Икона на свети пророк Илия

Св. прор. Илия

Жития на светиите
Сподели:
20 ЮЛИ

Житие и чудеса на свети пророк Илия

Тропар на св. прор. Илия:

Ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие, славният Илия, изпратил свише благодат на Елисей да премахва недъзи и да очиства прокажени; затова и на почитащите го дава изцеление.

Кондак:

Пророче и боговидче на великите дела на нашия Бог, Илие великоименити, с дума заключил небето, моли се за нас на Едничкия Човеколюбец.

Пристъпвайки към разказа за житието на свети Илия, Боговидец и славен ревнител за Бога, изобличител на беззаконните царе, наказващ отстъпилите от Бога хора, палач на лъжливите пророци, дивен чудотворец, на когото се подчинявали стихиите, и когото слушало небето, велик Божий угодник, който пребивава и досега в плът и ще дойде на земята преди второто Христово пришествие за по-ясно и силно доказателство на ревността, с която той възревнувал за Господа Бога, ще изложим накратко събитията, случили се преди него.

От древност избраните Божии хора от дванадесетте сина на Израил, размножили се в дванадесет племена, наречени колена, образували едно царство, управлявано неделимо и едновластно от един водач, започвайки от Моисей и Иисус Навин и другите съдии на Израил до царете Давид и Соломон[1]. Когато, след смъртта на Соломон, се възцарил синът му Ровоам и когато той, при управлението на царството, поради младостта си, не послушал съветите на опитните старци, а послушал подобните на себе си младежи, той се оказал тежко бреме за своите поданици, защото ги товарел с прекомерни данъци и работа, жестоко ги наказвал, даже не рядко ги изпращал на заточение; тогава десет колена се отвърнали от него и си избрали за цар друг човек, на име Иеровоам. Иеровоам преди това бил роб на Соломон. Веднъж Соломон поискал да убие Иеровоам заради някакво негово провинение, но Иеровоам избягал в Египет, където и живял до смъртта на Соломон.[2] След смъртта на Соломон той се върнал в Израилевата земя и бил избран за цар от израилевите колена, отвърнали се от Ровоам. Соломоновият син Ровоам царувал в Иерусалим само над две колена – Иудиното и Вениаминовото; а Соломоновият роб Иеровоам царувал над десет Израилеви колена, като живеел в град Сихем[3], който бил възстановен и възобновен от него, тъй като до това време бил в развалини. Останалите верни на Соломоновия син две колена били наречени Иудейско царство; а десетте колена, преминали към Соломоновия роб, образували Израилското царство.

Но тъй като Израилевите колена, макар и да се разделили на две царства, все пак всички заедно служели на Един Бог, сътворил небето и земята, защото не можели да имат нито друг храм, освен Иерусалимския, построен от Соломон, нито други свещеници освен поставените от Бога; затова по всяко време хората от Израилското царство на големи групи отивали в Иерусалим за поклонение и жертвоприношение на Господа, своя Бог. Като виждал това, Иеровоам, Израилевият цар, започнал да се безпокои, като казал:

– Ако тези хора все така отиват в Иерусалим за поклонение на Бога, ще поискат отново да преминат към първия си цар, Соломоновия син, а мен ще убият.

Като размишлявал за това, той започнал да търси средства, с които би отвърнал израилтяните от Иерусалим, за да не ходят там. И намислил преди всичко да ги отклони от Бога.

– Не е възможно – казал той – да оставят Иерусалим, ако първо не оставят Бога.

Като знаел, че този народ е склонен към идолопоклонство и към всякакво нечисто беззаконие, Иеровоам измислил следната коварна хитрост, за да се отрекат от Бога. Той излял от злато два телеца, подобно на древните израилтяни, които при изхода си от Египет си направили в пустинята златен телец, на който се покланяли, вместо да се покланят на истинния Бог.[4] Като свикал при себе си целия израилев народ и като посочил пред събралите се двата златни телеца, Иеровоам казал:

– Израилю! Ето твоите богове, които те изведоха от Египетската земя. Не ходете повече в Иерусалим, а се покланяйте на тези богове.

И той поставил тези телци на различни места: единия – във Ветил, а другия – в Дан[5], като построил за тях прекрасни храмове, установил празници и много жертвоприношения в тяхна чест и назначил за тях жреци; и дори самият той изпълнявал задълженията на жрец. За по-голяма съблазън на грехолюбивите хора, Иеровоам заповядал до тези излети от злато идоли в дните, установени за честване на техните празници, да се извършват всякакви беззакония.

Така нечестивият цар заради временното царуване не само че сам отпаднал от Бога, но отклонил от Него и десетте Израилеви колена. След този цар и следващите израилеви царе, заедно с всичките си поданици, се придържали към същото нечестиво идолопоклонничество, на което се научили и привикнали при Иеровоам.

А премилосърдният Господ, който не оставя и тези, които Го оставят, но поради Своята благост, търси тяхното обръщане, изпращал при израилтяните Своите свети пророци, за да изобличават заблужденията им и да ги увещават така, че като се избавят от дяволските мрежи, отново да се върнат към благочестивото почитане на истинния Бог. Заедно с пророците, изпращани в различни времена на Израил от Бога, е и великият между пророците Илия, за чийто живот ще стане дума.

По достоверно предание родината на светия Божий пророк Илия била Галаадската страна, от страната на Иордан[6], граничеща с Арабия. Градът, в който се е родил, се наричал Тесвит, откъдето и Илия е наречен Тесвитянин[7]. Илия произлизал от Аароновия род. Баща му се казвал Савах. Раждането на Илия било ознаменувано с видение, което имал баща му. По същото време, когато майката на Илия го раждала, Савах видял светлосияйни мъже, които разговаряли с младенеца, повивали го с огън и го кърмели, като слагали в устата му огнен пламък. Изплашен от това видение, Савах отишъл в Иерусалим и разказал на свещениците за видението. Тогава един от тях, който бил прозорлив, казал на Савах:

– Не се бой от видението за твоя син, но знай, че този младенец ще бъде съсъд на Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено, велика ще бъде и ревността му за Господа, и животът му ще бъде благоугоден на Бога и той ще съди Израиля с меч и с огън.

