощите му: главата, ребрата, ръцете и нозете, положили ги в нова рака и отново ги поставили в катедралния храм на Преображение, където почиват и до днес.
По молитвите на преподобните и богоносни наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.
Амин.
[1] Лук. 2:25.
[2] Птоломей II Филаделф, син и приемник на Птоломей Лаг (285-247 г. пр. Р. Хр.), бил един от най-великите египетски царе. Той е особено известен с любовта си към науките. С негово усърдие била основана Александрийската библиотека. Желаейки да присъедини Сирия към своите владения, той покорил под своя власт и намиращата се по пътя му към Сирия Иудея. След завземането на Иерусалим от него много хиляди иудеи от Иерусалим и околностите му, както и от Самария, били отведени като пленници в Египет; но тъй като царят се отнасял милостиво към иудеите, и дори им дал равни права с македонците в Александрия, много иудеи доброволно се преселили в тази страна. Като чул, че иудейският закон е получил началото си от Бога и съдържа в себе си най-висока премъдрост и най-свети заповеди, царят пожелал да го има в гръцки превод. С този превод той искал да попълни своята богата библиотека в Александрия, а може би и да направи услуга на иудеите, много от които, от дълговременното пребиваване в Александрия, започнали да забравят своя роден език. В Иерусалим били изпратени пратеници с богати дарове за храма. В писмо до първосвещеника царят писал, че иска да му бъдат изпратени старци, опитни в познаването на отеческия закон, които биха могли изправно да го преведат на гръцки език. По това време първо-свещеник бил внукът на Адуй, Елеазар. Той избрал по шестима старци от 12-те Израилеви колена и като им връчил най-изправния препис на свещените книги, изписан със златни букви на най-тънък пергамент, ги изпратил в Александрия. Тук те били приети много благосклонно. Дали им къща на остров Фарос, където те се занимавали с превода всеки ден до деветия час, т. е. до три часа следобед. Преводът бил завършен за седемдесет дни, прочетен в присъствието на александрийските иудеи и одобрен от тях. Същият този превод на свещените книги се нарича “превод на седемдесетте (или по-точно 72-те) тълковници”, или преводачи; той и досега се употребява в Православната Източна Църква, от него е направен и нашият “Славянски превод на Ветхия Завет”.
[3] Ис. 7:14 (слав.).
[4] Изх. 13:2.
[5] Лук. 2:29-32. Предсмъртната молитва на свети Симеон Богоприемец: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико” – се повтаря всеки ден в храма, на вечерното богослужение, за да напомня на всеки вярващ за вечерта на неговия живот, т. е. предстоящата му смърт. Светият старец Симеон, освобождавайки се от оковите на плътта, с радост преминал в другия свят, когато приел в старческите си обятия Божествения Младенец, Спасителя на света. Така и всеки вярващ в предсмъртните минути, искрено причастил се със Светите Дарове на Тялото и Кръвта Христови, с радост оставя този многометежен и суетен свят.
[6] Лук. 2:34, 35.
[7] Светите мощи на Симеон Богоприемец били пренесени в Константинопол при император Иустин Младши (565-578 г.) и положени там при Халкопратийския храм в олтара на свети Иаков, брат Господен, построен от този император.
[8] За свети Симеон, приел на ръцете си донесения в храма Младенец Иисус и благословил Мария Богородица и Иосиф мнозина мислят, че бил свещеник при Иерусалимския храм, както и Захария, който някога приел въведената в храма отроковица Мария, бъдещата Майка на Иисуса. Така пишат за това: свети Атанасий Велики – в книгата за общото естество на Отца и Сина; свети Кирил Иерусалимски – в учението за отците от Ветхия Завет, и други. Евангелието не казва към какво звание принадлежал праведният Симеон, но в песнопенията на светата Църква той се нарича “свещеник”, “светител”, “свещенодеец”, “принасящ законни жертви” и “очистващ с кръвни жертви Израилевите люде”. Самите действия на свети Симеон при Сретението Господне (Лук. 2:23-37) също показват, че той бил свещеник.
[9] Лук. 2:36-38.
[10] Той се нарича и Вукол (от гръцката дума βουκόλος – овчар).
[11] Кападокия се намирала в източната част на Мала Азия; Кесария – главният град на Кападокия.
[12] Свети мъченик Власий живял и починал в III век.
[13] В Х век преди Рождество Христово.
[14] Разказът за пророк Азария се намира във втора книга Паралипоменон, 15:1-19.
[15] Град Ванния или Ван се намирал на източния бряг на езерото, носещо в днешно време същото име, в Армения.
[16] Град Кесария се намирал в Палестина и бил разположен на брега на Средиземно море. Той бил място за живеене на римските началници на Палестинската област.
[17] Император Деций бил един от най-жестоките гонители на християните, имащ за цел пълното унищожение на християнството в Римската империя. Той царувал две години, от 249 до 251 г.
[18] Той е роден около 1214 г.
[19] Княз Владимир встъпил в брак в 1232 г.; княз Андрей се родил в 1233 г., а Роман на 1 октомври 1235 г.
[20] Житието на свети Роман и описанието на първите му чудеса се изгубили по време на литовското разорение. Запазило се, заедно със службата на свети Роман, описание на чудесата от мощите му от 2 март същата 1605 г.