10 ЯНУАРИ
Житие на светия наш отец Григорий, епископ Нисийски
Кондак на св. Григорий, еп. Нисийски:
„Бодърстващ с очите на душата, светителю, си се показал зорък пастир в света: с жезъла на твоята мъдрост и с твоето топло застъпничество, прогонил всички злославни като вълци, си запазил стадото си невредимо, всемъдри Григорие.“
Свети Григорий Нисийски бил брат по плът на свети Василий Велики, който бил доста по-възрастен от него[1]. Като дете, с неговото възпитание се занимавала благочестивата му баба Макрина, която учила и свети Василий. Първоначални наставления по граматика и риторика получил от баща си. А след дванадесетата си година, когато баща му умрял, вземал уроци по красноречие от кесарийските наставници. Знанията, които придобил в езическото училище на Кесария, допълнил със самостоятелни научни занимания и с уроците на свети Василий, на когото Григорий по неговите собствени думи бил много задължен. Поради своите природни дарби и прилежност в науките успешно изучил риторика и философия и се готвел да стане светски ритор. Но Бог отсъдил друго и в душата на Григорий, който по онова време бил по-склонен към светски занимания и изучаване на светски науки, скоро настъпил обрат. Веднъж в имението на майка му се подготвяло празненство в чест на пренасяне мощите на свети четиридесет мъченици. На семейното тържество бил поканен и Григорий, който тогава учел в Кесария. Недоволен, че го откъснали от занятията му и че празникът не бил отложен за по-благоприятно време, Григорий равнодушно, без внимание, слушал песнопенията на богослужението, което се извършвало в градината и продължило през цялата нощ. Накрая той се усамотил в една беседка и легнал да спи. И вижда насън, че иска да влезе в градината, но някакви светозарни воини не го допускат и само благодарение на застъпничеството на един от тях успява да избегне наказанието.Това заплашително съновидение му направило силно впечатление и той, като изоставил светските занимания и науки, се обърнал към четене на свещени и душеспасителни книги. Скоро след това се нагърбил със задължението на анагност, което се изразявало в четене на Свещеното Писание на богослужебните събирания. Но тази душевна настройка била за кратко. След смъртта на Иулиан Отстъпник, който забранявал на християните да бъдат наставници по риторика и граматика, Григорий пак се обърнал към любимото си занимание, като си избрал попрището на преподавател по риторика, което предизвикало недоволство от страна на приятелите му и строго порицание от страна на свети Григорий Богослов. Григорий впрочем скоро изоставил влечението си към риторската слава. Под влияние на членовете на своето аскетично настроено семейство и на приятелите си, с цялата си душа се посветил да изучава паметниците на вярата. Обърнал гръб на света. Оттеглил се в пустинята и се заселил в манастира, основан от свети Василий на брега на река Ирис. Малко след това свети Василий го направил епископ на град Нисса[2], понеже искал в негово лице да има верен помощник в борбата с арианската ерес. Свети Григорий се проявил като истински Христов пастир, управлявал доблестно Църквата и пазел мира в нея от козните на враговете ѝ. Благочестивата му сестра Теозва станала диакониса и помагала много на брат си в църковните дела. Смъртта ѝ била за него голяма загуба.
