Свети апостол Аристовул
Свети Аристовул бил родом от остров Кипър[1]. Той бил брат на свети апостол Варнава, и двамата от числото на 70-те апостоли.
След Възнесението на Господа, той пътувал и проповядвал заедно с апостол Павел, учителя на вселената. Апостол Павел споменава за него в Посланието си до римляните, където казва: “Поздравете верните от дома Аристовулов” (Римл. 16:10), тъй като някои от родствениците на Аристовул и Варнава тогава живеели в Рим. Когато Павел писал Посланието до римляните, Аристовул бил заедно с него и затова Павел написал приветствието към родствениците на Аристовул от името на двамата.
Свети Павел поставил много епископи, като ги изпращал да проповядват словото на истината по всички градове и страни. Той ръкоположил за епископ и Аристовул и го изпратил да проповядва в Британия[2], при хора невярващи и жестоки[3].
Тук Аристовул много се потрудил за Христовото благовестие и много пострадал от тези жестоки хора: веднъж го били безмилостно, друг път го влачели по улиците, като се поругавали над него. С една дума, той претърпял от тези хора много страдания и мъчения, докато ги просвети в Христовата благодат и ги научи на вярата в Христа. След това светият апостол ги кръстил, устроил добре тяхната църква, ръкоположил презвитери и дякони и там умрял[4].
Свети мъченик Савин
Кондак на свети Савин:
Божествено разцъфтяване, неувяхващ цвят, многоплодна клонка си ти, Богоносни Савине, затова изпълни с твоето веселие честващите с вяра паметта ти и се моли непрестанно за всички нас.
Град Хермопол в Египет бил родният град на свети мъченик Савин, който бил известен в цялата тази страна и управител на своя град.
Поради гонението, повдигнато срещу християните по време на царуването на Диоклитиан, когато много християни били измъчвани и убивани, свети Савин оставил своя дом, власт, богатство и всичките си близки и тайно излязъл от Хермопол, като се укривал в далечно село заедно с други християни.
Като се заселил в една колиба, той прекарвал там в пост и молитви денем и нощем.
Служителите на идолите търсили навсякъде Савин, княза на Хермопол, за да го подложат на мъчения, но никъде не го открили, за което още по-силно се разгневили.
Но един бедняк, който идвал за милостиня при блажения Савин и получавал от ръцете му храна и всичко потребно за себе си, взимайки пример от предателя Иуда, дошъл при езичниците и им казал:
– Какво ще ми дадете, за да ви предам този, когото търсите?
Те му дали две жълтици[5]. След това тръгнали след него, дошли до дома, където живеел светецът, обградили го и почукали на вратата.
В това време при свети Савин имало шестима християни. Като помислили, че е дошъл някой от братята, те отворили.
Тогава езичниците бързо нахлули в дома и свързали всички. Особено здраво оковали свети Савин с две тежки вериги и след това го отвели на съд пред хегемона на тази страна, който се казвал Ариан.
Свети Савин бил разпитван дълго време и много пъти бил принуждаван да принесе жертва на идолите. Но той не се отрекъл от Христа. Заради това бил изтезаван още по-жестоко – тялото му било разкъсвано с остри железа и горено с огън.
Накрая бил удавен в реката[6].
Така светецът завършил своя подвиг[7] и преминал при Подвигоположника Христа, за да приеме от Него венеца на победата.
Заедно с него били измъчвани и останалите шест християни, които били наградени от Господа със същата слава на небесата.
Свети мъченици Трофим и Тал
В град Лаодикия (не този, който се намира в Сирия, а който е в Кария[8], между малоазийските реки Ликос и Меандър[9]) живеели двама свещеници, братя по плът – Трофим и Тал.
Те били родом от Кария, от град Стратоник. И двамата били мъже твърди във вярата и проповедници на словото Божие. Като искали да обърнат в пътя на спасението душите на заблудените, те водели спорове с елините и непрекъснато изобличавали тяхното нечестие.
Веднъж нечестивите идолопоклонници, като не можели да търпят повече техните изобличения, ги затворили в тъмница.
В това време, при царуването на Диоклитиан и Максимиан, в Кария бил назначен за управител Асклепиодот, който се настанил в град Бофор, намиращ се недалече от Лаодикия.
