Изтегли в PDF форматТемите в брой 9 за 2025 г.:
ЗА ПРЕБИВАВАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ
Свети Василий Велики
ЛЕКАРСТВО Е ДА СЕ ПРЕДАДЕШ В РЕВНОСТНА СЛУЖБА НА БОГА
Из поученията на преподобния Порфирий Кавсокаливит
ЗА ИЗВЪНБРАЧНИТЕ ВРЪЗКИ
Протойерей Андрей Ткачев
ДЕСЕТ МЪДРИ ЦИТАТА ОТ СВЕТИ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ
СВЕТИ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ
ПОСЛЕДНАТА ПРОПОВЕД НА ИЕРОМОНАХ СЕРАФИМ (РОУЗ)
Йеромонах Макарий (Маркиш)
ПРИТЧА ЗА ЩАСТИЕТО
ЗА ПРЕБИВАВАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ
Свети Василий Велики
Светият Дух пребивава във всички, но Своята сила Той разкрива в тези, които са чисти от страсти, а не в тези, чиято душа е затъмнена от греховна нечистота. Освен чистотата трябва да се поддържа и духовно равновесие, защото чист е не този, който единствено не нарушава целомъдрието, а този, който е подчинил плътското мъдруване на духа.
Както не върху всяка повърхност се вижда отражението на лицето, а само върху гладка и прозрачна, така и действието на Светия Дух не се отразява във всяка душа, а само в душите на тези, които нямат в себе си нищо непокорно и развратено.
Снегът блести, но не отразява тези, които го гледат, защото е грапав; млякото е бяло и гладко, но също не отразява, а върху чистата повърхност на водата се отразява и най-тъмният образ. Така и неравността на живота е неспособна да възприеме Божиите действия.
Превод от руски език: Валя Марчелова
ЛЕКАРСТВО Е ДА СЕ ПРЕДАДЕШ В РЕВНОСТНА СЛУЖБА НА БОГА
Из поученията на преподобния Порфирий Кавсокаливит
Този, в когото живее Христос, преживява нещо неизразимо: святи и съкровени неща! Такъв човек живее в радост и това е самата истина. Това преживяват и подвижниците на Света Гора. Те жадно и непрестанно шептят молитвата: ,, Господи, Иисусе Христе, помилуй ме…“.
Когато Христос влезе в сърцето, страстите изчезват. Тогава човек не може нито да ругае, нито да ненавижда, нито да отмъщава -ни едно, ни друго лошо не може да направи… Откъде се вземат ненавистта, антипатията, осъждането, егоизмът, унинието, стресът? Христос царува и човек жадува за неугасващата светлина. Тази жажда ражда чувството, че смъртта е само мост, който ще премине човек в даден момент, за да продължи живота си с Христос.
Тук, на земята, съществува едно препятствие, заради което е необходима вярата… Това препятствие е тялото и във времето, когато след телесната смърт вярата отпада, ти виждаш Христа така, както виждаш слънцето. Във вечността, разбира се, тези преживявания ще бъдат още по-силни!
Забележи, когато не живееш с Христос, пребиваваш в скърби, в тъга, в стрес, в душевна теснота – живееш грешен живот. Тогава се появяват много аномалии в организма, които влияят на тялото, на дейността на жлезите с вътрешна секреция, на черния дроб, на жлъчката, на панкреаса, стомаха… Казват ти: ,, За да си здрав, пий сутрин мляко, хапни яйце, масълце и няколко сухара“. Но ако живееш правилно, ако си възлюбил Христа, то дори и само с една ябълка или един портокал може да бъдеш здрав.
Лекарство е да се предадеш в ревностна служба на Бога. Всичко се излекува, започва да функционира нормално. Любовта Божия всичко изменя, преобразява, освещава, изправя и го прави ново. Човешката душа получава голямо утешение, когато зажадува за Христос. Тогава няма да се занимаваме в ежедневни и ниски неща, а с духовни и високи- ще живеем в духовния свят.
Когато живееш в духовния свят, тогава си в друга реалност, друг свят, в който душата изпитва наслада и към който се стреми. И тогава не оставаш безчувствен и безразличен към човек, затънал в грехове. А точно обратно – състрадаваш му дълбоко и желаеш и той да придобие спасение, светлина и святост, да пребивава в Църквата!