При царуването на Валент свети Григорий бил преследван несправедливо от управниците ариани[3]. Демостен, наместник в Понт, свикал на събор в Анкира[4] епископи, покорни на управляващите. Там свети Григорий бил набеден в злоупотреба с църковно имущество и лишен от катедрата. По заповед на Демостен светецът бил арестуван и под стража изпратен в Анкира, като по пътя претърпял много от грубостта на войниците. Той решил да избяга, изплъзнал се от стражата и се скрил на безопасно място. На следващата година отново бил свикан събор от епископите на Понт и Галатия в самата Нисса. Свети Григорий не се явил и задочно бил осъден отново и лишен от катедрата. Въпреки това той не бездействувал: преминавал от място на място, за да утвърждава православието и да утешава православните. След смъртта на Валент бил върнат на катедрата и посрещнат с възторг от паството си. Малко след това смъртта на свети Василий Велики[5], когото обичал силно и уважавал като свой наставник, го изпълнила със скръб. На годишнината от смъртта му го почел с надгробно слово и от благодарност и уважение към него, като към свой наставник, завършил неговото описание на шестте дни от сътворението, в което липсвало описанието на човека и където другите очаквали да бъдат обяснени някои трудни за разбиране въпроси. Същата година свети Григорий взел участие в Антиохийския събор. На него било решено да се изпрати опитен в делата на вярата мъж, който да обиколи църквите в Арабия и Палестина. Там вярата била оскърбявана от ереста на антикомарианите, които не признавали непорочното девство на Божията Майка и на колиридианите, които почитали Божията Майка като божество. За утвърждаване на мира и вярата бил избран свети Григорий. Преди да се отправи на път, се отбил при по-голямата си сестра, блажената Макрина[6]. След погребението ѝ изпълнил успешно в Арабия даденото му от събора поръчение, но в Иерусалим, където посетил с благоговейна радост светите места, не можал да изпълни мисията си и с прискърбие писал, че греховете и заблужденията и там са пуснали здрави корени в сърцата на хората. Докато отсъствал, в епархията му отново се появило арианството и трябвало да положи много труд, за да се справи с него. По същото време взел участие в избора на епископи за Ивора и Севастия по молба на техните жители, които се опасявали да не би приемниците на починалите епископи да се окажат еретици. По времето на император Теодосий Велики в Константинопол бил свикан II Вселенски събор против Македоний[7]. И свети Григорий взел участие в него заедно с останалите свети отци, поборници на благочестието, като опонирал и посрамвал противниците със силата на истината от Божественото Писание. На същия събор с негово участие бил допълнен никейският Символ на вярата с определението за Светия Дух, като били добавени девети, десети, единадесети и дванадесети член. Изобщо Григорий Нисийски бил едно от главните действуващи лица на събора.
Заедно с други епископи той участвал в утвърждаването на свети Григорий Богослов за константинополски архипастир. На него и на блажения Иероним чел съчинението си срещу Евномий. Заразени с еретически лъжеучения или благоразположени към еретиците духовници започнали ожесточена борба срещу свети Григорий Богослов, вследствие на което той трябвало да напусне Константинополската катедра. Свети Григорий Нисийски заедно с мнозина други всячески се опитвал да прекрати враждата, но като не бил в състояние да го направи, дал съвети за вярата и новото призвание на приемника на Григорий Богослов – Нектарий, избран от оглашените. При престоя си в Константинопол произнесъл две проповеди – една по случай избирането на свети Григорий Богослов за епископ на столицата, а другата – надгробна, на погребението на Антиохийския патриарх Мелетий.
След II Вселенски събор трябвало да обикаля църквите за изглаждане на църковните неуредици, за утвърждаване на православието, понеже на събора бил провъзгласен за един от тримата архипастири, пазители на православието в Понт. През 383 г. бил на събора в Константинопол, където произнесъл слово за Божествената същност на Сина и на Светия Дух. През 386 г. отново бил в Константинопол и му поръчали като прочут оратор, да изнесе надгробно слово за обичаната от всички императрица Плакила[8]. През 394 г. пак присъствал на събор в Константинопол, свикан за решаване на въпроси, свързани с църковните дела на Арабия[9].
Като истински и верен пастир свети Григорий утвърждавал ревностно във вярата и благочестието своето паство. Случвало се няколко дни подред да ги поучава. В същото време бил ходатай и защитник пред съдебните власти на изпадналите в беда, отличавал се със състрадание към бедняците, с търпение, миролюбие и прямота. Доживял до дълбока старост, починал в Господа[10], като оставил много полезни и ценни за светата Църква писания[11].
В памет на свети Дометиан, епископ Мелитински
Свети Дометиан се родил по време на царуването на Иустин Младши[12] от благочестиви и богати родители, Теодора и Евдокий. Като завършил образованието си, сключил брак, обаче скоро след това съпругата му починала и от духовно любомъдрие и любов към Бога той оставил света и прекарал живота си в постничество. По Божия воля на тридесетгодишна възраст бил поставен за епископ на Мелитинската църква. И бил не само добър пастир на стадото си, но светилник и помощник и за другите народи. Голяма полза имало от него цялото Гръцко царство, понеже бил радетел за благоденствието на всички. Много пъти император Маврикий[13] изпращал светеца в Персия по дела на народното управление, бил посредник пред Хозрой, персийския цар, и спомогнал за сключването на мирен договор между гърци и перси. Някой си княз Варам, който тръгнал против Хозрой[14] и дръзко претендирал за царския трон в Персия, той лишил от власт и го направил васал на гърците. По този начин Дометиан станал обичан приятел на цар Маврикий, който го отрупал със злато и земи, но той раздал всичко на светите църкви и на странноприемници за препитание на бедните. Скоро след пристигането му в царствения Константинопол се преставил с мир на Небесния Цар[15]. Честното му тяло било погребано с големи почести в присъствието на царя, синклита и многобройно свещенство, като го пренесли в родния му град Мелитин. Свети Дометиан извършил много чудеса и през живота си, и след преставянето си за слава на Христа, Нашия Бог.
