Изтегли в PDF форматТемите в брой 7 за 2026 г.:
ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ – ПОДГОТОВКА ЗА ВЕЧНОСТТА
Йеромонах Йов
МОДАТА НА БЕЗБРАЧНОТО СЪЖИТЕЛСТВО
Протоирей Павел Гумеров
КОГА ЗАВЪРШВА НОЩТА И ЗАПОЧВА ДЕНЯТ?
Отец Сергий
КАКВО ОЗНАЧАВА СВЕЩЕНИЧЕСКИЯТ ВЪЗГЛАС : МИР ВСЕМ!
Протоиерей Андрей Чиженко
ТЪЙ ПОСТЪПВА ГОСПОД С ЧОВЕКА
Притча
ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ – ПОДГОТОВКА ЗА ВЕЧНОСТТА
Йеромонах Йов
Страстите не изчезват със смъртта на тялото. А то, като инструмент, с който човек преди всичко извършва грях – умира, изчезва. И невъзможността да удовлетвори страстите си – ето това ще измъчва човека и ще го гори след смъртта.
Светите отци казват, че страстите ще мъчат човека много по-силно, отколкото, когато е бил жив на земята, ще го мъчат без сън и без прекъсване и ще го горят като огън. И не само телесните страсти, като например блудът и пиянството, ще измъчват хората, но също и душевните – гордост, тщеславие, гняв, защото там всички те няма да има възможност да бъдат удовлетворени. И главното е, че там няма да бъде и възможна борбата с тях – това може да стане само на земята, докато човек е жив и има възможността за покаяние и изправяне.
Наистина, комуто и с каквото човек е служил в земния си живот, с него и ще бъде във вечността. Ако е служил със страстите си на дявола, с него и ще пребивава във вечността.
Например, за наркомана адът ще бъде безкрайна, никога непрекъсваща абстиненция, за алкохолика – вечен махмурлук … Но ако човек е служил на Бога, и е бил с Него и на земята, може да се надява, че и на Небето ще бъде с Него.
Земният живот ни се дава като подготовка за вечността и ние тук, на земята, определяме кое за нас е най-важно, кое е смисъл и радост на нашия живот- удовлетворяване на страстите или живот по Бога?!
Раят е обителта на праведниците, на каещите се и изкупени (спасени) грешници, възсъединили се с Бога за вечен живот!
Превод от руски език: Валя Марчелова
МОДАТА НА БЕЗБРАЧНОТО СЪЖИТЕЛСТВО
Протоирей Павел Гумеров
Модата на безбрачното съжителство е страшно зло – смъртоносен вирус, който проникна в обществото ни в началото на деветдесетте години на миналия век и предизвика истинска епидемия.
Защо такова съжителство е смъртно опасно? Защото то осакатява живота на хората и не им позволява да създадат нормално семейство. Малко са тези, които в последствие създават семейство с партньора, с когото някога за започнали съвместен живот. Или дори създавайки го, пренасят в него своите неправилни, вече болни, половинчати отношения. И като резултат, статистиката показва, че семействата, създадени след продължително безбрачно съжителство, се разпадат два пъти по-често, от останалите.
Главната причина за кризиса на семейството се явява разглезеността и разпуснатостта на съвременния човек. Мъже и жени, които свикнали да не се лишават от нищо, блудстващи от младини и създаващи семействата си чрез блуд, после пренасят всичко това в семейния си живот. Такива не ценят другия човек, отнасят се към него без уважение, потребителски и лесно си изменят един на друг вече в брака.
Привърженици на ,,неформалната любов без подпис“ в болшинството случаи са мъжете. Разбира се и двете страни са виновни. Но повече от 90% от жените, които живеят в съжителство, желаят нормално законно семейство, искат да имат деца от законни съпрузи, имат нужда стабилност и надеждност. И те напълно искрено считат, че ще дойде време, когато партньорът им най-накрая ще поиска да се ожени за тях. Но годините отлитат като птици и предложения за брак няма…
Започват куп уговорки – ,,няма по-добро от свободните отношения, без всякакви условности“, ,,няма пари за сватба“ и т.н. Поборниците на ,,свободната любов“ обикновено се стараят да убедят всички наоколо, че такива неща като подпис, регистрация, печат в паспорта са несериозни и нищо не значещи формалности! Не, приятели! Ако беше действително така, вие не щяхте да се боите да го направите. Като смятате, че това са празни неща и нищо не означаващи дреболии, защо просто не направите този ,, малък“, ,,символичен“ подарък на любимата жена?
