Страданието на свети мъченик Никифор
Кондак на св. мчк Никифор:
Свързал се с връзките на любовта, наяве си разрушил злобата на ненавистта и си бил посечен, божествени мъчениче на въплътения Спасител, Когото моли за нас, възпяващите твоята славна памет.
Във великата Антиохия Сирийска живеели презвитерът на име Саприкий и обикновеният гражданин Никифор. Те изпитвали такава любов един към друг и били така задружни, че някои ги мислели за родни братя.
След толкова дългогодишна дружба дяволът, който ненавижда всичко добро, им завидял и посял у тях такива плевели на вражда, че те не искали дори и на улицата да се срещнат; дотолкова се били възненавидели; и както преди помежду им царели любов и дружба, така след това, под действието на сатаната, помежду им се разгоряла ненавист един към друг.
След като доста дълго време живели в ненавист и вражда, Никифор дошъл на себе си и разбрал, че тази вражда е посята от дявола; започнал да умолява приятели и съседи да идат при презвитер Саприкий и да го помолят да прости на него, каещия се, и да го обикне с предишната любов; презвитерът обаче не пожелал да изостави враждата си.
Тогава Никифор отново изпратил други едни приятели със същата молба, но презвитерът и тях не поискал да ги чуе. Той отхвърлил и за трети път изпратените при него, не послушал молбата им, не склонил на милост и не простил на брата си, който смирено търсел неговата прошка. Тъкмо обратното – ожесточил сърцето си и останал неумолим, забравил думите на нашия Господ Иисус Христос, Който е казал: “прощавайте, и простени ще бъдете”[1]. И още: “ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си”[2]; а също и: “ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец”[3].
Тогава Никифор, като видял, че презвитер Саприкий не желае да приеме ходатайствата, отишъл той самият, паднал в краката му и казал:
– Прости ми, отче, заради Господа ми прости!
А Саприкий дори и не го погледнал; той бил немилостив човек и у него нямало нито любов, нито страх Божий – като християнин и презвитер той и без да го молят, е бил длъжен да прости на брата си. Никифор не получил прошка от презвитера и си тръгнал отхвърлен и посрамен.
По онова време – при царуването на Валериан и Галиен[4] – Саприкий, като християнин, също бил заловен и отведен при игемона за изтезания.
Игемонът го запитал:
– Как се казваш?
– Наричам се Саприкий – отвърнал той.
– От какъв род си? – запитал хегемонът.
– Аз съм християнин – отвърнал Саприкий.
– Клирик ли си? – отново запитал хегемонът.
– Презвитер съм – отвърнал Саприкий.
Тогава игемонът казал:
– Нашите царе, владетелите на тази страна и на всичките римски предели, Валериан и Галиен, са заповядали тези, които се наричат християни, да принесат жертва на безсмъртните богове. Който пък с презрение отхвърли царската заповед, той нека да знае, че след най-различни мъки ще бъде осъден на страшна смърт.
След тези думи Саприкий, изправен пред хегемона, казал:
– Игемоне! Ние, християните, имаме за свой Цар Христа Бога, защото само Той е Истинен Бог и Създател на небето и земята, на морето и на всичко онова, което е в тях; а пък всичките езически богове са бесове и трябва да бъдат унищожени от лицето на земята. Те са дело на човешки ръце и на никого не могат да помогнат.
Тогава разгневеният игемон заповядал да го разтегнат на колелото и да го измъчват без жал. Изтезаваният Саприкий му казвал:
– Ти имаш власт над тялото ми, но над моята душа нямаш никаква власт – над нея има власт единствено Създалият я Иисус Христос.
След това Саприкий мъжествено изтърпял всичките мъки, които му причинявали.
Като видял, че е непреклонен, жестокият съдия прочел над него такава смъртна присъда:
– Презвитерът Саприкий, който презря царската заповед и не пожела да принесе жертва на безсмъртните богове, и не се отказа от християнските заблуди, заповядваме да бъде посечен с меч.
Когато Саприкий отивал на смърт с надеждата, че ще получи небесния венец на мъченичеството, блаженият Никифор, като чул за това, побързал да го пресрещне, паднал в краката му и казал:
– Мъчениче Христов, прости ми, сгреших пред тебе!
Но той не му отвърнал нищо, защото сърцето му, както и преди, било обзето от бесовската злоба.
По-нататък по пътя свети Никифор отново паднал в краката на Саприкий с думите:
– Мъчениче Христов, прости ми каквото съм съгрешил пред тебе като човек; ето, ти ще получиш небесен венец от Христа, тъй като не се отрече от Него, а изповяда Неговото свято име пред мнозина.
Но Саприкий, ослепен от ненавист и безсърдечие, оставал неумолим, и въобще нямал намерение да му прощава. Той дори дума не отвърнал на своя събрат, който го умолявал, та чак мъчителите му се учудили от ожесточението на Саприкий и казали на Никифор:
– Никога не сме виждали толкова безразсъден човек като тебе – той вече отива на смърт, а ти продължаваш все по-усърдно да го умоляваш – нима след смъртта си той ще може някак да ти навреди? И защо ти е притрябвало да се помиряваш с някого, който след малко ще умре?