Житие на преподобния Маркиан
По време на царуването на Маркиан и Пулхерия[16] в Константинопол се прославил с добродетелите си един удивителен мъж, блаженият Маркиан, родом от древния Рим, от семейството на благочестиви, благородни и богати родители. Когато те се преселили от стария в новия Рим, довели и сина си Маркиан, който усърдно се учел на книга и се възпитавал в добри нрави. Понеже той обичал да бъде “при прага на Божия дом” и не пропускал църковните служби, тогавашният патриарх го обикнал и го направил свой клирик[17]. Скоро, като видял, че макар и млад на години, е стар по разум и чистота на живота, защото “мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта[18], го счел за достоен за презвитерски сан, а после го поставил и за иконом[19] на великата църква[20]. Когато родителите му напуснали този свят, оставили на блажения много имот, защото бил единственото им дете, така че цялото им богатство преминало в неговите ръце. Но той не го използувал за житейски нужди, а посветил всичко на Бога – благотворил на бедните, обновявал стари Господни храмове, градил и украсявал нови. Отделил много средства, за да издигне прекрасна църква в памет на света мъченица Анастасия[21]. А когато един от приятелите му изразил учудване, че е похарчено толкова злато за изграждането и украсяването на църквата, светецът му казал:
– Ако имаше дъщеря и искаше да я дадеш за невеста на някой твърде знатен човек, нима нямаше да похарчиш много злато, за да я украсиш със скъпоценна премяна? И сега, като реших да направя църква на тази тъй чудна невеста Христова, която се е венчала за “най-прекрасния от синовете човечески[22]” и проляла кръвта си за Него, нима ще жаля имущество и няма да се погрижа за украсяването ѝ?
Такъв щедър и драговолен дарител за благолепието на светите храмове бил блаженият. Към себе си бил пестелив и немилосърден – не само че не се обличал в скъпи одежди, но понякога свалял и най-скромните си и необходими дрехи и ги давал на просещите, както може да се види от следното. Когато църквата на света Анастасия била построена и благолепно украсена, настъпил денят за освещаването ѝ – 22 декември. На този ден се празнувала паметта на мъченицата, понеже на него тя се преставила, след като пострадала за Христа. Светейшият патриарх Генадий с целия клир и царят със синклита и народа в тържествено шествие пренасяли мощите на светата мъченица от малката стара църква в новата, голяма, построена от Маркиан. По време на шествието преподобният заедно с останалите презвитери, облечен във фелон[23], вървял пред колесницата, на която били мощите на светицата, когато се приближил някакъв бедняк и го помолил за милостиня. Понеже нямал нищо друго, освен дрехата на гърба си (през живота си никога не държал два ката дрехи), а не искал да отпрати бедния без нищо, незабелязано се отделил от останалите и отишъл на закътано място. Съблякъл дрехата си, дал я на бедняка, облякъл на голо фелона и изпълнил на дело думите на Господа: “Томува, който ти проси, давай”[24]. След това се върнал на мястото си между презвитерите и никой не разбрал за станалото. Влезли в църквата, осветили я, положили с почести мощите на света мъченица Анастасия и светейшият патриарх извикал за съслужение в Божествената литургия и блажения Маркиан. Когато дошло време за умиване на ръцете, преподобният, докато се загръщал с фелона, се оглеждал да не би да види никой, че е гол. Презвитерите и дяконите, които били там, видели под фелона му чудна одежда, блестяща от злато като скъпоценна царска порфира. Едни се учудили, други възнегодували, мислейки си, че не подхожда презвитер да служи в такава дреха. Когато пристъпил да се причасти с пречистите и животворящи Тайни, всички видели чудната одежда, с която Бог покрил голотата на Своя раб. Някои от презвитерите казали за това на светейшия патриарх Генадий.