Излиза, че регистрацията на брака не е формалност, а изключително сериозно нещо! Веществено доказателство за това, че мъжът и жената от този момент стават най-близки, законни родственици, с всичко произтичащо от това. И държавата става свидетел на сериозността на нашите намерения и ни дава законен статус. А когато гражданският брак е скрепен и с Тайнството Венчание, то Сам Бог става свидетел и благодатта му осветява общия им житейски път.
Ето, от това законно и истинско семейство се боят мъжете. Колкото и да говорят за любов, тук изобщо не мирише на такава. Да обичаш любимата си, означава да я защитаваш, да й вдъхваш увереността, че е завинаги, докато ,,смъртта не ви раздели“. Нормалният мъж желае час по-скоро любимата жена да стане само негова и не чака с години!
Превод от руски език: Валя Марчелова
КОГА ЗАВЪРШВА НОЩТА И ЗАПОЧВА ДЕНЯТ?
Отец Сергий
Един старец попитал своите ученици: ,, Как мислите, кога завършва нощта и започва денят? “
Един отговорил: ,, Когато човек отдалеко може да различи куче от овца“; друг казал: ,, Когато стане дотолкова светло, че човек може да различи маслина от смокиня“.
Но старецът поклатил неодобрително глава. Тогава учениците попитали него; ,,Авва, а кога наистина настъпва денят?“.
Старецът отговорил: ,, Денят започва тогава, когато поглеждайки на някого, виждаш в него свой брат. Докато гледаш на него като на чужд, като на враг, като на грешник или като на такъв, който е недостоен за твоята любов, в твоето сърце още е нощ!“.
Всички замълчали. След известно време един от учениците попитал: ,, Но как да обичам такъв, който ме обижда?“.
А старецът казал: ,, Не започвай с любовта! Започни с молитвата! Докато не си в състояние да кажеш на човека една добра дума, кажи добра дума на Бога за този човек. Молитвата ще направи това, което не могат да направят нито силата на волята, нито убежденията. Тя незабелязано ще разтопи сърцето и ти изведнъж ще разбереш, че Господ е изцелил теб, преди да направи това с човека, за когото се молиш!“.
Така е в духовния живот! Ние често просим от Бога да промени хората, които са около нас, а Той преди всичко променя нашето сърце. И когато сърцето стане способно да вижда във всеки човек образа Божий, тогава СВЪРШВА НОЩТА И ЗАПОЧВА ДЕНЯТ!
Превод от руски език: Валя Марчелова
КАКВО ОЗНАЧАВА СВЕЩЕНИЧЕСКИЯТ ВЪЗГЛАС: МИР ВСЕМ!
Протоиерей Андрей Чиженко
Да погледнем Свещеното Писание! Да си спомним как Исав и Иаков се бориха за родителското благословение на патриарх Исаак ( Виж Битие 27), как престарелият Иаков благославяше своите потомци (Битие 49).
Да си спомним за видимата Божия благодат по време на странстването на евреите в пустинята: ,, А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене, и ноще. И облачният стълб се не отлъчваше дене, нито огненият стълб ноще от лицето на (целия) народ“ (Изх. 13:21, 22).
Благодатта Божия присъстваше във вид на облак и над скинията (походния храм Божий на евреите), направена от свети пророк Моисей по повеление Господне: ,, Тогава облакът покри скинията на събранието, и слава Господня изпълни скинията; и Моисей не можеше да влезе в скинията на събранието, защото облакът я осеняваше, и слава Господня изпълняше скинията. Колчем се дигнеше облакът от скинията, Израилевите синове потегляха през всичките си пътувания; ако се не дигнеше облакът, те не тръгваха, докле се не дигне; защото облакът Господен стоеше над скинията денем, а нощем имаше над нея огън пред очите на целия дом Израилев през всичките им пътувания“ (Изх. 40:34–38).
Да си спомним и словата на Господ наш Иисус Христос към апостолите: ,, И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща! И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас“ (Лк. 10:5, 6); ,, А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши“ (Йоан 14:26, 27).
А и Сам Господ след Възкресението Си, когато се яви на учениците си, им каза: ,,Мир вам!“ (Йоан 20:19). Преди Своето Възнесение, Той постъпи с апостолите така; ,, И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето“ (Лк. 24:50, 51). А апостолите ,, Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин“ (Лк. 24:52, 53).