Такива били знамението при раждането на Илия и предсказанието за него, показващо какъв ще стане, когато възмъжее.

Като произхождащ от свещенически род, Илия получил възпитанието и образованието си между свещеници. Като се отдал на Бога от най-ранна възраст, той възлюбил девствената чистота, в която пребивавал като Божий ангел, непорочен пред Бога, чист по душа и тяло. Като обичал да размишлява за Бога, той често се отдалечавал за безмълвие в пустинни места, където в топла молитва дълго беседвал насаме с Бога, горейки, като серафим[8], от пламенна любов към Бога. И самият Илия бил обичан от Бога, защото Бог обича тези, които Го обичат. Илия бил удостояван с милостиви беседи с Бога и вследствие на равноангелния си живот, придобил велико дръзновение пред Него: Илия получавал всичко, за което молел Бога, тъй като бил намерил благоволение пред Него. Като слушал и виждал, от една страна, извършващите се в развратения Израил беззакония: царете – пребиваващи в богопротивно нечестие, съдиите и старейшините – непостъпващи според истината, народа – служещ на идолски мерзости и тънещ във всякакви духовни и тлесни пороци, без страх и боязън от Бога, принасящ синовете и дъщерите си в жертва на бесовете; а от друга – ревностните почитатели на истинния Бог – претърпяващи всякакви притеснения и гонения, дори до смърт – за всичко това пророкът силно скърбял със сърцето си: той ту оплаквал гибелта на такова безбройно множество човешки души, ту негодувал срещу жестокото гонение срещу праведните, а особено скърбял и страдал с душата си за безчестието, нанасяно на истинния Бог от страна на нечестивите хора и все повече и повече се изпълвал с ревност за Божията слава. Преди всичко Илия молел Бога да обърне грешниците към покаяние. Но тъй като Бог изисква от грешните хора доброволно обръщане, а в ожесточените сърца на израилтяните нямало такъв стремеж към добро, пророк Илия, като възревнувал силно за Божията слава и за спасението на хората, молел Бога да накаже временно Израил, така че поне с това средство да ги отклони от нечестието. Но като знаел в същото време, че Господ, поради Своето човеколюбие и дълготърпение, не е бърз в наказанието, Илия, поради голямата си ревност за Него, се осмелил да моли Бога да заповяда на него, на Илия, да накаже законопрестъпниците, като предполагал, че те ще се обърнат към покаяние, ако бъдат наказани от човек. И Илия молел неотстъпно Бога за това, докато не получил моленото от всещедрия Господ. Премилостивият Господ, като чедолюбив баща, не искал да опечали любимия Си слуга, който Му служел синовно и не нарушавал дори и най-малката Му заповед; но тъй като Илия Му бил послушен във всичко и никога с нищо не Го прогневявал, то и Бог внимавал към молитвите на Своя верен раб, като не го опечалявал с неизпълнението им.

По това време в Израил царувал беззаконният цар Ахав, който имал Самария[9] за свой столичен град. Ахав се оженил за Иезавел, дъщеря на сидонския цар Етваал. Иезавел, като езичница, донесла със себе си в новото си отечество идол на сидонския бог Ваал[10]. А Ахав построил за него капище в Самария и му въздигнал там жертвеник, самият той му се покланял като на бог и принуждавал всички израилтяни да се кланят на този идол. С това той скоро развил до крайност идолопоклонството в своето царство, с което прогневил Господа повече от всички други царе, царували преди него над Израиля. И ето при този цар отишъл Божият пророк Илия, изпълнен с ревност по Бога, и го изобличил в заблуждение – че той, като оставил Израилевия Бог, сам се покланя на бесовете и заедно със себе си влече целия си народ към гибел. Като видял, че царят не слуша неговите увещания, светият пророк прибавил към думите дело, като предал на наказание царя богопротивник и неговите поданици. Той казал:

– Жив Господ, Бог всемогъщ, Бог Израилев, пред Когото стоя[11]. През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.

Като казал това, Илия си тръгнал от Ахав и по думата на пророка небето се заключило и настанала суша: нито една капка дъжд или роса не паднала на земята. Вследствие на сушата зърнената реколта била изключително слаба и настъпил глад. Защото, когато съгреши царят, божият гняв идва върху всички поданици (както и преди, вследствие на грехопадението само на Давид пострадало цялото царство)[12]. Божият пророк Илия очаквал, че като бъде наказан, израилският цар Ахав ще осъзнае своята заблуда, ще се обърне към Бога с покаяние, а заедно със себе си ще обърне към истинския път и развратения от него народ. Но когато свети Илия видял, че Ахав, подобно на Фараона, остава ожесточен и не само не мисли да остави нечестието, но напротив, все повече и повече затъва в бездната на злото, преследва и дори убива хората, които с живота си благоугаждат на Бога, продължил наказанието на другата и на третата година. Тогава се изпълнило словото на първия Боговидец, свети пророк Мойсей, казано на Израил:

“- И небето над главата ти ще стане на мед, а земята под тебе – на желязо”[13]; защото при затвореното небе земята нямала влага[14] и не давала никакъв плод.

Тъй като въздухът постоянно бил зноен и всеки ден от палещото слънце наставала силна жега, всички дървета, цветя и треви повехнали, плодовете загинали, градините, нивите и полята напълно опустели и на тях нямало нито орач, нито сеяч. Водата в изворите секнала, малките реки и потоците съвсем пресъхнали, а в големите реки количеството на водата намаляло, цялата земя станала безводна и суха, хора, животни и птици умирали от глад. Това наказание постигнало не само Израилското царство, но и околните страни. Защото, когато в града се запали една къща, пожарът се разпространява и върху съседните. Така се случило и в поднебесната: само израилевият народ навлякъл върху себе си Божия гняв, а страдала цялата вселена. Но всичко това станало не толкова от Божия гняв, колкото заради ревността на пророк Илия за Божията слава. Защото премилосърдният и човеколюбив Господ, поради безмерната Си благост, като видял бедствието на хората и гибелта на всякакви животни, бил вече готов да изпрати дъжд върху земята, но се възпирал, за да изпълни решението на Илия и за да не се окажат лъжливи думите на пророка:

– Жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.