Патриархът рекъл:
– И аз видях това, за което говорите.
След службата извикал преподобния Маркиан в съдохранилището и започнал да го укорява:
– Какво правиш, братко, защо се гиздиш с одежди, каквито не е положено да се носят? Бива ли да служиш Литургия в дреха, която подхожда повече за цар, отколкото за презвитер?
Преподобният паднал смирено през нозете му и казал:
– Прости, владико, не съм правил това, за което казвате. От малък не обичам да нося красиви и скъпи дрехи, че сега ли ще ги обличам?
– Ние всички те видяхме в царска одежда, защо отричаш? – му рекъл патриархът и заповядал да го изправят на крака.
Като повдигнали фелона, видели голото му тяло и се учудили. На въпросите на патриарха блаженият трябвало против волята си да разкаже откровено как дал на просяка заради Христа последната си дреха. Всички, които чули това и били видели под фелона царската одежда, прославили Бога, Който дарявал с такава тайна благодат ония, които го обичат. Тогава мнозина узнали за неговия изпълнен с милосърдие живот.
Преподобният до такава степен се подлагал на доброволна нищета и не обръщал внимание на материалните блага, че веднъж, когато го навалял дъжд и дрехата му се измокрила, той се върнал в стаята си, заключил вратата, разпалил въглища и започнал да я суши, понеже нямал друга, която да преоблече. Случило се тогава, че патриархът го извикал по работа. Когато дошли и намерили вратата му заключена, взели отвън да го подканят бързо да отиде при патриарха. Той обещал, но не тръгнал, понеже дрехата му била още мокра. Един от дошлите погледнал през ключалката и го видял, че суши над въглища дрехата си и казал на другия, който бил с него. Те се върнали и съобщили на патриарха.
– Не се чудете – казал патриархът, – Маркиан е научен от млади години на доброволна нищета и смирение, като изцяло се е посветил на Единия Бог. Той на дело изпълнява думите на апостола: “като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни”[25].
Всички възхвалили Бога, Който има такива служители. За добродетелния му живот Бог го дарил с благодат на чудотворство – да изгонва бесове и да изцелява болни. Веднъж, на някакъв празник, в църквата на света Анастасия се събрало голямо множество народ. Една жена, която била бременна, заради навалицата се качила на покрива на църквата, но случайно паднала от там и умряла. Свети Маркиан, който не могъл да понесе ридания да помрачат празника, вдигнал ръце и усърдно се помолил на Бога. И жената внезапно оживяла и се изправила здрава на краката си. Жив се оказал и плодът в утробата ѝ. Народът се изумил от великото чудо.
Веднъж в Константинопол избухнал голям пожар и когато огънят обкръжил църквата на света Анастасия, преподобният се качил на покрива на храма и с вдигнати към небето ръце се помолил Богу. Огънят на часа отстъпил и утихнал. Молитвите на светеца като придошла река го угасили напълно, без да бъде повредено църковното здание.
Преподобният Маркиан издигнал църква до морето и на друга мъченица – света Ирина[26], там, където бил старият и вече рушащ се храм в нейна чест, и обновил намиращите се в съседство храмове на свети Теодор и свети Исидор, като ги снабдил с всичко потребно. В дълбока старост, малко преди блажената си кончина, той обикалял нощем по улиците и където намерел да лежи мъртвец, измивал го и го обличал. После му казвал:
– Стани, братко, да се целунем!
По думата на светеца мъртвецът ставал, целувал го по устата и пак лягал мъртъв. Светецът спасил и много блудници, едни с увещания, други с щедра помощ, като ги скланял да си изберат мъж и да живеят по закона. Ония, които поради нищета водели такъв начин на живот, обръщал към целомъдрен живот, като тайно им дарявал средства и ги обезпечавал от споменатите вече родителски имения. Този блажен мъж станал достояние на Бога, възхваляли го ангелите, почитали го светителите, благоговеели пред него царете, народите му се възхищавали и прославяли заради него Бога. Бесовете се страхували от него и го избягвали. Свети Маркиан се преставил, преди да бъде завършена и осветена църквата в чест на света Ирина.