Всичко това показва, че благословението Божие и благословението на Неговите служители – ветхозаветни патриарси, апостоли, свещенослужители, е реална физическа сила, която се излива над хората като невидима животворна вода. Христос казва: ,, Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.“ (Йоан 7:38). И тази духовна сила има физическо проявление – реално променя и освещава света. Господ, чрез Своето и на Своите служители благословение оживотворява хората и цялата Вселена, освещава и спасява човечеството.
Именно заради това, Исав и Иаков се бореха за благословението на баща си – патриарх Исаак. Именно поради това, синовете и внуците на патриарх Иаков също се стремяха да получат неговото благословение. Особеност на ветхозаветното патриаршество е, че древните патриарси се явяваха своего рода ,,свещеници“. И чрез тяхното благословение Господ вливаше реална сила и живот на потомците им.
Благодатта Божия се явяваше във вид на облак или огнен стълб. А Господ наш Иисус каза за благодатта Божия, която се даде на апостолите за служение като реална физическа сила: ,, И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща! И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас.“ (Лк. 10:5, 6), тоест тази сила може да се спуска и възвръща към този, който я преподава.
Да обърнем внимание на формулировката на благословията, която изрече Сам Христос: ,, Мир вам!“. За това, че мирът и благодатта Божия се явяват синоними, Спасителят нееднократно говори на страниците на Светото Евангелие. Тогава защо Божията благодат- тази сила, Иисус Христос нарича ,,мир“?
В Евангелския разказ за възкресяването на дъщерята на Иаира и изцелението на кръвоточивата жена четем: ,, И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана. И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!“ (Лк. 8:43–48).
Болната от кръвотечение жена с вяра се допря до края на дрехата на Иисус. От Спасителя излезе сила, за която Той Сам свидетелства и жената се изцели! И тя почувства това – кръвотечението престана, болестта беше изцелена – физически!
Следователно, благодатта Божия е голяма, могъща сила, която преобразува, изменя света и духовно, и биологично, и физически!
Господният свещеник ( архиерей, иерей) се явява носител на усилената благодат Божия и именно чрез него тя се излива в света. Това с особена сила се случва в определени моменти от богослужението.
Често виждаме как свещеникът в пълно облачение на Горното място (намира се точно зад Светия престол до източната стена на олтара, означава най-високото небесно място, където невидимо царува и присъства Сам – бел. прев. ) или от Светия престол ( е главната светиня в центъра на олтара в православния храм, върху който се извършва тайнството на светото причастие (евхаристия) по време на божествената Литургия – бел. прев.) с лице към народа благославя: ,, Мир всем“! В този случай той действа от името на Бог и преподава на целия свят Божието благословение – силата, която преминава през него и се излива върху цялата Вселена. И тази сила дарува благодатните дарове на Светия Дух. Те се раждат в сърцето човешко. И човек усеща, че в душата му влизат благодатният мир, покой и блаженство, които са ключ, отварящ в сърцето дверите на един друг свят – света на Царството Небесно!
Превод от руски език: Валя Марчелова
ТЪЙ ПОСТЪПВА ГОСПОД С ЧОВЕКА
Притча
Един старец вървял из манастирския двор и видял как престарял монах поливал много грижливо изсъхнал храст.
-Отче, защо си хвърляш силите на вятъра? Не виждаш ли, че той почти е загинал?
Монахът се усмихнал:
-Докато в корените му има дори само една капка живот, ще продължа да го поливам.
Минали няколко седмици… И след един силен дъжд храстът неочаквано се покрил със зелени листенца.
Тогава старецът се обърнал към монасите:
-Братя мои, погледнете този храст, който почти беше загинал! Така постъпва и Господ с човека. Ние често гледаме един на друг и си казваме: ,,Този не може да се промени! Душата му е загинала.“ Но Бог продължава да изпраща на човека милост, скърби, срещи, добри думи, молитвите на близките- всичко, което може да пробуди застиналото сърце.
Само Господ знае в кой ден пресъхналата душа отново ще оживее. И заради това не бива никога да бързаме да зачеркваме нито някой човек, нито самите себе си!
Докато човек е жив, дверите на покаянието остават отворени, а милосърдието Божие.
Превод от руски език: Валя Марчелова