Казалият това бил до такава степен обхванат от ревност за Бога, че не пощадил и себе си, тъй като знаел, че когато запасите от храна свършат и той, както и всички останали хора, ще трябва да гладува. Но той пренебрегвал това, защото предпочитал да умре от глад, отколкото да помилва неразкаяните грешници, враждуващи против Бога.

Какво направил всеблагият Бог? Той изпратил пророк Илия в едно уединено място, далеч от човешките жилища, като казал:

“- Тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат[15], който е срещу Иордан; от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там”[16].

Господ направил така, за да предпази Илия от Иезавел, за да не загине от глад и за да възбуди у него, чрез враните и потока Хорат, състрадание към хората, страдащи и загиващи от глад и жажда. В сравнение с другите птици враните притежават особено свойство[17], те са много лакоми и нямат никакво чувство на жалост даже към малките си вранчета, тъй като враната, щом като измъти малките си, ги изоставя в гнездото, като отлита на друго място и ги обрича на смърт от глад. Само Божият Промисъл, грижещ се за всяка твар, ги спасява от смърт: в устата им сами долитат мухи, които вранчетата поглъщат. И всеки път, когато враните, по Божия заповед, му носели храна – сутрин хляб, а вечер месо, съвестта на Илия, този вътрешен глас Божий у човека, викала към сърцето му:

– Виж враните, които по природа са диви, лакоми, ненаситни и необичащи своите вранчета, как се грижат за твоето препитание: самите те са гладни, а носят храна на тебе. А ти самият, човече, нямаш състрадание към хората, и не само хората, но и животните, и птиците искаш да умориш от глад.

Също така, когато след известно време пророкът видял потока пресъхнал, Бог му казал:

– Време е вече да помилвам измъчената твар и да ѝ изпратя дъжд, за да не умреш и ти самият от жажда.

Но Божият ревнител се устоявал; напротив, той молел Бога да няма дъжд дотогава, докато бъдат наказани ненаказаните и докато загинат всички Божии врагове на земята. Тогава Господ, отново премъдро склонявайки Своя раб към милосърдие, го пратил в Сарепта Сидонска[18], която не била под властта на израилския цар, при бедна вдовица, за да размисли в себе си какво бедствие е причинил не само на богатите и семейните хора, но и на бедните вдовици, които не само по време на глад, но и в години на богата реколта и всякакво земно изобилие, често нямат храна и за един ден. Пророкът, като дошъл при портите на този град, видял вдовица, носеща дърва, не повече от две дръвца; защото тя имала само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето. Той като Илия бил измъчван от глад, той поискал от вдовицата парче хляб. А вдовицата, като му разказала за своята крайна бедност в последно време, казала, че иска от останалото при нея брашно да приготви за последен път обяд за себе си и за сина си, а после им предстои да умрат от глад. Божият човек можел да се умили от това и да съжали всички бедни вдовици, страдащи от глад; но голямата ревност за Бога побеждавала всичко и той не оказвал никакво милосърдие към погиващата твар, желаейки да прослави Твореца и да покаже на цялата вселена Неговата всемогъща сила. Като имал, заради вярата си, дар на чудотворство от Бога, Илия направил така, че брашното и дървеното масло в дома на вдовицата не свършвали; и той бил хранен от вдовицата дотогава, докато престанал гладът. Пророкът възкресил и умрелия син на вдовицата с молитва, съединена с трикратно простиране над умрялото момче, както е написано за това в Словото Божие. Съществува предание, според което този възкресен син на вдовицата се казвал Иона, и че именно той, като станал на възраст, се сподобил с пророчески дар и бил пратен в Ниневия да проповядва покаяние; като бил погълнат в морето от кита и след три дни изхвърлен от него, той предизобразил тридневното Христово възкресение, което подробно е описано в пророческата книга и в житието му[19].

След като изминали три бездъждовни и гладни години, всеблагият Бог, като видял Своето създание съвършено загиващо на земята от глад, се умилостивил и казал на Своя раб Илия:

– Иди и се яви на Ахав; Аз искам да помилвам творението Си и по твоята дума ще пратя дъжд на изсъхналата земя, ще я напоя и ще я направя плодородна. Ахав вече е склонен да се покае, търси те и е готов да те послуша за всичко, което му заповядаш.

Пророкът веднага се отправил от Сарепта Сидонска към Самария, столичния град на Израилското царство. По това време началник на двореца на цар Ахав бил някой си Авдий, верен негов слуга и богобоязлив човек. Той скрил от избиване от Иезавел сто Господни пророци, като ги настанил в две пещери, във всяка по петдесет, и ги хранел с хляб и вода. Като повикал при себе си този началник на двореца, цар Ахав (още преди идването на Илия при него) го изпратил при пресъхналите потоци да търси трева, за да има с какво да нахранят немногото останали живи коне и друг добитък. Авдий едва излязъл от града, когато срещнал пророк Илия, поклонил му се до земята и казал, че Ахав старателно го търси из цялото си царство. Свети Илия отговорил на Авдий:

– Иди кажи на господаря си: Илия е тук.

Авдий се отказвал, като казал:

– Страхувам се, защото, когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и ако отида да обадя на Ахав и той не те намери, тогава ще се окажа лъжец пред своя господар и той ще ме убие.

Илия отговорил:

– Жив Господ Саваот, пред Когото стоя! Днес ще се явя пред Ахав!

Авдий се върнал и казал на царя. Ахав побързал да излезе да посрещне Божия човек. Когато видял Илия, поради затаената в него злоба към пророка, не можал да се въздържи от жестока дума и казал на Илия:

– Ти ли си (този), който смущаваш Израиля?

А Божият пророк безстрашно му отговорил:

– Не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци.

След това Божият пророк, като имал в себе си силата на Божията помощ, започнал с власт да заповядва на царя, като казал:

– Сега прати и събери при мене цял Израил на планината Кармил[20] и четиристотин и петдесетте (безсрамни) Ваалови пророци[21], които се хранят от трапезата на Иезавел. (Нека встъпят с мен в спор за Бога и ще видим кой е истинският Бог.)

Царят веднага разпратил пратеници по цялата израилева земя, събрал безчислено множество народ и свикал на планината Кармил всички нечестиви пророци и жреци, и самият той отишъл там.

Тогава Божият ревнител Илия, като застанал пред събралите се, се обърнал към царя и към целия израилски народ със следните думи:

– Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ (Бог, Който ви изведе със силната Си ръка от Египет) е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал – вървете след него.

Народът мълчал, а и не можел да отговори нищо, защото всеки израилтянин бил изобличаван в заблуда от собствената си съвест. Тогава Илия продължил:

– Ето какво: за да разберете днес кой е истинският Бог, правете това, което ви заповядам. Вие виждате, че само аз останах пророк Господен; вие убихте всички други пророци; виждате също колко много са тук Вааловите пророци. И така, дайте ни две телета за жертвоприношение, едното – на мен, а другото – на Вааловите жреци; но огън да не се подклажда. Върху чиято жертва падне огън от небето и я запали, богът на този пророк е и истинският Бог и всички трябва да Му се поклонят, а тези, които не Го признаят, нека бъдат предадени на смърт.

Като изслушал тези думи, целият народ одобрил решението на Божия пророк и казал:

– Нека бъде така; решението ти е добро.

Когато телетата били доведени при събранието, свети Илия казал на нечестивите Ваалови пророци:

– Изберете си едно теле и първо вие пригответе жертвата, понеже сте много, а аз съм сам и ще я приготвя после. Като положите телето върху дървата, не подклаждайте огън, а се молете на вашия бог Ваал да изпрати огън от небето и да запали жертвата ви.

Безсрамните пророци така и направили. Като хвърлили жребий, те взели телето, издигнали жертвеник, сложили на него достатъчно количество дърва, заклали телето, разделили го на части, положили ги върху дървата на жертвеника и започнали да се молят на своя Ваал да изпрати огън върху жертвата им. Те призовавали името му от сутринта до пладне, като викали:

– Чуй ни, Ваале, чуй ни!

Ала нямало ни глас, ни отговор. Те започнали да скачат около жертвеника, но всичко било напразно. По пладне пророк Илия им се присмял:

– Викайте по-високо, за да ви чуе вашият бог; може би той сега не е свободен или е зает с нещо, или разговаря, или пирува, или е заспал[22]; Викайте, колкото се може по-високо, за да го събудите.

Лъжепророците призовавали Ваал със силни викове и по обичая си се бодели с ножове, а някои се биели с бичове до кръв. Преди настъпването на вечерта свети Илия Тесвитянин им казал:

– Замълчете и престанете; вече е време и аз да извърша своето жертвоприношение.

Поклонниците на Ваал се спрели. Тогава Илия, като се обърнал към народа, казал:

– Приближете се до мене!

Всички се приближили до него. Пророкът взел дванадесет камъка, според броя на израилевите колена, съградил от тях жертвеник на Господа, след това, като сложил дърва върху жертвеника, разсякъл телето на части, положил ги върху дървата, изкопал окоп около жертвеника и заповядал на хората да напълнят четири ведра вода и да ги излеят върху жертвата и върху дървата; така и направили. Илия заповядал да повторят; повторили. Заповядал за трети път да направят същото; и го направили. Водата се разляла около жертвеника, а окопът се напълнил с вода. И като устремил взора си към небето, Илия извикал към Бога и казал:

– Господи, Боже Авраамов, Исааков и Иаков! Чуй ме днес, Господи, чуй Твоя раб и изпрати от небето огън върху жертвата, за да познаят днес всички тия човеци, че само Ти Си Бог Израилев и че аз съм Твой раб и на Тебе принесох тази жертва! Чуй ме, Господи, отговори ми с огън, за да се обърнат към Тебе сърцата на тези хора!

И огън Господен паднал от небето[23] и унищожил всесъжението и дървата, и камъните, и пепелта, и дори водата, която била в окопа – всичко било унищожено от огъня. Като видял това, целият народ паднал по лице на земята[24] и казал:

– Наистина, само Господ е Бог и няма друг Бог освен Него!

Илия казал на народа:

– Хванете Вааловите пророци, така че нито един от тях да не избяга.

Народът изпълнил заповедта му и Илия ги отвел при потока Кисон, който се вливал с водите си във Велико море[25]. Там той ги изклал[26] със собствените си ръце и хвърлил нечестивите им трупове във водата, за да не се оскверни с тях земята и за да не се зарази въздухът със смрад от тях. След това свети Илия наредил на цар Ахав по-бързо да пие и да яде и да впряга конете в колесницата, за да тръгне на път, защото скоро ще завали силен дъжд, от който всичко ще подгизне. Когато Ахав седнал да яде и да пие, Илия се изкачил на планината Кармил. Като се навел към земята, той сложил лицето си между коленете и се помолил на Бога да изпрати дъжд на земята. Веднага след молитвата му небесата, като с ключ, се отворили и паднал голям дъжд, който намокрил всички и обилно напоил зажаднялата земя. Тогава Ахав, като осъзнал заблуждението си, по пътя към Самария оплаквал греховете си. А свети Илия, като препасал кръста си, тичал пред него, като се радвал за славата на Господа, своя Бог.

Нечестивата царица Иезавел, жената на Ахав, като узнала за всичко станало, страшно се разгневила на Илия за избиването на безсрамните ѝ пророци и като се кълняла в своите богове, изпратила да му кажат, че тя ще го убие на следващия ден в същия този час, в който Илия убил пророците на Ваал. Свети Илия се изплашил от смъртта, защото бил човек с всички присъщи на хората немощи, както е и казано за него: “Илия беше подобострастен нам човек”[27]. Поради заплахите на Иезавел той избягал във Вирсавия[28], в Иудейското царство, и отишъл в пустинята сам. Като изминал един ден път в пустинята, той седнал да отдъхне под един хвойнов храст. Измъчван от скръб, той започнал да моли от Бога смърт за себе си, като казал:

– Господи, стига ми вече, че досега живях на земята; прибери душата ми, понеже аз съм по-добър от отците си.