На смъртния си одър той казал:
– Господи, в Твоите ръце предавам и душата, която Сам Ти си създал, и църквата, която създадох по Твоя воля.
Тялото на свети Маркиан било погребано с почести в манастира на свети Иоан Предтеча, който се нарича още Даниилов манастир, недалеч от църквата на свети мъченик Мокий. След смъртта на преподобния благочестивата царица Верина, съпруга на император Лъв Велики[27], който се възкачил на престола след Маркиан и Пулхерия, се погрижила за храма. Тя го довършила, украсила покрива със злато, а църквата с всяко благолепие в памет на преподобния Маркиан и в чест на Христа Бога, Комуто отдаваме слава с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
В памет на преподобния Павел Комелски
Преподобният Павел се родил и израснал в прочутия царствен град Москва[28]. Родителите му искали да го задомят, но той не желаел и тайно напуснал бащиния дом. Без да вземе нещо със себе си, отишъл в местността, наречена Прилук, която се намирала във владение на манастира на Живоносната Троица, основан от преподобния Сергий, Радонежки чудотворец. Тук, в обителта, посветена на Рождеството на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, блаженият юноша приел монашеско пострижение. Свети Павел прекарал тук известно време и после се преместил в обителта на преподобния Сергий, където живял петнадесет години в отшелническа килия под духовното ръководство на великия старец. После измолил благословение от преподобния Сергий да живее в пълно уединение в пустинята, като прехожда от едно място на друго.
Най-напред блаженият подвижник се отправил към Белое озеро при преподобния Кирил в основаната от него обител “Успение на Пресвета Богородица”. При преподобния Кирил той получил уединена килия, в която прекарал известно време, след което отново се оттеглил в пустинята, на река Одрол. След кратък престой тук преподобният Павел отишъл в Галичка област, във великата пустиня на Пресвета Богородица, където се установил в една отшелническа килия, но игуменът го изгонил от там и той се прехвърлил в Городец, на Волга, във Фьодоровия манастир. После се подвизавал в уединение на различни пустинни места, докато не дошъл в Комелския лес[29].
Тук, на брега на малката река Грязовица, преподобният се настанил в хралупата на една голяма липа. Светецът живял там три години в молитва и пост, ден и нощ, трудейки се със сълзи за Бога. След това свети Павел отишъл на мястото, където сега се намира неговата обител. Там останал до края на дните си, като живял в строг пост. Хранил се с хляб и вода, и то съвсем оскъдно, в събота и неделя. През останалите дни на седмицата не вкусвал нищо. Времето си прекарвал в своята уединена килия в молитвено славословие. Блаженият пустинник претърпял големи лишения в името на Христа и понесъл много страдания от бесовете. Но подпомаган от Божията благодат, понесъл всичко.
Веднъж бесовете нападнали килията на преподобния с намерение да я разрушат, но блаженият Павел не се изплашил и посрамил дявола със силата на кръста Христов. Друг път разбойници нападнали светеца, нанесли му жесток побой и като ограбили килията, оставили го с вързани ръце и крака. Преподобният лежал няколко дни, докато по Божие внушение не дошли добри хора, които го развързали. Всичко това той понасял безропотно в името на Христа. При отшелническата килия на преподобния пустинник се събирали множество горски птици. Тук идвали и диви кръвожадни зверове, които по молитвите на светеца ставали кротки и изпълнявали всичко, което им казвал блаженият.
Свети Павел неведнъж чувал камбанен звън на мястото, където се бил установил, и виждал светлина там, където впоследствие бил издигнат храм, посветен на Светата Троица. Съпроводен от ученика си Алексий, преподобният тръгнал за Москва, за да разкаже за това небесно откровение на светия митрополит Фотий. Той го благословил да построи храм на мястото на своето пустинножителство. Ръкоположил Алексий за презвитер, дал щедра милостиня за направата на храма и изпратил с мир блажения. Като се завърнал в Комелската пустиня, преподобният издигнал храм, посветен на Животворящата Троица[30], събрал братство, устроил обител, чийто настоятел станал споменатият вече иеромонах Алексий. А блаженият отец продължил да живее в отшелническата килия. В манастира идвал само в събота и неделя и тогава поучавал учениците си. Живял според Господните заповеди и по заветите на светите отци[31].
