Преп. Сисой Велики. Св. свщмчк Валентин, презвитер Римски

От младини обикнал Бога, преподобният Сисой поел игото на кръста и с усърдие последвал Христа, подвизавайки се в египетските пустини с подвизите на поста. Той водел равноангелски живот и със смирение и молитва побеждавал пълчищата на невидимите врагове. Блаженият Сисой пребивавал на една пустинна планина, където преди се подвизавал преподобният Антоний Велики^[1], и бил подражател на неговото житие. За своето смиреномъдрие той получил такава благодат от Бога, че дори възкресявал мъртви. Патерикът^[2] разказва и следното за свети Сисой.

Един мирянин се отправил при авва Сисой на Антониевата планина за благословия заедно с малкия си син. Случило се така, че по пътя момчето се разболяло и починало. Но баща му не се смутил и с вяра го отнесъл при стареца. Когато влязъл в килията, той паднал пред него и положил в нозете му умрелия си син, сякаш изпросвал благословията и молитвите на преподобния. След като старецът се помолил и подал благословията си, мирянинът излязъл и оставил умрялото дете в нозете му. Свети Сисой не забелязал, че детето е мъртво, и като предположил, че още очаква благословия, казал:

– Стани, дете, и си върви.

И мъртвият веднага възкръснал и тръгнал след баща си.

А той, като видял сина си жив, се върнал с него при стареца и му благодарил. Като разбрал, че е възкресил мъртъв, светецът много се натъжил, защото не желаел славата на чудотворец, и забранил на човека да разказва за случилото се до самата му кончина.

Веднъж братята попитали боговдъхновения отец:

– Ако някой брат падне в грях, достатъчна ли ще е една година, за да се покае?

– Жестоки са тези думи – отговорил старецът.

Тогава братята казали:

– Значи съгрешилият трябва да се кае само шест месеца?

– Много е – отговорил старецът.

– Може би – отново попитали братята – за покаянието му са достатъчни четиридесет дни?

– И това е много – пак отвърнал той.

После добавил:

– Вярвам в милосърдието на Човеколюбивия Бог, и ако човек се покае от цялата си душа, Бог ще приеме покаянието му до три дни.

Един брат отново попитал стареца:

– Как да постъпя, отче, понеже паднах в грях?

– Изправи се, чедо – отговорил старецът, – и ще се спасиш.

– Но след като се изправих, паднах отново – отговорил братът.

– Отново се изправи – казал старецът.

– Докога – запитал братът – ще продължава моето падение и изправяне?

– Докато не дойде краят ти и те застигне или в добро, или в зло. Затова трябва винаги да пребиваваме в изправяне, та в него да ни застигне кончината ни.

Преподобният отец имал един ученик на име Аполос. По силата на вражеското коварство сред другите изкушения у него се появило желанието да придобие свещенически сан. Насън му се явили бесове в образа на светители, които го хиротонисали за епископ. Когато се събудил, той започнал да моли стареца да му заповяда да иде в града при архиерея, за да приеме ръкополагане за свещеник. Но старецът му забранявал и с поучения го вразумявал да не търси сан, по-висок от своето достойнство. Огорчен от постоянните поучения и наставления на стареца, Аполос тайно избягал от него и се отправил при свои роднини в Александрия, за да може с тяхно съдействие по-скоро да получи презвитерски сан.

Когато вървял по пътя, срещнал бяс в образа на необикновено висок човек. Той бил гол и черен, с отвратително лице, с дебели устни и железни нокти. Бил подобен на звяр, но в същото време приличал и на мъж, и на жена. Разпространявайки смрад, бесът показвал пред Аполосовите очи такова безсрамие, че дори не може да се опише. Той се хвърлил на врата му, прегръщал го и често го целувал. Аполос се ограждал с кръстното знамение и се опитвал да се отскубне от ръцете му. Но бесът му казал:

– Защо бягаш от мене? Знай, че си мой и аз те обичам, защото изпълняваш моите желания. Затова и дойдох да те съпровождам, докато не изпълня всичките ти желания докрай.

Аполос не бил в състояние да понесе неговата смрад и безсрамие, вдигнал очи към небето и високо извикал:

– Боже, по молитвите на моя отец Сисой, помогни ми и ме избави от тази напаст!