Превод от руски език: Валя Марчелова</p
ЗА ИЗВЪНБРАЧНИТЕ ВРЪЗКИ
Протойерей Андрей Ткачев
Любовта на женен мъж към друга жена е мираж. С жена си е проживял примерно 13 години, а с другата- нито ден, не са решавали битови проблеми. Тя не му е раждала дете, не им се е налагало нощно време да будуват заради него, не са плащали заедно квартира, изобщо такъв мъж няма представа за евентуалното битово ежедневие с другата.
Той я обича с някаква идеална любов. И това е естествено, защото идеалният образ в главата не предполага битови проблеми. Пак повтарям, това е мираж! Защото, когато всичко това се превъплъти във всекидневния бит, идеалните образи в миг ще изчезнат.
А излетят ли, изпарят ли се идеалите, то всичко става както при обикновените хора – караници, нерви, свади, емоционално износване. Има хиляди примери за женени мъже, които се влюбват в някоя друга. Далечният човек изглежда винаги идеален и любовта към него- рицарска. Човекът е далеко и любовта към него е идеална.
Но когато са заедно в ежедневния живот и потъват в битовизмите му, то буквално пред очите им всичко започва да се руши.
Поради тази причина, дръжте се, хора, за това, което имате – пазете своите семейства! А на тайните си желания – забранете! Защото никога не знаеш коя може да ти се стори истинска богиня и да събуди у теб идеални чувства.
Щастието не е това, което виждаш в съня си, а това, на което се движиш и на което седиш! Със съпругата си раждайте деца, не оставайте само с едно дете! Любовта не винаги идва веднага, тя се развива във времето.
А това, което се намира извън вашите семейства е МИРАЖ! Рискувате заради измислени фантазии да разрушите семействата си. Защо си го причинявате?! За да се убедите, че това е един фантом и после да се върнете обратно със сълзи?!
Когато напускате семействата си, няколко човека остават нещастни – съпругата, децата и разбира се- новата жена, която ще се окаже, че далеч не е идеална! Винаги се случва така!
Заради това, мъже, не се поддавайте на провокациите на своето глупаво сърце! Настъпете на своето прелюбодейно желание, защото това е БЛУДСТВО! И в него няма нищо добро – просто е облечено във волани и къдри! Но си остава БЛУДСТВО!
Какво е блудът? Това е, когато човек блуждае. Когато не е намерил себе си. Не знае кой е, къде и защо отива? Антипод на блуждаещия човек се е установил и стои здраво на едно място – този, който е пуснал дълбоки корени. Само такова дърво може да роди плодове! А ако дървото непрекъснато се пресажда, то може и изобщо да не даде плодове. Блуждаещият човек не знае къде отива. Той все търси нещо ново, вечно е неудовлетворен, все си мисли, че може и да бъде и по-добре… Но това са само фантазии!
Оттук и многото развалени брачни съюзи, съсипани семейства, изоставени деца, нови партньори, постоянно някакви приключения… Но в това няма и не може да има щастие!
Блудникът е човек, който е попаднал в плен на беса на блуда. Това е безплътен дух, който сам не може да блудства, но пък отлично може да ръководи фантазиите на човека и да го подтиква към блудство.
Ето такъв човек заприличва на една фигура, която костеливата ръка на безплътния дух мести върху шахматната дъска.
И изобщо, имайте предвид, че стратегията на поведението на човека към своя партньор, както и по отношение на семейните ценности, се явява маркер за неговата близост към ада или към рая!
Превод от руски език: Валя Марчелова
ДЕСЕТ МЪДРИ ЦИТАТА ОТ СВЕТИ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ
1. Ако човек безкрайно получава помощ, в крайна сметка става безпомощен.
2. Казвай, каквото мислиш, но не настоявай на мнението си.
3. Хората виждат целия свят, само себе си – не.
4. Още не сме осъзнали, че с покаяние човек може да промени решението на Бога.