По онова време татари нападнали Кострома, опожарили я и опустошили околните села. Неверниците избили множество православни християни, други били пленени и откарани в робство заедно с жените и децата си[32]. Не след дълго преподобният Павел напуснал трудовете на временния живот и се преставил на Господа във вечния неизразим покой, като оставил най-светъл спомен у учениците си. Преподобният се споминал на 10 януари 1429 г. на 112 години[33].
По молитвите на преподобните и богоносни наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.
Амин.
[1] Вижда се и от това, че свети Григорий Нисийски нарича свети Василий Велики свой учител и отец. Годината на раждане на свети Григорий е неизвестна.
[2] Това станало в началото на 372 г. Нисса бил град в северозападната част на Кападокия (обширна област в Източна Мала Азия).
[3] Арианската ерес била наречена така по името на александрийския презвитер Арий, който учел, че Синът Божий не е роден предвечно от Бога Отца, а е сътворен от Него от небитие във времето, не е единосъщен и не е равночестен на Отца.
[4] Съборът в Анкира против свети Григорий бил през 375 г.
[5] През 379 г.
[6] Плод на беседата на светеца с умиращата му праведна сестра впоследствие било съчинението му за душата и възкресението.
[7] През 381 г.
[8] Съпруга на император Теодосий Велики, известна като благочестива християнка, отличаваща се с християнска благотворителност. Гръцката църква празнува паметта ѝ на 14 септември.
[9] Поместният Константинополски събор през 394 г. бил свикан при патриарх Нектарий за разрешаване на спора между двама епископи (Агапий и Багадий), които претендирали за една и съща катедра.
[10] В края на IV в., малко след константинополския събор през 394 г.
[11] Свети Григорий Нисийски оставил множество съчинения, в които се проявил и като духовен ритор, и като догматик изобличител на ересите, и като тълкувател на Свещеното Писание, и като учител по нравственост. Ораторският му талант се изявил в надгробните слова за светите Мелетий Антиохийски, Василий Велики, света Макрина и в похвалните слова за светите Ефрем Сирин, Григорий Чудотворец, мъченик Теодор Тирон, 40 мъченици севастийски, първомъченик Стефан. Известни са празничните му слова за Рождество Христово, за Богоявление, Пасха (5 слова), Възнесение Христово, Петдесетница, Сретение Господне. Най-хубавите му догматични съчинения са: 12 слова срещу Евномий и Катехизис, които съдържат наставления как да се постъпва при обръщане на езичници и иудеи и как при разобличаване на еретици. В съчинението си против Евномий той опровергава учението му и доказва божествената същност на Божия Син, като обяснява и християнското учение за Светата Троица. Учението за Света Троица, и особено за Бог Свети Дух, той защищавал от съвременните заблуди в много свои съчинения: в словото за Светия Дух против македоняните, в словото за Божествената същност на Сина и Духа, в словото за вярата до Симпликия, до Авлалия за това, че няма три Бога, до елините, в словото против Арий и Савелий. Към догматическите съчинения на свети Григорий се отнася “Шестоднев”, където решава въпросите, останали без отговор в “Шестоднева” на свети Василий Велики, съчинение срещу манихеите, за сътворението на човека, изследване за децата, умрели некръстени, и съчинение за душата и възкресението. За разясняване на Свещеното Писание написал няколко съчинения под формата на размишления: 8 беседи върху III глава от Еклисиаст, 15 беседи върху “Песен на песните”, 2 разсъждения за надписите на псалмите и беседа за 6 псалом, 5 беседи за Господнята молитва, 8 беседи за блаженствата. Към нравствено-аскетичните му съчинения се отнасят: три изследвания за християнското съвършенство, за целта на живота по Бога, за истинското подвижничество, за девството, за любовта към бедните и др. От него са останали и 28 писма.
[12] Византийски император от 565 до 578 г.
[13] Византийски император от 582 до 602 г.
[14] Става дума за Хозрой II, цар на Персия от 590 до 628 г.
[15] През 601 г.
[16] Маркиан царувал от 450 до 457 г. По негово време бил свикан IV Вселенски събор (през 451 г.). Пулхерия била сестра на предходния император Теодосий II (от 408 до 450 г.) и жена на император Маркиан. Тя оказвала голямо и благотворно влияние върху делата на управлението. Пулхерия е причислена към лика на светиите. Паметта ѝ се празнува на 10 септември.