Тогава бесът отстъпил от него, преобразил се в красива гола жена и му казал:

– Ела и удовлетвори желанието си, защото много пъти си ме успокоявал с помисли в сърцето си!

– Исках – добавил бесът – да те направя свещеник и епископ, но молитвите на Сисой, сластолюбивия старец, ме прогонват от тебе.

С тези думи бесът станал невидим.

Обзет от силен страх, Аполос се върнал при стареца и като паднал пред него, му изповядал всичко и молел за прошка. Той разказал и на братята какви страдания е претърпял от дяволската прелест и как му помогнали молитвите на преподобния Сисой.

Наистина молитвата на преподобния била силна да прогони бесовете. Тя прогонила измъчващия го нечист дух и от друг ученик на стареца на име Авраам. Всички зли духове бягали от него и не смеели да се приближат до храбрия и непобедим Христов воин.

Преподобният Сисой живял в пустинята шестдесет години. Когато вече бил на смъртен одър, заобиколен от братя, лицето му се озарило от светлина и той им казал:

– Ето, дойде авва Антоний.

После помълчал малко и отново казал:

– Ето, дойде ликът на пророците.

И отново просиял и казал:

– Ето, дойде ликът на апостолите.

И двойно просияло лицето му и той беседвал с невидимите лица.

Братята го молели:

– Отче, кажи ни с кого беседваш?

А той отговорил:

– Ангелите дойдоха да ме вземат, но аз ги моля да ме оставят още малко, за да мога да се покая.

– Ти нямаш нужда от покаяние, отче – казали му братята.

На това старецът отговорил:

– Наистина не зная дали съм положил поне началото на своето покаяние.

Но всички братя знаели, че той е съвършен в добродетелите.

След това отново, още по-силно просиял и лицето му станало като слънце, а всички много се изплашили. Тогава старецът казал:

– Ето, иде Господ, гледайте всички. Той казва: донесете Ми избрания съсъд от пустинята!

С тези думи преподобният предал духа си на Господа^[3]. В този момент блеснала мълния и килията се изпълнила с благоухание.

Завършил с такава блажена кончина временния си живот, преподобният Сисой се преселил във вечния. И сега съжителства с Христа и се наслаждава на Неговото Лице заедно с онези ликове на светиите, които видял при кончината си.

По молитвите на преподобния наш отец Сисой да се сподобим и ние с тази радост чрез благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава во веки. Амин.

При царуването на римския император Клавдий^[4] в Рим от Персия пристигнал един мъж от благороден произход, богат и християнин по вяра, на име Марин, с жена си Марта и двамата си сина – Авдифакс и Авакум, за да се поклони на гробовете на светите апостоли^[5] и на другите светии. В Рим те посещавали хвърлените в тъмница християни и погребвали телата на убитите заради вярата в Христа. Те се отправили на другия бряг на Тибър^[6] и в друг град намерили светия мъченик Кирин, който бил хвърлен в тъмница и понесъл много страдания заради Христа. Когато дошли при него, те паднали в нозете му и го молели да отправи молитви към Господ за тях, а после започнали да служат на него и на другите Христови затворници с имуществото си, умивали нозете им и се поръсвали с тази вода. В такова служение прекарали с тях осем дни.

По това време императорът Клавдий заповядал без съд да бъдат предавани на смърт всички, които принадлежат на християнската вяра. Малко преди това били хванати 260 християни, на които със съдебна заповед на императора било наредено да копаят земята. Те били затворени извън града, по пътя, наречен Саларийски^[7], където се извършвали грънчарски работи. Императорът заповядал всички те да бъдат простреляни с лък на мястото за зрелища, а телата им да бъдат изгорени. Когато Марин и Марта със синовете си научили за това, много се опечалили и се отправили заедно със свети Иоан презвитер на мястото, където били убити светите мъченици. Тайно вадели от огъня запазените тела, обвивали ги в чисти платнища и ги погребвали в една пещера^[8] при Саларийския път, в склона на планината Кукумер. Заедно с телата на тези свети мъченици те погребали и тялото на един убит заради Христа императорски трибун^[9] на име Власт. Те останали тук много дни, заедно с презвитера Иоан, прекарвайки в пост и молитва. Когато научил за това, император Клавдий заповядал да намерят Марин и спътниците му, но те успели да се скрият.