На това свети Никифор им отвърнал:
– Вие не знаете какво измолвам аз от Христовия изповедник, но Бог знае.
Като отишли на мястото, където Саприкий трябвало да бъде посечен с меч, свети Никифор отново се обърнал към него:
– Моля те, мъчениче Христов – казал той, – прости ми, ако като човек с нещо съм съгрешил пред тебе. Писано е: “искайте, и ще ви се даде” [5] – и ето, затова аз те моля – дай ми прошка!
Но неговият коравосърдечен приятел Саприкий не склонил и пред тези молби; той не си спомнил думата на Господа: “възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце… възлюби ближния си като себе си”[6], а като запушил ушите на сърцето си, останал като глуха аспида, отхвърляйки молбите на онзи, който го заклинал. Така Саприкий не проумял реченото в Евангелието, че който прощава на ближния си, той ще бъде опростен, и не послушал думите на Господа: “с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”[7]. Ето защо Господ, праведният Съдия, със Своя справедлив съд вдигнал благодатта Си от Саприкий и той веднага отпаднал от Господа и се лишил от изплетения за него венец на мъченичество.
Когато мъчителите казали на Саприкий:
– Преклони колена, за да отсечем главата ти – той попитал:
– За какво искате да ме посечете?
Войниците му отвърнали:
– За това, че не пожела да принесеш жертва на боговете и не послуша царската заповед заради някакъв човек, наречен Христос.
Като чул това, окаяникът Саприкий им казал:
– Не ме убивайте, аз ще изпълня това, което са наредили царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва.
Така ненавистта заслепила сърцето на Саприкий! Тя го откъснала от Божията благодат и той, който измъчван не се отрекъл от Христа, сега, вместо вече да приеме мъченическия венец на славата, се отрекъл от вечния живот и станал отстъпник.
Като чул безумните думи на Саприкий, Никифор започнал със сълзи на очи да го умолява:
– Не прави това, възлюбени братко! Не се отричай от нашия Господ Иисус Христос! Не губи небесния венец, който изплете за себе си сред страданията! Ето, Владиката Христос е при вратата, Той пак ще ти се яви и ще те дари с вечен живот заради тази временна смърт, която дойде да приемеш на това място.
Но Саприкий не чувал молбите му – той бързал към вечната смърт, губейки едновременно безкрайния живот, който щял да получи с един удар на меча.
А свети Никифор, като видял, че Саприкий съвсем е отпаднал от светата вяра и се е откъснал от Христа, Истинния Бог, започнал на висок глас да вика към мъчителите:
– Аз съм християнин и вярвам в нашия Господ Иисус Христос, от Когото Саприкий се отрече! Затова посечете мене вместо Саприкий!
Войниците не смеели да го умъртвят без заповед от игемона и много се учудвали, че той доброволно се предава на смърт, викайки напълно свободно:
– Аз съм християнин и няма да принеса жертва на вашите богове!
Тогава един от мъчителите отишъл при игемона и му доложил, че Саприкий е обещал да принесе жертва на боговете, но има един – прибавил той, – който иска да умре за така наречения Христос, поради което вика високо:
– Аз съм християнин, на вашите богове няма да принеса жертва и царските заповеди няма да изпълня!
Игемонът като чул това, заповядал да пуснат Саприкий на свобода и вместо него да посекат Никифор. Така светият мъченик бил умъртвен за Христа – на деветия ден от месец февруари[8] – и радостен заминал при Христа Господа, за да приеме от Неговата десница венеца на победата и да застане пред Него в лика на светите мъченици, които прославят Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото подобава чест и поклонение, слава и величие навеки, амин.
В памет на светите свещеномъченици Маркел, епископ на Сицилия, и Филагрий, епископ Кипърски
Светите свещеномъченици Маркел и Филагрий били ученици на свети апостол Петър. По време на земния живот на Христа свети Маркел живеел в град Антиохия. Като чул за чудесата на Господа, той пристигнал от Антиохия в Иерусалим, за да Го види, и тогава се запознал със свети апостол Петър. След възкресението на Христа свети Маркел бил поставен от апостола за Сицилийски епископ и там завършил живота си мъченически, след като обърнал множество езичници към Христа. Свети Филагрий бил епископ на остров Кипър, проповядвал ревностно вярата в Христа и, като претърпял поради това много мъчения, заминал при Господа.
По молитвите на преподобните и богоносни наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.
Амин.
[1] Лук. 6:37.
[2] Мат. 5:23, 24.
[3] Мат. 6:14.
[4] Валериан е царувал от 253 до 259 год., а синът му Галиен е царувал от 260 до 268 г. Още приживе на баща си той е бил направен от него кесар и съвластник.
[5] Мат. 7:7.
[6] Мат. 22:37, 39.
[7] Мат. 7:2.
[8] Свети мъченик Никифор пострадал и починал около 257 г.