Изтегли в PDF форматТемите в брой 8 за 2025 г.:
УЧЕТЕ СЕ ДА БЪДЕТЕ ДОБРИ ГРАДИНАРИ НА СВОЯТА ДУША
Протойерей Андрей Ткачев
КАК ДА ИЗБЕРЕМ ИМЕ НА ДЕТЕТО, БЕЗ ДА ИЗПАДАМЕ В КРАЙНОСТИ
Свещеник Александр Ермолин
ПЪРВОТО СТЪПАЛО ПО ЛЕСТВИЦАТА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ Е СМИРЕНИЕТО
Архимандрит Иоанн Крестьянкин
ДЕНЯТ НА СМЪРТТА Е ПО-ВАЖЕН ОТ ДЕНЯ НА РОЖДЕНИЕТО
Архимандрит Рафаил Карелин
ПСИХОЛОГИЯТА НА НИЩИЯ
Йеромонах Макарий (Маркиш)
УЧЕТЕ СЕ ДА БЪДЕТЕ ДОБРИ ГРАДИНАРИ НА СВОЯТА ДУША
Протойерей Андрей Ткачев
Нашата война е против лукавия. Сред човеците нямаме врагове. Нашите враговете са поднебесните духове на злобата, както казва апостол Павел. Много е важно да разберем това – в противен случай ние вършим неговата воля. Неговият начин на мислене е: постигай, бори се, бъди пръв, бъди главен, бъди прав- това е дяволският начин на мислене! И тук не можем да го победим. В това той ще ни победи. Той подарява нещо на човека, дава му някакво временно благоденствие, а после жестоко се надсмива над него. Защото не обича никого!
Мисълта е семето. От теб зависи ще прорастне ли, дали ще се превърне в плевел или в плодоносно растение. В главата на човека се зараждат различни мисли- от Бога и не от Бога. От собствения опит и от лукавия – това е нормално. И грехът не е в това, че мисълта се е зародила в теб, а в това, че си я приел, че си започнал да я храниш, че си й дал да властва над теб. Също както плевелите в градината – ако не ги изкорениш, те прорастват навсякъде и задушават всичко полезно. И после се учудваш – откъде тази злоба, похот, гордост? А ти сам си си ги отгледал! Сам си ги поливал, сам си ги галил…
Учете се да бъдете добри градинари на своята душа! Там трябва да расте само това, което е от Бога!
Превод от руски език: Валя Марчелова
КАК ДА ИЗБЕРЕМ ИМЕ НА ДЕТЕТО, БЕЗ ДА ИЗПАДАМЕ В КРАЙНОСТИ
Свещеник Александр Ермолин
Една от най-разпространените дискусии преди кръщение е относно избора на име за малкия християнин. Често фантазиите на родителите се преплитат със суеверни представи.
Трябва да изясним какъв смисъл крие в себе си християнското име.
Православната Църква почита своите светии – хората, чийто жизнен път, верност и служение трябва да бъдат пример за нас. Различните светии са послужили на Църквата по различен начин: едни са били велики мисионери и са покръстили цели народи – тях Църквата нарича равноапостолни. Други са били монаси и целия си живот са провели в аскетични подвизи – тях Църквата нарича преподобни. Трети са послужили на Бога в епископски сан и са наречени светители. Други са загинали мъченически за вярата и се наричат мъченици и т.н.
Светията, в чиято чест ще бъде наречено детето, трябва да бъде пример за него и в разумна възраст то трябва да познава житието на своя небесен покровител и да се стреми да му подражава. За съжаление, днес повечето родители дават такова име на детето, каквото просто им се харесва. Навярно, защото самите те не живеят църковен живот и не познават светиите.
Много често се налага да се кръщава възрастен човек и аз отбелязвам, че той има невероятната възможност сам да си избере свят покровител! Обикновено го съветвам първо да се запознае с житията на светиите, след което да избере този, чийто живот и подвизи в най-голяма степен му става близък на сърцето. Защото светията ще бъде неговият пример в живота!
В православието съществува благочестивата традиция да се именуват децата по името на светец, който се празнува на дата, близка до деня на тяхното рождение. По-важно е да се разбере, че кръщаваме младенците, за да могат в бъдеще да реализират своята вяра на практика – чрез участие в богослуженията, чрез Причастяване, чрез изповядване…
Несъмнено практиката за кръщаване на дете на името на светец е добра, но и тук трябва да се внимава и да се прояви разсъдителна сдържаност, избирайки име по-просто, което няма да звучи в света крайно необичайно и детето да бъде подлагано на присмех.
