Автор: Анатолий Абросимов
Светата Църква чества паметта на тримата светители: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Независимо че много епископи са прославени и са в лика на светиите като светители, именно тези тримата са особено почитани заради усилните им трудове на Христовата нива и са станали пример и образец за епископско служене, оставили са след себе си много богословски трудове, заради което са именувани богослови и вселенски учители на вярата.
Предполага се, че празникът е установен в края на 11в. Съществува предание, че при император Константин Мономах, жителите на византийската столица се разделили и започнали да спорят помежду си кой от тримата светители най-много е допринесъл за развитието на богословската наука и кой от тях е по-голям светител и богослов: едни смятали, че това е св. Василий Велики, други – св. Григорий Богослов, а трети – св. Йоан Златоуст, което довело да вражда между тях (спорещите). И тримата светители се явили насън на Йоан, митрополит Евхаитски и казали, че са равни помежду си и не бива спорът за това да поражда междуособици между гражданите, като завещали да бъде установен един празник за тримата. В резултат, била написана служба и похвално слово общо за тримата, а за ден на празника бил избран ден, след като вече е била чествана паметта на всеки един поотделно, с което се показвало, че те са единни свидетели за Бога и носители на благодатта.
В Апостолското четиво четем: ,,Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им’’(Евр. 13:7). С това свети ап. Павел ни казва, че светите хора са пример за нашия живот, защото са изпълнили с живота и служението си това, за което е говорил Христос. Всеки един от тримата светители има своите особености, свой начин на служение, своите добродетели, таланти, които не закопали, а с тях всячески прославяли Господа.
Свети Василий Велики
Свети Василий Великий е голям организатор, стратег, който създава правилата на аскетичния живот, норми на богословието; дълбок мислител, способствал същностното утвърждавне на Символа на Вярата, който изричаме (пеем) на всяка Литургия. За неговите дарования св. Гигорий Богослов казва, че Василий Велики е ,,достоен тълкувател на божественото, човек, който бе просветен със светлината на познанието, прозрял дълбочината на Духа и с Бога бе изучил това, което касаеше Бога “. Василий Велики е бил не само силно волеви и строг пастир, но и много милосърден: в периода на страшния глад през 368г, продал своето имение и раздал парите на нуждаещите се. Няколко пъти в годината се отслужва неговата Света Литургия – т.нар. Василиева св. Литургия, която е съставена от този велик учител на Църквата. Св. Василий се е заел и изпълнил необходимата богословска задача, а именно: точното и строго определение на понятията за Светата Троица, разсейване на недоизказаността в учението за единството Й, останала след Никейския събор. Заедно с другите Велики кападокийци, точно обосновал и формулирал термините, построил от тях стройна система.
Свети Григорий Богослов
Свети Григорий Богослов е притежател на необикновения дар на проповедта, на дара на съзерцанието и любовта, които умеел да изрази в слова и с тях да развълнува дълбоко сърцата на слушателите си. Първоначално поел пътя на пустиножителството, живеейки в уединение и по-късно, единствено по молбата на своя приятел Василий Велики, става архипастир на Църквата и защитник на християните от еретиците. Живял във времето на формирането на християнското вероучение, когато едно от най-големите препятствия и опасности за църквата било еретическото движение на арианите, привърженици на което били и императорите на Източната Римска империя. Григорий Богослов бил назначен за архиепископ на Константинопол, когато православните нямали храм( всички били в ръцете на арианите) и извършвали богослужението в домовете си. Със своето силно слово, пастирско усърдие и примерен живот, св. Григорий побеждавал враговете на Църквата, измъквайки със своите проповеди хиляди и хиляди хора от тъмата на ересите. После всичко се променило; императорите станали православни, арианите – гоними, състоял се Вселенският събор, Поместните събори и казвали на Григорий; ,, Дай да изгоним всички ариани от Константинопол – нали помниш как те се отнасяха с нас?‘‘. Отговорът на светителя бил: ,, Ние преследваме не победа, а възвръщане на братята, раздялата с които ни терзае‘‘, показвайки с това любов и състрадание към хората.
Свети Йоан Златоуст
Свети Йоан Златоуст – изтъкнат пастир и проповедник! Определението ,,Златоуст‘‘ получил от една жена преди повече от 1500г заради великолепната проповед, която предизвикала в нея възторг, ликуване и разтърсила душата й. Запазило е е във времето и навеки се е съединило с името на този велик пастир на Църквата. Творческото наследство на светителя Йоан Златоуст е огромно: трябва да се отбележи, че то значително превъзхожда по обем писанията на който и да е от отците на Източната Църква и няма език, на който да не са преведени неговите литературни трудове. От житието на светеца виждаме колко много му се е наложило да претърпи и пострада за Божията правда, но сърцето му не се е ожесточило от страданията, за което свидетелстват последните му думи; ,, Слава Богу за всичко!‘‘. От млади години той се водел от две убеждения: с всички сили да се стреми към Бога и никога да не се бои от скърбите и трудностите, защото само чрез тях човекът става човек.
Всеки от светите Трисветители е образец за нас, за Църквата във всички времена, защото те заедно са творци на църковни канони, на правила за църковен живот, което впоследствие довежда до тяхното почитане.
Да следваме истината на благодатните слова на св. Ап. Павел – да помним нашите наставници, да подражаваме във вярата на нашите светии и сами да станем пример за подражание, подобно на тях.
Амин!
Превод от руски: Валя Марчелова