Началникът на воинската стража в Лаодикия изпратил свои хора при хегемона, за да го известят за двамата взети под стража християнски свещеници и да получат разпореждане как да постъпи с тях. Той получил отговор – да бъдат пребити с камъни.
Но когато извели светите мъченици Трофим и Тал, за да ги убият, множество християни ги обкръжили и ги защитавали от камъните, така че нито един камък не могъл да ги нарани; а обратното – тези, които хвърляли камъните, противно на своето намерение, сами се поразявали един другиго. След като дълго време мятали камъни до изнемогване и видели, че няма никакъв резултат, мъчителите се отказали.
Узнавайки за това, началникът на стражата пуснал двамата светци. А те продължили без страх да учат всички на Христовата вяра и да изобличават неверието на елините.
След известно време градоначалниците отново ги задържали под стража и ги отвели при хегемона в град Бофор. На хегемона казали:
– Ние се опитахме да убием с камъни тези хора, според твоята заповед, но камъните дори не се докоснаха до тях; затова ги изпращаме при теб.
Хегемонът заповядал да повесят светиите и да разкъсват безмилостно телата им с остри железа.
Докато били измъчвани, те със силен глас викали:
– Ние сме християни! Няма да се поклоним на идолите и няма да се покорим на нечестивата заповед на земните царе!
След всички тези мъчения хегемонът ги осъдил на разпятие, като казал:
– Нека да бъдат разпнати, подобно на Този измамник, в Когото вярват.
Извели светиите извън града на мястото, където били приготвени техните кръстове. Те вървели натам с радост, като благодарели и възхвалявали Бога за това, че им е дарувал да умрат с такава смърт и че така с техните страдания се уподобяват на пречистите страдания и на разпятието на Господа Иисуса.
След тях вървяло множество народ – мъже и жени, които искали да видят тяхната кончина.
Когато ги довели до кръстовете, някои от християните им донесли малко храна и ги умолявали да вкусят от нея.
Като не желаели да огорчат братята си, те вкусили по малко от донесеното, а останалото раздали на наобиколилия ги народ.
След това били приковани с железни гвоздеи на кръстовете и разпнати подобно на Господа Иисуса.
Докато висели на кръстовете, мъчениците много говорили на народа, поучавайки го в познанието на Бога и светата вяра.
Сред народа се надигнал плач и ропот. Някои укорявали хегемона за неговото жестокосърдие и за това, че предал на такава жестока смърт невинни хора. А други викали:
– Слава на Тебе, Боже, защото силата Иисусова засвидетелства себе си и в нашите времена!
Някаква жена, иудейка, се поклонила на светиите, висящи на кръста и възкликнала:
– Блажена е майката, която е родила тези мъже!
А тук стояла и тяхната майка, която с твърда вяра гледала страданията на двамата си синове.
Мнозина от намиращите се там събирали капещата от светиите честна кръв: едни помазвали с нея своите кърпи и дрехи, други – телата си, за да се изцелят от своите душевни и телесни болести.
Христовите мъченици Трофим и Тал, като се помолили на Бога, предали светите си души. Това станало в 16-ия ден на месец март. За тяхното погребение вярващите приготвили чисти плащаници и благоуханни аромати.
На мястото, където измъчвали светиите, дошъл и тъмничният пазач и като се поклонил на Христовите мъченици, изповядал пред целия народ, че е видял двамата мъченици да се възнасят на небето, съпровождани от три ангела, които беседвали с тях.
След това народът се отправил при хегемона и го помолил да даде заповед да се снемат от кръстовете светите тела на мъчениците и да разреши да ги погребат.
Хегемонът, като чул тази молба, отначало се разгневил и заповядал на войниците си да бият дошлите. Но след известно време се успокоил и казал, че който иска, може да вземе телата на убитите.
Светиите били снети от кръста и положени в нов гроб. Между това, сред християните се повдигнал спор за мястото, където да бъдат погребани светите тела на мъчениците: едни желаели на едно място, други – на друго.
Настъпила вечерта. Народът не си отивал от гроба на светите мъченици, но прекарал цялата нощ там със запалени свещи и псалмопения.
Когато дошло утрото, жената на хегемона донесла благовония и аромати и ги изляла върху телата на светите мъченици. След това тя положила върху ковчега скъпоценен покров и казала с висок глас, за да я чуят всички:
– Тази нощ видях насън тези мъже, че бяха изпратени заедно с ангели от Бога да накажат моя мъж, задето ги уби невинни.