След време те напуснали пещерата и отишли в тъмницата, където бил затворен светият мъченик Кирин, но не го намерили, понеже предната нощ той бил посечен с меч и хвърлен в Тибър. Когато научили на кое място било изхвърлено тялото на светеца, те дочакали нощта и започнали да го търсят. Намерили тялото му и го погребали в пещерата, в гробницата на Понтиан^[10].

Когато след това минавали по брега на Тибър в неразсеялия се още нощен мрак дочули от една къща пеещи гласове. Това били християни, които се събирали заедно с епископ Калист и извършвали нощно богослужение, прославяйки Бога. Като чули гласовете, Марин и спътниците му много се зарадвали, наближили вратата и почукали, но християните не искали да им отворят, понеже се страхували да не ги нападнат езичници. Тогава епископ Калист се обърнал към присъстващите:

– Бъдете мъжествени, не се бойте. Христос чука на вашата врата. Да Му отворим, защото Той ни призовава към това.

С тези думи епископът отишъл и сам отворил вратата. Когато Марин, Марта и двамата им сина видели епископа, паднали в нозете му и поискали да ги благослови. Епископът и останалите християни се зарадвали, въвели ги в горницата, приветствали ги с любов и после застанали заедно с тях на молитва. Марин с жена си и синовете си останал в тази къща два месеца, като през деня се криели, а през нощта се събирали за молитва.

В това време императорът Клавдий заповядал да доведат на съд в двореца, който се намирал близо до мястото за зрелища, един почтен мъж в презвитерски сан на име Валентин, хванат и окован в тежки вериги заради изповядването на Христа. Императорът му казал:

– Защо като живееш сред нашия народ, не пребиваваш в съгласие с него? Чувам доста за вашето християнско учение и се учудвам как ти, толкова умен мъж, се прелъстяваш от празните приказки на вашата вяра?

– Ако познаваше Божия дар, който е в нашата вяра – отговорил блаженият презвитер Валентин, – с радост щеше да я приемеш и ти, и твоят народ. Щеше да отхвърлиш лъжливите богове и направените от човешки ръце идоли и да изповядаш Единия всемогъщ Бог Отец и Иисуса Христа, Неговия Син, Творец на всичко съществуващо, сътворил небето, земята, морето и всичко, което ги изпълва.

Тогава един от императорските пазители на закона високо запитал светия презвитер:

– А какво мислиш за боговете Дий^[11] и Меркурий^[12]?

– Не мисля за тях нищо друго – казал свети Валентин, – освен че са били жалки хора, живели нечестиво, в пороци и удоволствия. И ако ти ми разкажеш за техния произход и дела, сам ще видиш колко нечестиви са били.

След тези думи на светеца пазителят на закона високо възкликнал:

– Този човек оскърбява боговете, управляващи римската държава!

Император Клавдий търпеливо изслушал разговора и казал на Валентин:

– Ако Христос е Бог, защо не ми кажеш цялата истина за Него?

На това светият презвитер казал:

– О, царю! Послушай ме и душата ти ще бъде спасена, ще се разшири царството ти и ще се разпръснат враговете ти. Ще побеждаваш всички и тук ще се наслаждаваш с временното, а в бъдещия живот – с вечното царство. Само стори следното – покай се за пролятата от теб кръв на светиите, повярвай в Христа и приеми свето кръщение.

Като изслушал тия думи, Клавдий казал на присъстващите:

– Чувате ли, римски граждани и всички хора, какво здраво учение ни възвестява този човек.

Но епархът^[13] Калпурний високо възразил:

– О, царю! Ти се съблазняваш от празното учение на този човек. Съдете сами, справедливо ли ще е да изоставим онези богове, на които сме научени да се покланяме от детинство.

Тези думи отвърнали сърцето на императора и той предал светия презвитер Валентин на Калпурний, като с прискърбие му казал:

– Изслушай го търпеливо и ако проповядваното от него учение се окаже неоснователно, постъпи според закона, по който биват съдени крадците на свещени предмети, но ако намериш, че е основателен и правдив неговият съвет, защо да не го послушаме?

Епархът Калпурний взел свети Валентин и го предал на един от подчинените си главни сановници на име Астерий, известен със своя ум:

– Ако можеш с думи да склониш този човек към единомислие с нас – казал му той, – ще съобщя на императора за твоя ум и ти ще станеш негов приятел.