Пророкът казал това не вследствие на скръб от гонението срещу него, но като Божи ревнител, нетърпящ човешката злоба, безчестенето на Бога и хуленето на пресвятото име Господне: за него било по-леко да умре, отколкото да слуша и да гледа беззаконниците, презиращи и отхвърлящи своя Бог. С тази молитва на уста Илия легнал и заспал под дървото. И ето, ангел Господен се докоснал до него и му казал:

– Стани, яж и пий.

Като се понадигнал, Илия видял до възглавето си топла печена питка и стомна вода. Хапнал, пийнал вода и пак заспал. Ангел Господен повторно го докоснал, като казал:

– Стани, яж и пий, понеже те чака дълг път.

Като станал, Илия пак хапнал и пийнал и като се подкрепил с тази храна, вървял четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив[29], където се заселил в една пещера. Тук събеседник му бил Сам Господ Бог, Който му се явил в полъх от тих вятър. Когато Господ се приближавал към него, страшни знамения предшествали Неговото явяване: отначало имало силна буря, която цепела планини и събаряла скали, после минал огън, но не в огъня бил Господ; след огъня – лъх от тих вятър; там бил Господ[30]. Когато Илия чул минаването на Господ, той закрил лицето си със своя кожух и като излязъл от пещерата, застанал до нея. Той чул Господ, Който му казал:

– Защо си тука, Илия?

Илия отговорил:

– Пламнах от ревност за Тебе, Господи Вседържителю, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоте жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.

А Господ, като утешавал Илия в скръбта му, му открил, че не целият израилев народ е отстъпил от Него, но Той има седем хиляди тайни Свои раби, които не били прегъвали коленете си пред Ваал. Заедно с това Господ възвестил на Илия предстоящата наскоро гибел на Ахав и Иезавел и на целия им дом и заповядал на Илия да помаже за цар над Израиля един достоен мъж, на име Ииуй, който щял да изтреби целия Ахавов род, а Елисей – да помаже за пророк[31]. Като утешил така Своя раб, Господ си тръгнал от него. А Божият угодник, по Господнята заповед, тръгнал от Хорив, срещнал на пътя Сафатовия син Елисей, който орял земята с дванайсет чифта волове. Като хвърлил кожуха си върху него, свети Илия му обявил Господнята воля, нарекъл го пророк и му заповядал да тръгне след него. А Елисей казал на Илия:

– Умолявам те, пусни ме за малко, за да се простя с баща си и майка си, и ще тръгна след тебе.

Свети Илия не се възпротивил. А Елисей, като отишъл в дома си, заклал чифт волове, от тези, с които орял, устроил гощавка на съседите и роднините, а после, като се простил с родителите си, отишъл при Илия и навсякъде вървял след него, като му бил слуга и ученик.

В това време цар Ахав, под влияние на своята нечестива жена Иезавел, прибавил ново беззаконие към предишните:

Един израилтянин, на име Навутей, имал лозе близо до двореца на цар Ахав в Самария. Ахав предложил на Навутей:

– Отстъпи ми лозето си, то ще ми послужи за градина, защото се намира близо до двореца ми. А на тебе ще дам друго лозе, много по-хубаво от това; а ако това не ти е угодно, ще ти заплатя лозето с пари.

Навутей отговорил:

– Да ме пази Господ да ти дам наследството от бащите си[32].

Ахав се върнал у дома си развълнуван и огорчен от отговора на Навутей и от смущение не можал да яде хляб. А Иезавел, като узнала причината за неговата печал, му се присмяла и казала:

– Каква е тази твоя власт, царю Израилев, щом не си силен да проявиш волята си дори и върху един човек? Но престани да скърбиш, нахрани се и почакай. Аз сама ще ти дам в ръцете лозето на Навутей.

Като казала това, тя написала заповед от името на царя до старейшините на израилевите граждани и я запечатала с царския печат. В заповедта било написано да повдигнат срещу Навутей лъжливо обвинение, че уж злословил Бога и царя и като представят лъжесвидетели, да го убият с камъни извън града. Несправедливото убийство било извършено по беззаконната заповед. След убийството на напълно невинния Навутей, Иезавел казала на Ахав:

– Наследи сега лозето без пари, защото Навутей не е вече между живите.

Ахав, като чул за убийството[33] на Навутей, малко се натъжил, а после отишъл на лозето, за да го приеме в свое владение. На пътя, по Божия заповед, го срещнал свети пророк Илия и му казал:

– Тъй като ти несправедливо уби невинния Навутей и незаконно завладя неговото лозе, за това така говори Господ: на същото място, където псетата лизаха кръвта на Навутей, ще лижат и твоята кръв; псета ще изядат и жена ти Иезавел и целият ти дом ще бъде изтребен.

Като чул тези думи, Ахав заплакал, свалил от себе си царските одежди, облякъл се във вретище и си наложил пост[34]. И това малко покаяние на Ахав имало пред Господа такава сила, че изпълнението на определеното наказание над целия му дом било временно отложено за след смъртта на Ахав. Защото Господ казал на Своя пророк Илия:

– Понеже Ахав се смири, Аз няма да напратя беди върху неговия дом в неговите дни, но в дните на сина му.

Ахав живял три години след това и бил убит в сражение[35]. Той бил откаран с колесница от мястото на битката в Самария и псетата лижели кръвта му, която се стичала от колесницата, както и предсказал Божият пророк. Така също, в свое време, след вземането на свети Илия на небето, се изпълнило всичко, което било предсказано за Иезавел и за целия Ахавов дом[36].

След смъртта на Ахав вместо него се възцарил синът му Охозия, който се оказал наследник както на престола, така и на бащиното си нечестие, защото, като слушал своята нечестива майка Иезавел, той се покланял и принасял жертви на Ваал, с което много разгневил Израилевия Бог. Веднъж, поради невнимание, Охозия паднал от прозореца на своя дом и се разболял много тежко. Той изпратил пратеници при лъжливия бог Ваал, по-точно, при беса, който живеел във Вааловия идол и давал лъжливи отговори на обръщащите се с въпроси към него. Охозия изпратил при този бяс да попитат дали ще оздравее от болестта. Когато пратениците на Охозия отивали при Ваал, на пътя, по Божия повеля, ги пресрещнал пророк Илия и им казал:

– Нима в Израиля няма Бог, та сте тръгнали да питате Ваала? Върнете се и кажете на изпратилия ви цар, тъй казва Господ: няма да се вдигнеш от постелката, на която си легнал, а ще умреш.

Като се върнали, те предали думите на болния цар. Царят ги попитал:

– Какъв беше външният вид на човека, който ви каза тези думи?

Те отговорили:

– Този човек беше целият в косми и опасан през кръста с кожен пояс.

Царят казал:

– Това е Илия Тесвитянин.

И изпратил най-старшия петдесетник с петдесет човека, за да хванат Илия и да го доведат при него. Те тръгнали и видели Илия на планината Кармил, защото той привикнал да пребивава предимно там. Като видял Илия да седи навръх планината, петдесетникът му казал:

– Човече Божий! Слез тук! Царят ти заповядва да отидеш при него.

Свети Илия отговорил на петдесетника:

– Ако аз съм човек Божий, нека падне огън от небето да изгори тебе и твоите петдесет мъже.

В същия час паднал огън от небето и ги изгорил. Царят изпратил друг петдесетник със същия брой хора, но и с тях се случило същото: падналият от небето огън изгорил и тях. Царят изпратил трети петдесетник с петдесет мъже. Този петдесетник, като узнал какво се е случило с изпратените преди него, дошъл при свети Илия със страх и смирение и като паднал на колене пред него, го умолявал, като казвал:

– Човече Божий! Ето аз и тези твои раби, дошли с мен, стоим пред теб; помилвай ни! Ние сме дошли не по своя воля, а сме пратени при тебе. Не ни погубвай с огън, както погуби изпратените преди нас.

И пророкът пощадил дошлите със смирение; а тези, които дошли преди това, не пощадил, защото идвали с гордост и с власт, искали да го хванат като пленник и да го водят с безчестие. Господ заповядал на свети Илия безстрашно да върви с третия петдесетник и да каже на царя същото, което е казал и преди. Затова Божият човек, като слязъл от планината, тръгнал с тях. Като дошли при царя, Илия му казал:

– Тъй казва Господ: за това, че ти изпрати да питат Ваал за твоя живот, като че ли в Израил няма Бог, Когото би могъл да попиташ, заради това ти няма да станеш от одъра, на който лежиш, но ще умреш.

И Охозия умрял по словото Божие, изречено с пророческите уста. След Охозия се възцарил неговият брат Иорам, тъй като Охозия нямал синове. При Иорам се прекъснал Ахавовият род, като бил изтребен от Божия гняв през дните на свети пророк Елисей, както пише за това в житието му[37].

А когато наближило времето, в което Господ определил да вземе при Себе Си Илия жив, в плът, Илия и Елисей отивали от град Галгал в град Ветил. Като знаел по Божие откровение за приближаващото се вземане на небето, Илия искал да остави Елисей в Галгал, като смирено криел от него предстоящото си прославяне от Бога. Той казал на Елисей:

– Остани тук, защото Господ ме праща във Ветил.

А свети Елисей, който също по Божие откровение знаел за това, което щяло да стане, отговорил:

– Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.

И двамата отишли във Ветил. Синовете пророчески[38], които живеели във Ветил, отишли при Елисей насаме и му казали:

– Знаеш ли, че днес Господ ще възнесе твоя господар над главата ти?

Елисей отговорил:

– И аз зная, мълчете.

След това Илия казал на Елисей:

– Остани тук, а мен Господ ме праща в Иерихон.

Елисей му отговорил:

– Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.

И отишли двамата в Иерихон. Синовете пророчески, които били в Иерихон, се приближили до Елисей и му казали:

– Знаеш ли, че днес Господ ще вземе от теб твоя господар и ще го възнесе над главата ти?

Елисей отговорил:

– Вече разбрах, мълчете.

Свети Илия отново казал на Елисей:

– Остани тук, защото Господ ме праща на Иордан.

А Елисей казал:

– Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.

И тръгнали заедно. На известно разстояние след тях вървели петдесет човека от пророческите синове. Когато двамата свети пророци стигнали до Иордан, Илия взел кожуха си, свил го и ударил с него по водата, водата се отдръпнала на две страни и двамата преминали Иордан по сухо. Като преминали реката, Илия казал на Елисей:

– Искай каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе.

Елисей отговорил:

– Моля духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене[39].

Илия казал:

– Мъчно нещо искаш; но ако видиш как ще бъда взет от тебе, ще стане по твоему; а ако не видиш, няма да получиш.

Както вървели и разговаряли, внезапно се явила огнена колесница и огнени коне[40] и ги разделили един от друг, при което Илия във вихрушка бил взет на небето. А Елисей гледал и възкликнал:

– Отче, отче! Колесница на Израиля и негова конница! (С тези думи той като че ли казвал: ти, отче, беше цялата сила на Израил: с твоята молитва и с твоята ревност ти помогна на Израилското царство много повече, отколкото са му помагали голямо множество военни колесници и въоръжени конници). Елисей повече не видял Илия[41]. Тогава той хванал дрехите си и в скръбта си ги раздрал. Скоро до нозете му паднал хвърленият отгоре кожух на свети Илия. Като го вдигнал, Елисей се спрял край брега на Иордан и като разделил с него, подобно на Илия, водата на две страни, преминал по сухо и станал наследник на благодатта, действала в неговия учител. А светият Божий пророк Илия, взет с плътта си на огнена колесница на небето и досега е жив в плът, пазен от Бога в райските селения. Видели са го тримата свети апостоли по времето на преображението на Господ на Тавор[42] и обикновените смъртни хора отново ще го видят преди второто пришествие на Господа на земята. Избягнал смъртта от меча на Иезавел, тогава той ще пострада от меча на антихриста[43] и вече не само като пророк, но и като мъченик, ще се удостои в лика на светиите с по-голяма от сегашната чест и слава от праведния Въздаятел – Бога, Един в три Лица, Отец и Син, и Свети Дух, на Когото отдаваме чест и слава сега и винаги, и във вечни векове. Амин[44].