[17] От гръцката дума “клир”, което означава наследие (Божие). Така от древност се наричала църковната иерархия заедно с лицата, които заемали и по-нисши длъжности в църквата (певци, четци и пр.), защото всички те са се посветили на особено и непосредствено служение на Бога.
[18] Прем. Солом., 4:9. Смисълът на този стих е, че истинската (духовната) възраст на човека се определя не от количеството на преживените години, а от достигнатата степен на мъдрост и нравствена чистота на живота. Голямо съвършенство и в единия, и в другия смисъл може да се постигне и на млади години, както и обратното, белите коси на старостта могат да се съединят у човека с детско неразумие и крайна нравствена изостаналост.
[19] Длъжността иконом се появила в Църквата през IV в., след като се умножило църковното имущество, а IV Вселенски събор в 26-о правило говори за нея като за отдавна съществуваща. Икономът завеждал църковното имущество, особено недвижимото, и църковното стопанство, което било под наблюдението на епископа. На тази длъжност се избирали и презвитери, и дякони, и дори клирици, които нямали степен в иерархията, ако били известни с честността и уменията си.
[20] Тоест на катедралния храм “Света София” в Константинопол.
[21] Става дума за света великомъченица Анастасия Узорешителница, сподобила се с мъченическа кончина при Диоклетиан към 304 г.
[22] Тоест за Христа. Пс. 44:3.
[23] В древността фелонът бил дълга връхна дреха, без ръкави, която покривала напълно тялото, подобно на дрехите, които носили Христос и апостолите (2 Тим. 4:13). Поради това църквата я приела като свещено облачение. Свети Маркиан по такъв начин могъл да прикрие голотата на тялото си, докато не настъпило време да действува с ръце по време на богослужението.
[24] Мат. 5:42.
[25] 1 Тим. 6:8.
[26] Става дума за света великомъченица Ирина, пострадала в Ефес в края на I или началото на II в., на 5 май. Нейната памет се почитала особено много в Константинопол, където имало няколко великолепни храма, които били посветени на нея.
[27] Лъв I Велики умрял през 474 г. Тъй като, според житието, Верина завършила църквата приживе на мъжа си и понеже споменатото угасяне на огъня по молитвите на свети Маркиан било към 471 г., то трябва да се предполага, че светецът е починал между 471 и 474 г.
[28] Към 1367 г.
[29] Комелският лес заемал цялата южна част на Вологодска област. Пресичали го реките Обнора, Нурма, Комела с техните многобройни притоци.
[30] Като издигнал храма, в писмо до свети митрополит Фотий преподобният Павел го молил за антиминс за освещаване на църквата и за благословение да създаде обител и да учреди братство. Светителят му изпратил антиминс, благословил основаването на манастира и дал наставления на него и братята. “Помниш ли, синко – му пише той, че когато беше при мен, ти самият говори много за това, какъв трябда да е духовният настоятел. Той трябва да е образец за всички: в деня на Страшния съд той ще даде отговор за поверените му души. Същото ти пиша и аз.” В наставленията си светителят убеждавал братята твърдо и непоколебимо да изпълняват монашеските обети.
[31] Преподобният Павел завещал на братята да спазват общежитийните устави на Пахомий Велики и на Теодосий киновиарх. Монасите да не си позволяват да имат нещо свое, а всичко да бъде общо. В килиите да няма друго освен икони и книги. Монасите да утоляват жаждата си в трапезарията. В църквата, в трапезарията и на работа преподобният заповядал да се спазва безмълвие. Да се препитават от труда на ръцете си и да не забравят бедните.
[32] Татарите опустошили Кострома на 6 януари 1429 г. На този ден, когато учениците отишли при преподобния, той въздъхнал и се просълзил. Когато го попитали за случилото се, свети Павел казал: “В този ден и час нечестивите татари, като завзеха град Кострома, го подложиха на огън и сеч, мнозина откараха в плен – и всичко това заради нашите грехове, затуй, че ходим по волята на сърцата си.”
[33] Преподобният Павел е причислен към лика на светиите на 26 февруари 1547 г. на Московския събор. Светите му мощи почиват в съборния храм на Обнорската обител.