Астерий взел Валентин и го завел в дома си. Когато свети Валентин влязъл в дома му, преклонил колена за молитва и казал:

– Боже на всички видими и невидими твари, Създателю на човешкия род, пратил да ни спаси от дяволското прелъстяване и да ни доведе от тъмнината към светлина Своя Син, нашия Господ Иисус Христос, Който ни призовава: “Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя”^[14], обърни към Себе Си този дом и му дарувай светлина, за да познае Тебе – Бога и Христа заедно със Светия Дух. Амин.

Когато светецът завършил молитвата си, Астерий го попитал:

– Учудва ме, че наричаш вашия Христос светлина.

– Наистина – отговорил свети Валентин – нашият Господ Иисус Христос, роден от Светия Дух и Пречистата Дева Мария, е “истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света”^[15].

– Щом Той просветява всеки човек – казал Астерий, – още сега ще изпитам дали е вярно това, което казваш. Дъщеря ми ослепя, преди да навърши две години, и ако с името на твоя Христос възвърнеш зрението ѝ, ще направя всичко, което ми заповядаш.

– Доведи я при мен – казал светият презвитер.

Астерий побързал да доведе сляпото момиче. Свети Валентин вдигнал ръце и очи към небето, дълго се молел със сълзи, а после сложил ръката си върху очите на сляпата и казал:

– Господи Иисусе Христе! Просветли Твоята рабиня, защото Ти си истинската светлина.

След тези думи момичето веднага прогледнало. Като видели това, Астерий и жена му паднали в нозете на светеца и казали:

– Умоляваме те, направи с нас както желаеш, за да станем и ние раби на Христа и да спасим душите си.

– Направете това – казал им свети Валентин, – което ще ви кажа. Ако от цялото си сърце вярвате в Христа, унищожете всички идоли, които имате вкъщи, постете, простете дълговете на всичките си длъжници и приемете светото кръщение – тогава ще се спасите.

Астерий и жена му с радост се съгласили за изпълнят заповяданото, а свети Валентин им наложил тридневен пост и започнал да ги учи на истините на светата вяра. Тъй като под властта на Астерий имало много затворници, той освободил всички от оковите и ги пуснал на свобода. След тридневния пост настъпил неделният ден и Астерий се кръстил с целия си дом, в който имало 46 души мъже и жени, а после поканил в дома си светия епископ Калист и приел от него благословия.

Когато научили за кръщението на Астерий, блаженият Марин, жена му Марта и синовете им Авдифакс и Авакум с голяма радост дошли при него, благодарили на Бога и останали в дома му тридесет и два дни.

Императорът скоро разбрал, че Астерий с учението на презвитер Валентин се обърнал към вярата в Христа и приел кръщение с целия си дом. Той незабавно пратил войници да хванат него самия и всичките му домашни. Войниците дошли неочаквано, хванали всички от дома на Астерий, сред които бил и свети Марин с жена си и синовете си, и ги завели при императора. Той заповядал да държат отделно от другите презвитер Валентин, Марин с жена му и синовете му, а Астерий и домашните му да свържат и изпратят в града, наречен Остия^[16], където да бъдат съдени и наказани.

Свети Астерий и всички, които били с него, били отведени в град Остия и предадени на съдия на име Геласий, който заповядал да бъдат хвърлени в тъмница. След двадесет дни той наредил да ги доведат на съд и им казал:

– Знаете ли какво заповяда императорът и всичките му съветници?^[17]

– Не знаем – отговорили светиите.

– Заповядано е – казал съдията – онези, които се покланят на боговете, да живея и да бъдат свободни, а които не желаят да им се поклонят, да бъдат предадени на смърт след различни мъчения.

На това свети Астерий отговорил:

– Нека се покланят на боговете тези, които са им подобни, и нека с тях да загинат, а ние се покланяме на Единия истински и Всемогъщ Бог, Който е на небесата, и на Него принасяме себе си в жертва.

Тези думи разгневили съдията и той заповядал веднага да окачат свети Астерий и да го мъчат, а останалите без пощада да бият с пръчки. Измъчвали светиите цял ден, а после съдията заповядал отново да ги хвърлят в тъмница с думите:

– Трябва да им приготвим още по-жестоки мъчения.

После се разпоредил на следващия ден да бъде устроено зрелище и да бъде свикан народът. Когато настъпило утрото, Геласий дошъл на зрелището, седнал на съдийското място, заповядал да доведат свети Астерий и другите мъченици и му казал:

– Остави своето суетно безумие и обещай да принесеш жертва на боговете, за да не загинете в мъчения и ти, и тези, които са с тебе.

– Ние всички искаме да умрем заради Христа – отговорил Астерий, – както и Той умря заради нас, грешните, за да се очистим от мерзостта на този свят и да се удостоим да преминем във въжделеното за нас Царство Небесно.

Геласий много се разгневил от този отговор и заповядал да хвърлят на зверовете Астерий и другарите му. Светите мъченици били отведени на едно място, в което държали зверовете, близо до златното капище. Когато светиите влезли в ямата, мъчителите отворили преградата, зад която били зверовете, и ги пуснали срещу тях. Тогава свети Астерий високо възкликнал:

– Господи Боже всемогъщи, Който си спасил Твоя раб Даниила в лъвската яма и чрез пророк Авакум си го посетил и укрепил^[18], посети и нас, Твоите раби, чрез Свой свят ангел.

Зверовете не причинили вреда на никого от светите мъченици и дори им се се покланяли. Като видял това, Геласий се обърнал към народа и казал:

– Виждате ли как тези хора укротиха зверовете с вълшебството си.

Но мнозина от хората възразявали:

– Богът, на Когото служат, ги пази.

После съдията заповядал да изведат светите мъченици от ямата, да приготвят голям огън и да ги хвърлят в него. Когато огънят бил запален, свети Астерий казал на другите:

– Бъдете смели, не се бойте, защото този, който бил видян във вавилонската пещ с тримата момци, сега стои сред нас.

И когато мъчениците били хвърлени в огъня, пламъкът веднага угаснал, жарта се превърнала в прохлада и те останали невредими. Тогава съдиите, като се видели победени и посрамени, заповядали да ги отведат извън града и там да ги предадат на особено наказание – едни да обезглавят, а други да убият с камъни. Така завършил мъченическият подвиг на светиите.

А оставените в Рим заедно с блажения презвитер Валентин свети мъченици Марин, Марта, Авдифакс и Авакум императорът Клавдий заповядал да доведат на съд при него. Най-напред той наредил свети Валентин без пощада да бъде бит с пръчки, а после да бъде обезглавен. След това се обърнал към свети Марин и другите и им казал:

– Откъде сте?

– От Персия – отговорили светиите.

– Защо сте оставили отечеството си и сте дошли тук? – запитал ги той.

– Искахме – отговорили те – да се поклоним на гробовете на светите апостоли и от тях да възнесем молитви на нашия Господ.

После императорът казал:

– Откъде имате злато и сребро, защото съм чувал, че сте богати.

– Имаме го – отговорили светите Марин и Марта – от голямото си имущество в Персия, което продадохме. Една част от полученото при продажбата раздадохме на бедните, а друга донесохме тук, но не за себе си, а за да послужим с него на светиите. А колко богати бяхме в Персия, можеш да съдиш от благородния ни произход. Баща ми Маромей бе пръв след персийския цар, а съпругата ми е дъщеря на Кусинит, прочут персийски княз.

– Защо оставихте почитаните в Персия богове и дойдохте тук да търсите мъртви хора? – запитал императорът.

– Ние сме Христови раби – отговорил Марин – и дойдохме да се поклоним на светите апостоли, чиито безсмъртни души живеят с Бога, за да бъдат ходатаи за нас пред Христа, нашия Бог.

– А къде са златото и среброто, които донесохте от Персия? – попитал Клавдий.

– Дадохме го на Бога – отговорил свети Марин, – Който ни го беше дал до време.

Императорът се разгневил от думите му и предал мъчениците на своя наместник Мускиан, на когото казал:

– Ако не принесат жертва на боговете, предай ги на мъчения и смърт.