Идеалният случай е когато името, дадено при раждането, съвпада и с името на светия- например Александър, Николай, Георги и т.н. Ако е Светлана, то името при кръщението й е естествено да бъде Фотиния.
Често родителите проявяват неразумие и дават при раждането на детето си някакво екзотично име. Добре е при кръщението му в православната вяра, да му се даде име, което е съзвучно с първото, като например на Снежана – Ана или на Лиана – Лия. А може и да се избере напълно несъзвучно с даденото при раждането му, име на светия.
Светиите са пример за живот во Христа. Давайки на детето име на един или друг светец, ние сякаш призоваваме това дете в бъдеще да следва пътя на избрания светия, да му подражава и така да изповядва вярата си в Господ Иисус Христос!
Превод от руски език: Валя Марчелова</p
ПЪРВОТО СТЪПАЛО ПО ЛЕСТВИЦАТА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ Е СМИРЕНИЕТО
Архимандрит Иоанн Крестьянкин
Замисляли ли сте защо нямаме свят живот, живот по Бога? Защо непрекъснато правим това, с което нарушаваме волята Господня? През цялото време грешим, каем се и пак грешим , и пак се каем, и пак…
Каквао тежко положение! Дните и годините отминават, а смъртта и гробът стават все по-близо и по –близо…
Тук се крие тайна, която непременно трябва да знаем И тази тайна ни е открита много отдавна от Господ наш Иисус Христос: ,, Без Мене не можете да вършите нищо“ (Иоан 15: 5).
А ние сме свикнали да живеем и мислим, че главната опора във всички наши дела съм ,,АЗ“ , моят разум, моята сила…
И се блъскаме, и се стараем, и се силим да правим нещо добро, а то – нищо не се получава!
Не се получава, защото, заслепени от самите себе си, от своята гордост, напълно забравяме, че първото стъпало по лествицата на добродетелите е СМИРЕНИЕТО
Превод от руски език: Валя Марчелова
ДЕНЯТ НА СМЪРТТА Е ПО-ВАЖЕН ОТ ДЕНЯ НА РОЖДЕНИЕТО
Архимандрит Рафаил Карелин
Хората с всички сили желаят да продължат времето на своя живот. Те приличат на изнемогващ плувец, който, попаднал във водовъртеж, се бори със стихията, за да успее да се задържи на повърхността. Никой не мисли как да се приготви за вечния живот, който започва зад границата на смъртта.
Светите отци са ни заповядали постоянно да размишляваме за смъртта, защото всеки ден може да е последен. Човек трябва да живее така, като че ли днешният ден му е подарен, за да се приготви за пътя, водещ към вечността. Помненето на смъртта дава сили на човека мъжествено да понася нещастията и скръбта в този живот. Помненето на смъртта отваря сърцето за молитва, която го учи да прощава и да обича. Обичайно смъртта постига хората изненадващо и тогава човек с ужас вижда, че е проиграл времето на своя живот като неумел играч. напразно времето на живота им е изгоряло като храст, че са го проиграли като неумели играчи. Но този, който не забравя за смъртта, я вижда не в образа на грозен отмъстител, а като приятел, дошъл в тъмницата на този живот, за да го освободи от трудовете, скърбите и да го въведе в страната на вечния покой.
Заради това и светите отци казвали: ,, денят на смъртта е по-важен от деня на рождението“!
Превод от руски език: Валя Марчелова
ПСИХОЛОГИЯТА НА НИЩИЯ
Йеромонах Макарий (Маркиш)
— Ти, какво сега, всяка неделя ли ходиш на църква?
— Да, и не само- и в празнични дни, а когато мога, и през седмицата…
— И с цялото си семейство ли? А постите ли или не се налага? А децата ви посещават ли неделното училище? Ти вярваш ли, че има ангели, бесове или само, че има Бог? А със съпругата си карате ли се? И какво, престана да пушиш, а?! А пиеш ли? Четете ли Библията, а житията на светиите?..
Приятелите на Сергей ненапразно го обсаждаха с такива въпроси. Бяха се събрали след толкова много години и не можеха да познаят своя стар приятел. Сергей, както много други, беше кръстен като дете, благодарение настойчивостта на ,,назадничевата“ си баба, но пионерските му години бяха преминали в пълна изолация от Църквата. По-късно, в девети клас, когато душата като птица счупва тясната черупка на детството и излита в живота, нещо се промени: Пушкиновият стих ,, Умът търси Бога, а сърцето не Го намира“ трайно заседна в паметта му. Той винаги изтъкваше колко е поразен от факта, че поетът е бил на неговата възраст, когато е написал това.
В ония години не беше възможно открито да се говори за Бога, но учителката му – по-скоро с мълчание, отколкото с думи, му беше дала да разбере, че се е приближил до прага на някаква дълбока и удивителна тайна. Сергей си набави Евангелие и започна от време на време да ходи в храма – наблюдаваше и слушаше.
Минаха няколко години и той научи богослужебния ред, започна да различава сюжетите на иконите, да наизустява мелодиите на стихири и тропари, както и при подходящ случай да украсява речта си с цитати от Свещеното Писание. И това се харесваше на околните.
В страната настъпи времето на промяната и той не остана встрани от това, а и неговите ангажименти нараснаха – следване, женитба, дете – имаше повече от достатъчно работа и грижи…
— Да, ти наистина още в училище се интересуваше от религия, не беше като нас, а някакъв друг, особен?!
— Както тогава, и сега съм един от вас!
— Не се обиждай, но от колко години сме приятели? Странно е като те гледам такъв – на вид си същият, но в същност нещо се е случило с теб. Нещо особено? Или пък чудо?
— Целият ни живот е чудо! – отговори Сергей, без да обръща внимание на иронията на събеседника си. Наистина случи се нещо – не рядко, а най-обикновено: поспорихме с Лилия за ,,психологията на нищия“. Нали помните Лилия?
— Как не! Седеше на първия чин… Всъщност къде е тя? Някой знае ли нещо за нея?
— Бях й веднъж на гости- седяхме, разговаряхме за това и онова- повече за работа. Мъжът й видимо изкарваше много пари – бяха си купили ново жилище, скъпи мебели и какво ли още не… Аз също тъкмо бях преминал на нова работа и печелех достатъчно. В разговора споменах нещо за магазина на ъгъла, където стоките бяха доста по-обикновени и по-евтини и където обичах да пазарувам, което на Лилия никак не й се понрави.
Тя така ме погледна през масата, като че ли нещо съм я обидил и каза: ,, Това пък какво е? Ти можеш да си позволиш да пазаруваш в скъп магазин, срамно е, Сергей, ти имаш психологията на нищия“!
Помня, че това ме смути. Никога не бях се замислял за това, може би не бях прав във вижданията си, навярно трябваше да променя възгледа си за вещите, да заживея по друг начин?..
Прииска ми се да й отговоря, че нямам психология на нищ и че просто ходя да пазарувам, където и да е, без значение, защото е маловажно за мен, но от устата ми почти безсъзнателно се отрониха думите: ,,Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството Небесно“.
А тя, тя как започна да се смее! И за Царството Небесно каза думи, които не бих искал да повторя. Въпреки всичко не й се обидих, разделихме се като приятели, а тя на сбогуване ми каза: ,, Непременно ще си продължим разговора за нищите духом и всякакви подобни неща и аз ще ти обясня всичко- ще видиш!“. Стана ми интересно и очаквах с нетърпение следващата среща, за да разбера какво толкова ще ми каже.
— Е, и какво стана?
— Така и не успя да ми каже нищо… Умря.
— А, ти?!
— Какво аз? Била се разболяла от рак и си отиде за четири месеца… В крематориума за първи път се прекръстих съзнателно – не показно, за да ме видят другите, а от страшната яснота на нейния последен безмълвен аргумент в нашия спор… Тя се надсмя над Небесното Царство, а какво предложи в замяна? Това немногото, което беше останало от нея и което лежеше пред мен в отворения ковчег. ,,Какво още чакам и на какво се надявам?“ (Из Покайния канон към Господ наш Иисус Христос – бел.прев.)… И така реших, ако в моята психология имаше поне малко зрънце от евангелския дух, то дошло е времето да отгледам от него дървото на новия си живот – извинете ме за високопарните слова!
Всички се умълчаха от тази печална вест. Събеседникът на Сергей продължи разговора:
— Да, наистина много тъжно! Аз разбирам, че скоропостижната кончина на Лилия те е тласнала към вярата. Но ето, ти каза, че това е обикновен случай, а то е било необичайно събитие, защото не толкова често умират млади и здрави жени.
— Няма да споря! От една страна няма обичайна смърт – всяка смърт е уникална, както и животът. Но от друга страна – и Сергей огледа внимателно всички насядали около масата – има ли в живота нещо по-обичайно, по-естествено, по-неизбежно и по-непоправимо от смъртта?
Пълно мълчание, чу се само почукването на две кристални чаши и нечий глас, който беше запял: ,,В блажено заспиване дай, Господи, вечен покой…“ и тозчас замлъкна.
Превод от руски език: Валя Марчелова