5. Никога не се опитвай всичко да разрешиш сам. Разрешавай леките, които са ти по силите, а сложните остави на Бога – Той ще го направи най-добре!
6. Когато мъжът се научи да чува и да слуша Бога, само тогава жената ще слуша мъжа си.
7. На този, който има високо мнение за себе си, не му се удава да види доброто в другите.
8. Внимавайте за красотата на душата си, защото раят не ни е обещан за красотата на тялото.
9. Главната ценност на живота е семейството. Когато семейството загине, ще загине и светът.
10. Злото се унищожава с покаяние.
Превод от руски език: Валя Марчелова
ПОСЛЕДНАТА ПРОПОВЕД НА ИЕРОМОНАХ СЕРАФИМ (РОУЗ).
Йеромонах Макарий (Маркиш)
Всенощно бдение в навечерието на Преображение Господне на 19 август 1982 г – две седмици преди кончината на йеромонах Серафим Роуз. На литията всички са излезли от църквата и през гората със запалени свещи и пеене на стихирите мъжете се отправят на шествие към Преображенския скит на преподобни Герман Аляскин, а жените – към скита на св.пророк Илия. После се събират заедно до Големия кръст, намиращ се до Пчелната греда. Вечерта е ясна и звездна. Отец Серафим в бял фелон се приближава към подножието на Кръста и дава знак да се изгасят свещите. Минута стои неподвижно, гледайки звездното небе, и започва да говори:
,,Когато гледаме света, Божието създание в цялото му величие, ние улавяме в него някакъв отблясък, макар и не толкова ярък, а смътен, но отблясък на великолепието на вечното Царство, за което всички сме били създадени. Да не забравяме, че небето е нашият дом; дайте да отърсим от себе си, да отхвърлим всички наши празни и дребни пристрастия и неприятности, които ни привързват към земята, към падналия земен свят, които ни отклоняват от целта на нашия живот! Колко е лесно да загубим от погледа си тази цел!.. Последните времена вече настанаха; пред очите ни светът се готви да приеме Антихриста.
Как обичаме Бога, как вярваме в Него – всичко това ще бъде подложено на нечувани изпитания. Ще се наложи да отидем в пустини, в такива места като това тук. Но, разбира се, нас ще ни открият навсякъде. Ще се наложи да се крием, не за да съхраним живота си, а за да укрепим душите си преди решаващата битка.
Дайте да не отлагаме, дайте да започнем борба против робуването на суетливите страсти, дайте да си спомним, че нашият дом не е тук, а на Небето! Дайте да търсим небесното отечество, както казваше преподобния Герман Аляскин: ,, Ad astera! Към звездите!..““
Гледайки в далечината, в безкрайната звездна синева, той замлъкна и сякаш забрави за нас, които случайно се бяхме докоснали до неговата тайна. Душата му, отдавна готова за далечния път, вече стоеше на самия праг.
Превод от руски език: Валя Марчелова
ПРИТЧА ЗА ЩАСТИЕТО
Йеромонах Макарий (Маркиш)
Група випускници от престижен университет посетили своя любим стар професор. По време на визитата, разговорът се насочил към професионалната реализация и випускниците започнали да се жалват от многобройните трудности и неприятности в работата, и от житейските си проблеми.
Професорът предложил на своите скъпи гости кафе, като отишъл сам да го приготви в кухнята. След малко се завърнал с табла, в която се поклащали различни видове чашки, пълни с ароматната течност – порцеланови, стъклени, пластмасови.
Когато таблата се изпразнила, професорът казал:
— Ако забелязахте, най-напред посегнахте към порцелановите чашки, а после бяха взети по-обикновените и по-евтините. Това е нормално за човека – винаги иска да вземе за себе си по-доброто. Но всъщност, това е и източникът на вашите проблеми и стресове! Защото сама по себе си чашката не прави кафето по-добро! Тя просто е по-скъпа и изглежда по-добре. В действителност, това, което вие пожелахте, беше кафе, а не чаша. Но всеки се стремеше към по-красивите чаши, а после с интерес разгледахте и кой каква чаша си е взел…
Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим истински на вкуса на самото кафе.
Най-щастливи са не тези хора, които притежават всичко най-хубаво, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат.