В памет на преподобния наш отец Михаил Изповедник
Свети Михаил, епископ Синадски[1], чиято памет се чества днес, носещ едно и също име с архангела на небесните сили, водел и ангелски живот, украсен с девствена чистота и всякакви добродетели. Още от най-ранна възраст бил посветен на Бога, а в юношеските си години приел монашество и се показал достоен служител на Бога, подвизавайки се заедно със свети Теофилакт[2], епископ Никомидийски[3], при патриаршеството на свети Тарасий[4], от когото двамата били изпратени в манастир, намиращ се на брега на Черно море. Подвизавайки се тук в монашески трудове, двамата светци твърде много преуспели в добродетелите, и молитвите им имали голяма сила пред Бога.
Веднъж по време на жътва, когато жегата била непоносима, и от недостиг на вода на това място мнозина изнемогнали от жажда, светците се помолили на Бога и по молитвите им станало така, че празният меден съд се напълнил с вода в достатъчно количество. Така Господ изпълнява волята и молитвите на почитащите Го и приклонява ухото Си към молитвите им. Това чудо напомняло станалото някога чудо в пустинята, когато за изнемогващия от жажда Израил Бог извел вода от камък[5], и другото – когато заради Самсон (израилски съдия), умиращ от жажда, Бог направил от изсъхналата кост от магарешка челюст да потече извор с жива вода[6].
След това светейшият патриарх Тарасий, виждайки добродетелния живот на тези преподобни отци, сияещи като звезди на небето, ги признал за достойни за високия архиерейски сан. Блажения Теофилакт посветил в сан митрополит на Никомидия, а свети Михаил посветил за епископ на град Синад, и те двамата пасели Христовото стадо, давайки с живота си добър пример на паството си.
Когато светейшият патриарх Тарасий отишъл от земния живот при Господа, а след него приел престола на Константинополската църква свети Никифор[7], отново се надигнала бурята на иконоборческата ерес, която вече била осъдена на Седмия вселенски Събор на светите отци[8]. Нечестивият император Лъв Арменец[9], заразил се с тази ерес, предприел гонение срещу Христовата Църква, отричайки почитането на светите икони и наричайки ги идоли, а покланящите им се предавал на мъчения и смърт. Преди всичко той изгонил светейшия патриарх Никифор, а също и другите православни архиереи от престолите им, а вместо тях назначил свои единомишленици – еретици – и на светите места се въдворила мерзостта на запустението[10].
По това време свети Михаил се показал ревностен защитник на православието и изобличител на еретическото нечестие. Укрепяван и умъдряван от благодатта на Светия Дух, той се противопоставял на еретиците и затварял устата им, порицаващи светите икони. Нечестивият цар Лъв, не понасяйки изобличенията на светеца, дръзновено порицаващ еретическото му заблуждение, предал Христовия светител на мъчения. Светецът, без да се страхува от мъките, мъжествено отстоявал своите убеждения и казал на императора:
– Аз почитам светите икони на моя Спасител Иисуса Христа и на Пречистата Дева, Неговата Майка, както и на другите светии, и им се покланям; а твоето разпореждане смятам за невъзможно да изпълня.
Посраменият Лъв, изпълнил се с гняв, осъдил Христовия изповедник на изгнание[11].
Гонен от едно място на друго, светецът понесъл много горчиви скърби и неприятности, докато не достигнал небесната обител и не получил вечния покой. Така завършил праведния си живот, украсен с двоен венец – причислен към архиереите като архиерей, и към мъчениците като мъченик, за слава на Христа, нашия Бог[12].
Страдание на светия преподобномъченик Михаил Черноризец
Свети мъченик Михаил произхождал от град Едеса[13] и бил син на родители християни. След смъртта им той раздал на бедните всичкото имущество, което му се полагало по наследство от родителите, и отишъл в Иерусалим, за да посети светите места. По това време Иерусалим вече принадлежал на мюсюлманите.
Като се поклонил на светите места, той се отдалечил в обителта на свети Сава[14] и там приел монашество.