И още много друго казала тя, като укорявала мъжа си за неговата жестокост и безмилостност.
А майката на светите мъченици, заедно с двама честни мъже – Зосима и Артемий, техни съграждани, взели честния ковчег със светите им тела и го пренесли в град Стратоник, където погребали светиите с чест.
Между това, приближавал денят, в който нечестивите идолопоклонници празнували рождения ден на Диоклитиан.
Хегемонът дошъл в Лаодикия и устроил тук голямо тържество в чест на своя нечестив цар.
Но внезапно бил застигнат от Божието наказание заради невинно пролятата кръв на светите мъченици. Той изведнъж паднал на земята, започнал да се мята като бесноват и да трепери с всичките си членове.
Всички, които били там и видели това, се изпълнили с голям страх.
А хегемонът викал:
– Къде е бог Зевс?[10]
– Къде е бог Херакъл?[11]
– Къде е бог Хермес?[12]
– Къде са останалите богове и богини? Нека да дойдат и да ми помогнат! Напразно им се покланях! Ето, сега бивам предаден на вечния огън от живеещия на небесата Бог и от Неговите раби Трофим и Тал!
Той крещял това с висок глас, така че неговите викове се чували навсякъде. Бил така ужасно измъчван, че започнал да разкъсва със зъби плътта си и да хапе езика си и мъчейки се така, изпуснал окаяната си душа.
Мъчителят с горчив плач отишъл да се мъчи в ада при своите нечестиви богове; а светите мъченици Трофим и Тал с радост дошли при своя Господ и Бог, за да царуват вечно на небесата, предстоейки пред светлия престол на Отца и Сина и Светия Дух – Бога, Комуто е славата во веки. Амин.[13]
Свети мъченик Папа
Свети Папа бил родом от Ликаонския град Ларанда. Той живял по време на управлението на имератор Максимиан. Заради изповядването на Христовата вяра бил предаден на мъчения в родния си град, след това – в Диокесария и накрая – в Селевкия Сирийска. Били го с пръчки, разкъсвали го с железни куки, като обули нозете му в железни обуща с гвоздеи отвътре, го принудили да извърви дълъг път. Мъченикът завършил земния си живот, завързан за дървен стълб.
В същия ден се чества паметта на свети мъченик Иулиан Аназавърски, пострадал в Антиохия, по време на царуването на Максимиан – III в.
В този ден се чества и паметта на свети свещеномъченик Александър, папа Римски, изгорен в пещ по заповед на император Адриан в 119 г., на 3 май.
В същия ден се чества преставянето на свети Серапион, архиепископ Новгородски[14].
По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.
Амин.
[1] Кипър – остров в североизточната част на Средиземно море.
[2] Римската провинция Британия се намирала на територията на днешна Англия.
[3] Обитатели на Британия били келтите – хора сурови и войнствени.
[4] Някои предполагат, че този свети Аристовул бил баща на светите апостоли Иаков и Иоан и е носил прозвището “Зеведей”; но това едва ли е истина. По-вероятно е, че свети Аристовул произхождал от Кипър и е бил брат на Варнава.
[5] Жълтица – общо название на златна монета с неопределена стойност.
[6] Река Нил.
[7] Това станало в 287 г. (според Синодалното издание от 1991 г. – в 299 г.).
[8] Кария – малоазийска провинция (част от дн. Турция), която граничела на север с Лидия, а на изток – с Фригия.
[9] Сега – Голям Мендерес.
[10] Зевс (или Юпитер) се почитал от гърците и римляните като върховен бог, баща на боговете и хората, повелител на небето и земята, на гръмотевицата и мълнията.
[11] Херакъл (или Херкулес) – бог, обладаващ според вярванията на езичниците огромна физическа сила и извършил, както разказва гръцката митология, множество различни подвизи – като победата над Немейския лъв и др.
[12] Хермес (или Меркурий) – езически бог в древногръцката митология, син на Зевс и Мая, дъщеря на Атланта, роден в Аркадия в планината Килен. Като отличителна негова черта в гръцката митология е представена неговата хитрост и ловкост.
[13] Светите мъченици Трофим и Тал завършили своя подвиг около 300 г.
[14] Починал в 1516 г.