В памет на преподобния наш отец Аврамий Чухломски, Галички чудотворец

Този преподобен наш отец, като се възпламенил от любов към Бога, отишъл при великия чудотворец Сергий[45] и приел от него монашеско пострижение. Заради добродетелния си живот той бил удостоен със свещенически сан, след което с още по-голямо усърдие започнал да се предава на монашески подвизи. Като се отличавал с най-голямо смирение, той напуснал обителта на преподобния Сергий и като се отдалечил в пустинните места на Галичката област[46], основал много обители[47]. Той дошъл близо до една планина и като проливал обилни сълзи, се отдал на молитва. Тогава чул глас от планината, който му казал:

– Аврамий! Качи се на планината. Там се намира икона на Моята майка.

Преподобният се изкачил и видял икона на Пресвета Богородица с Предвечния Младенец, стояща на едно дърво. Като паднал с лице към земята, той започнал да се моли със сълзи и отново чул глас, който му казал:

– Стани, Аврамий!

Той станал и иконата сама слязла в ръцете му. Отначало той си построил килия на това място и дълго време пребивавал в уединение, а след много години издигнал манастир, събрал множество ученици и с неотслабващо усърдие се подвизавал в пост и въздържание. Като узнал предварително времето на своето заминаване при Бога, преподобният събрал братята на своята обител, дал им наставления за тяхна душевна полза, причастил се с Тялото и Кръвта Христови и през 1375 година, в двадесетия ден на месец юли се преставил във вечните обители[48]. Слава на нашия Бог сега, и всякога и във вечни векове. Амин.

 

В същия ден се чества намирането на честните мощи на свети мъченик Атанасий Брестки.

По молитвите на светия славен пророк Илия, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.
Амин.


[1] Господ избрал и отделил Авраам и потомците му от другите народи с цел съхранение и разпространение на истинската вяра в Бога между хората. Палестина, която Бог дал на Авраам и потомството му, по най-добър начин съответствала на назначението на Божия народ. От север тя е оградена от Ливанските планини, на изток – от Сирийско-арабската пустиня, на юг – от каменистата Арабска пустиня, на запад – от Средиземно море. Чрез тази здрава ограда Божият народ бил отделен и защитен от влиянието на езичниците и можел да служи на Бога, безпрепятствено и свободно да изпълнява назначението си. Не по-малко съответствала Палестина на назначението на Божия народ и със своето положение на границата между Азия, Африка и Европа, по средата между древни народи (Иез. 5:5). Божият народ имал възможност да общува с всички могъщи и образовани народи на древността и да им предава Божиите откровения. Когато настъпило времето за просвещаване на народите със светлината на Божественото учение, пред неговите проповедници от Палестина били отворени и близки пътищата към всички народи на света.

[2] Иеровоам произлизал от Ефремовото коляно, бил един от надзирателите над работниците при построяването на храма в Иерусалим и бил любимец на Соломон. Когато в Израилевата земя се появили много недоволни, които въстанали срещу Соломон, поради увеличението на данъците, техен предводител станал Иеровоам. Като узнал за това, Соломон наредил да убият Иеровоам, но той избягал в Египет.

[3] Сихем се намирал в средата на западната част на Палестина, където по-късно се появила Самария.

[4] Изх. 32 гл.

[5] Град Ветил се намирал в южната част на Самария, на север от Иерусалим, а град Дан – в северната част на Галилея.

[6] В източната половина на Палестина.

[7] Град Тесвит или Тесва се намирал в източната част на Галаадската страна, разположена между планината Ермон и река Арнон, на изток от Иордан, близо до Галаадските планини.

[8] Серафими (от евр. – пламенни, огнени същества) – най-близките до Бога и най-висши духовни същества, които, окръжавайки престола на Господа на славата, непрестанно възклицават: “Свят, свят, свят е Господ Саваот, цялата земя е пълна с Неговата слава” Ис., 6.

[9] Този град бил вече третата столица на Израилското царство: първата столица бил Сихем, в Ефремовото коляно, втората – Терс, в Манасиевото коляно, третата – Самария, отново в Ефремовото коляно.

[10] Ваал се считал за главен бог от хананейските народи. Под името Ваал те боготворели слънцето като източник на плодотворна сила в природата.

[11] Думите “Жив е Господ, твоят Бог, жива е душата ти”, са равносилни на клетвата: “кълна се в Бога”. Древните евреи, желаейки да удостоверят истинността на своите думи, обикновено употребявали този израз като клетва.

[12] Подбуден от гордост, Давид искал да преброи народа си. За този грях Господ изпратил върху царството му епидемия, от която за три дни умрели 70 000 човека.

[13] Втор. 28:23.

[14] В Палестина, както и в други горещи страни, вали дъжд само през есента и през пролетта, затова пък земята обилно се напоява от роса. Тя е толкова силна, особено през лятото, че земята се овлажнява като след силен дъжд.

[15] В Сирия, близо до Дамаск.

[16] 3 Цар. 17:3, 4.

[17] Пс. 146:9.

[18] Град Сарепта се намирал в Западна Финикия, на брега на Средиземно море, близо до Сидон.

[19] 22 септември.

[20] Планината Кармил се намира в северозападната част на Самария, близо до Средиземно море. Илия избрал за събирането тази планина, защото тя била главното място на служението на Ваал в Израилското царство.