След известно време бил изпратен от своя наставник в Иерусалим да продава изделията на монасите. Тук го посрещнал евнухът[15] на мюсюлманската царица Сеида, който го взел със себе си, понеже съдовете, които продавал, били много красиви и хубаво изработени, и го довел при своята царица. Царицата, като видяла младия монах, прекрасен на лице, но слаб от пост, се прелъстила от него, започнала да го съблазнява към прелюбодеяние и казала:
– Бъди ми послушен и ако си болен, аз ще те излекувам от болестта.
На тези думи на царицата блаженият Михаил отговорил така:
– Аз боледувам за греховете си; служа на моя Господ Иисус Христос и не искам да те слушам.
Царицата всякак принуждавала светеца към беззаконие, както някога в Египет жената на Потифар принуждавала Иосиф Прекрасни[16]; но целомъдреният Михаил не се съгласявал на беззаконието, убеждавайки царицата така:
– Не мога да направя това, защото съм монах и съм дал обет пред Бога до края на дните си непорочно да запазя чистотата на тялото си.
Но нечестивата жена, след като се убедила, че целомъдреният монах за нищо няма да поиска да се съгласи с беззаконната ѝ молба, се изпълнила със срам и гняв и заповядала да бият светеца с пръчки. След това тя изпратила монаха, като порицател на тяхната вяра, при техния цар, който в това време бил недалече от Иерусалим.
Царят разпитал светеца, заповядал да го развържат и го убеждавал да премине в мохамеданската вяра.
Но светецът казал на царя:
– Не мога да оставя моя Бог и да стана последовател на бяс.
Царят отново започнал да го съблазнява:
– Искай от мене каквото ти е угодно и ще царуваш заедно с мене.
– Ще искам от тебе едно от трите – отговорил му на това светецът: – или да ме пуснеш при моя наставник, или да се кръстиш в името на моя Бог, или чрез посичане с меч да ме изпратиш при Господа, моя Бог.
Но царят заповядал да дадат на светеца чаша със смъртоносна отрова. Светецът, като изпил отровата, останал невредим, по думите на Христа, казани в Неговото свето Евангелие: “ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди”[17]. Посраменият цар заповядал да отсекат с меч главата на Христовия раб посред Иерусалим[18].
Монасите от обителта на свети Сава взели тялото на мъченика, отнесли го в своята лавра, и с почести положили Христовия мъченик заедно със светите отци, прославяйки Христа Бога, дивен в Своите светии. Амин.
На този ден се чества и паметта на преподобна Ефросиния, игумения Полоцка, починала в 1173 г.
На този ден се празнува и намирането (в 1164 г.) на мощите на свети Леонтий, епископ Ростовски, чудотворец.
На този ден се чества и паметта на преподобни Паисий Галически, който бил архимандрит на Успенския Николаевски манастир (близо до гр. Галич), починал в 1460 г.
По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.
Амин.
[1] Синад – един от древните черноморски градове.
[2] Вж. житието му на 8 март.
[3] Никомидия – град в североизточния ъгъл на залива, образуван от Мраморно море. Той бил построен в 264 г. пр. Р. Хр. и получил името си от Витинския цар Никомед I. На мястото на древната Никомидия се намира град Исмид.
[4] Свети Тарасий, патриарх Константинополски, заемал патриаршеската катедра от 784 до 806 г. – Вж. житието му на 25 февруари.
[5] Изх. 17:6.
[6] Съд. 15:19.
[7] Свети Никифор бил патриарх от 806 до 815 г. – Паметта му се чества на 2 юни.
[8] Седмият вселенски Събор се състоял в 787 г. в град Никея.
[9] Император Лъв (V) Арменец царувал от 813 до 820 г.
[10] Изразът е взет от книгата на пророк Даниил (9:27).
[11] Първоначално свети Михаил бил заточен в тракийския град Евдокиада.
[12] Смъртта на светия мъченик последвала около 818 г.
[13] Едеса – град, намиращ се в древността в северната част на Месопотамия.
[14] Вж. житието му на 5 декември.
[15] Евнух – скопен слуга, обикновено назначаван на служба в източните хареми.
[16] Бит. гл. 39.
[17] Еванг. от Марк. гл. 16:18.
[18] Смъртта на светия мъченик последвала в IХ в.