Мускиан взел светиите, седнал на съдийското място в храма на римската богиня Телуда^[19], заповядал да сложат пред него всички оръдия за мъчения и започнал да ги заплашва със страшни мъки, опитвайки се така да ги принуди да принесат жертва на идолите. Но светиите не се подчинили на волята му и той пристъпил към мъченията. Първо заповядал да прострат на земята свети Марин и дълго да го бият с пръчки. При това мъченикът високо произнасял само:

– Слава на Тебе, Господи Иисусе Христе!

После започнали да бият с пръчки Авдифакс и Авакум. А майка им, света Марта, виждайки страданията на децата си, ги укрепявала с майчински увещания мъжествено да претърпят страданията заради Христа, Който е понесъл по-големи страдания заради нас. След това мъчителят заповядал да окачат тримата мъченици – бащата и двамата му синове – на уреда за мъчения и с железни стъргала да одерат плътта им, а ребрата им да изгорят с огън. При това светите мъченици с радостни лица зовели:

– Благодарим Ти, Христе Боже наш, че си ни удостоил да понесем тези страдания за Твоето име.

Мускиан заповядал да свалят светиите от мястото за мъчения и да им отсекат ръцете, а Марта събирала кръвта им и с радост се помазвала с нея. После мъчителят наредил да окачат отсечените им ръце на шиите и да ги водят през целия Рим. Когато водели светите мъченици из града, глашатаят им викал:

– Не хулете боговете, защото за това понасяте наказание.

А светите високо отговаряли:

– Те не са богове, а бесове, които ще погубят вас и вашия цар.

След тези страдания светите мъченици били отведени на тринадесет поприща извън града, на едно място, наречено Нимфа Катаваси. Там отсекли главите на свети Марин, Авдифакс и Авакум, а света Марта била удавена в реката^[20]. Една християнка на име Филикита тайно взела телата на обезглавените свети мъченици, намерила във водата и тялото на света Марта и ги погребала в своята нива, прославяйки нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин.

Света мъченица Лукия била родом от Сицилия^[21], от кападокийската страна^[22]. Тя била пленена от викария Рикс^[23], който я принуждавал да принесе жертва на идолите, но тя не се съгласила и изявила решително желание да остане рабиня Христова. Викарият се трогнал от нейната твърдост, освободил я заедно със слугините и ѝ предоставил специално помещение, за да се моли в уединение. Когато веднъж тръгнал на война, я помолил да възнася към Бога молитви за него. По нейните молитви той се завърнал с победа. След 20 години света Лукия започнала да умолява викария да я пусне да иде в Кампания, за да приеме там мъчения заради Христа, но той не пожелал да я пусне сама и като оставил царството, богатството, жената и децата си, тръгнал с нея. Когато дошли в Кампания, били хванати от тогавашния хегемон^[24] и по негова заповед обезглавени. Заедно с тях били предадени на мъчения и други свети мъченици, а именно: Антоний, Лукиан, Исидор, Дион, Диор, Кутоний, Аронос, Капик и Сатурн^[25], които починали в мъки^[26].

Този свети мъченик бил роден във Фригия^[27] и тук бил наставен в християнско благочестие. По-късно той отишъл в Неолида^[28], където раздавал милостиня на бедните и изцелявал обзетите от нечисти духове. Началникът на областта Руф започнал да го принуждава да принесе жертва на идолите, но веднага бил обзет от беснуване, а светецът го изцелил. За това Руф го наградил с подаръци и го отпратил с почести. По пътя си към Пергам^[29] свети Коинт бил хванат в град Ким^[30] от езичниците, които го подложили на мъчения, но в това време внезапно станало земетресение, от което се разрушили идолските капища, а идолите се сринали на земята. Тогава мъчителите прекратили мъченията, вързали светеца и го оставили така. Скоро след това в Ким пристигнал някой си Клеарх, назначен за нов градоначалник. Той заповядал да хванат свети Коинт и да пречупят пищялите му, но светецът оздравял, живял още десет години и като извършил множество чудеса, се преставил в Господа^[31].

 

В същия ден е намирането на честните мощи на света девица Иулиания, княгиня Олшанска.

 

В същия ден е паметта на светите мъченици дякон Исавър, Инокентий, Филикс, Ермий, Василий и Перегрин, родом от Атина, пострадали за името Христово от ръката на военачалника Трипонтий в македонския град Аполония, при император Нумериан (283-284 г.). Заедно с тях били посечени и двамата градоначалници Руф и Руфин.