[21] Наравно с Ваал била почитана Астарта или Ашера. Тя била богиня на небето (Иер. 7:18) и луната, богиня на щастието, любовта, плодородието, войната и лова. Изобразявали я с женска глава, украсена с лунен сърп или с два рога. Служението на Ваал се извършвало на височини, а на Астарта – в долини, в зелени дъбрави. Капищата на Ваал, построени на хълмове и планини, винаги били заобиколени от дъбрави в чест на Астарта; в подножието на хълмовете били издигани жертвеници на Астарта. Жреците на Астарта се наричали “дъбравни”. Ваал, освен своето значение като бог на слънцето, на различни места носел различни имена. Така филистимците го наричали Ваал-Зевул, бог на мухите, защото филистимците, които живеели на ниския морски бряг и страдали от много мухи и други насекоми, му се молели да ги избави от мухите. Той бил считан и за лечител на недъзите и за предсказател. Ваал-Верит е бог на клетвата, договорите, съюзите. Ваал-Тегор е бог на войната. Израилтяните лесно се увличали от служение на идолите, защото служението на истинния Бог изисква добродетели, молитви, съкрушение за греховете, пости, а служението на идолите било съпроводено от танци, пиршества, пиянство и други чувствени наслади.

[22] Евреите имали обичай да спят през най-горещото време на деня, от 10 или 11 часа до 3 часа следобед.

[23] Падането на огън от небето означавало, че Бог милостиво приел принасяната му жертва.

[24] По време на молитва евреите падали по лице на земята. С това те изразявали съзнанието за своето падение пред Бога и нищожеството си пред Божието величие, а също и съкрушението си за греховете.

[25] Потокът Кисон течал близо до планината Кармил, на север от нея; вливал се в Средиземно море, което се наричало “Велико” море.

[26] Според Моисеевия закон явните идолопоклонници, и особено тези, които увличали другите към идолопоклонство, трябвало, да бъдат подложени на смъртно наказание (Втор. 13 гл.).

[27] Иак. 5:17.

[28] Град Вирсавия се намирал в южната част на Иудея.

[29] Планината Хорив се намира в югозападната част на Арабския полуостров, на север от Червено море, близо до планината Синай, на северозапад от нея.

[30] Илия намерил за необходимо да загинат всички нечестиви хора. Господ не се явил на Илия нито в бурята, нито в земетресението, нито в огъня, но му се явил в тих вятър, за да покаже, че Той, въпреки че можел да погуби нечестивите със страшни природни бедствия, признава, че е по-добре хората да се управляват с кротост и дълготърпение.

[31] Оттук се вижда, че чрез помазването на царете и пророците им се предава Дух Свети, Който недостижимо ги възвисява над останалите хора и ги прави представители и оръдия на Божията власт над хората.

[32] Моисеевият закон забранявал да се продават наследствени владения (Числ. 36:7)

[33] Имотът на наказаните със смърт за престъпление против царя ставал собственост на царя.

[34] Древните, за да изразят скръбта си, раздирали дрехите си, тоест разкъсвали ги отпред на гърдите, посипвали главата си с пепел и земя, обличали се във вретище, корава, от плъстена материя, тясна дреха без ръкави, която приличала на чувал, постели, не миели тялото си, не перели и не сменяли дрехите си, снемали от себе си всякакви украшения, дори обувките, и ходели боси, остригвали си косата и космите на брадата. В дълбока горест седели или лягали на земята в прах и пепел, закривали лицето си до носа или дори цялото си лице и глава в знак на това, че не желаят да говорят.

[35] По време на войната със сирийския цар Венадад.

[36] 4 Цар. 9.

[37] 14 юни.

[38] При израилтяните синове пророчески били наречени учениците на пророците. Те образували школи или общества, възпитавани под непосредственото ръководство на пророците. Учениците на пророците се занимавали с молитва, назидателни беседи, благочестиви песнопения и музика и понякога се възвисявали до божествено вдъхновение. “Да се пророкува”, според Свещеното Писание, невинаги означава “да се предсказва бъдещето” по Божие откровение, но тази дума понякога означава “под влиянието на Божия Дух да се водят вдъхновени беседи, да се казват поучителни, благодатни проповеди, да се тълкува Божието слово (1 Кор. 14:3-6.), да се съчиняват молитви и песнопения към Бога и да се произнасят и пеят те под звуците на музика”. Всичко това било целта и задачата на пророческите школи. Такива школи имало в Рама, Ветил, Иерихон, Галгал и на други места.

[39] Пророк Елисей виждал, че дори притежаващият велик нравствен дух и пророчески дар пророк Илия не можел да обърне закоравелите нечестивци измежду израилтяните към истинския Бог. Затова, като ревнувал за Божията слава и като съзнавал своята немощ, той молел за себе си два пъти повече пророчески и чудотворен дух от този, който бил в Илия.

[40] Силата Божия, която взела Илия на небето, се явила във вид на огнена колесница и огнени коне, за да засвидетелства пламенния дух и пламенното слово на Илия, за да ги прослави като победоносен ревнител за Божията слава и защитник на израилтяните и за да покаже, че той е взет там, където обитават горящите като огнени пламъци от любов към Бога духове.

[41] В 21-ва глава на втора книга Паралипоменон се съобщава за цар Иорам, управлявал Иудея след вземането на свети Илия, че “дойде му писмо от пророк Илия”, в което пророкът изобличил беззаконнията му и му предсказал зла кончина.

[42] Лук. 9:30.

[43] Откр. 11:3-12.

[44] Сведения за живота на свети пророк Илия са изложени в 3 Цар. 17, 18, 19 и 21 и в 4 Цар. 1, 2 и 3.

[45] Това е бил преподобният Сергий Радонежки, основателят на Троице-Сергиевата лавра близо до град Москва. Паметта му се празнува на 25 септември.

[46] Тук се имат предвид населените от чудски племена околности на градовете Галич и Чухлома, намиращи се в днешната Костромска област. От Чухлома преподобният Авраамий получил името Чухломски.

[47] От преподобния Авраамий са основани следните обители: Успенска, близо до Галич, на брега на Чухломско или Чудско езеро; Великата Авраамиева пустиня – на 30 версти от Успенска, близо до Галич, на брега на река Воча; Покровска – на 13 версти от предишната. Тези обители оказвали най-благотворно влияние на околните жители, които, макар че били християни по кръщение, били малко запознати с основните истини на християнската вяра, и като имали крайно груби нрави и обичаи, били запазили множество древни чудски суеверия.

[48] Преподобният Авраамий починал в основания от него Покровски манастир. Мощите му почиват в страничния олтар на храма, посветен на него.