Автор: Свети Николай Сръбски
Днес празнуваме паметта на човек, който е бил богат, но е влязъл в Царството небесно. Господ казва, че ,, богат мъчно ще влезе в царството небесно‘‘(Мт. 19:23), но не, че е невъзможно. Защото, ако би било така, то много наследници на богатства биха били лишени не по своя вина от Царството. Би бил лишен и цар Нееман, който имал ,,седем кули с грошове и дукати“. Биха били лишени и всички, които са били считани за богати в този свят, но ние все пак откриваме имената им в църковното календарче.
Не, скъпи мои братя, благият Господ не лишава никого от Своето Царство, нито пък затваря дверите му пред този, който се стреми към вечен живот, независимо от неговото звание. По неизреченото Си човеколюбие, Бог желае всички да се спасят и никой никому не може да попречи, единствено ако човек сам на себе си не е пречка.
Мъчно е за богатия да влезе в Царството, не защото е богат, а защото рядко богатият може да победи изкушенията, произтичащи от богатството. Трудно е за богатия да се удържи от злоупотреба с имотното си положение, малко са тези, които с богатството си са придобили рая и вечния живот, повече са тези, които са си купили ада и вечните мъки. Малко са онези, които не са са прилепили към богатството със сърцето си и не са отпаднали от Спасителя. Малко са, но е имало такива! И макар да е много трудно богат да влезе в Царството небесно, все пак някои са в него.
Сред тях е и свети Николай Чудотворец, цар Нееман, а и други! Богатството не само не им е попречило, но им е било от помощ, защото са го употребили за слава Божия и за спасение на ближните си. Притежавайки богатство, вътрешно били освободени от него. Всичко, което имали, считали за Божие достояние, а себе си – раби Божии и ковчежници на чужда собственост, с която се разпореждали и раздавали, според евангелските заповеди. Така спасявали душите си, а помагали и на други да се спасят. Това са мъжествени души, които не позволили богатството да ги победи, а самите те станали победители над него.
Покрай земните съкровища, свети Николай Чудотворец притежавал и други, които превъзхождали по стойност земните. Това са съкровищата на вярата, правдата и милосърдието. Раздавайки от любов към Христа своето богатство на бедните, самият той обеднял. Но неземните съкровища не спрели да се умножават до края на живота му – колкото повече вяра отдавал на хората, толкова по- богат ставал; колкото повече ревнувал за правдата Божия, толкова по се изпълвала душата му; колкото повече милосърдие изливал върху хората, толкова по-благо ставало сърцето му. Вярата, правдата и милосърдието са небесни съкровища, които при отдаването им, се умножават. Вярата, правдата и милосърдието – трите съкровища, които свети Николай завещал в наследство на Църквата и които остават неразпиляни. Тези съкровища са завещани и на нас, които днес честваме и прославяме Божия светител.
Вярата на свети Николай била чиста като кристал и твърда като елмаз. Той доказа това, когато защити в Никея православието от еретика.
Правдата Божия в святия мъж светела като слънце. Свети Николай даде пример, като не позволи на палача да убие тримата невинно осъдени мъже. Светията побягна и успя със собствената си ръка да избие меча от ръката на палача, рискувайки живота си.
А милосърдието на св. Николай към нищите и бедните било подобно на милосърдието на Христос. Той тайно раздаваше като милостиня всичкото си имане, обричайки себе си на глад и бедност.
Но този велик Божий раб не се страхувал нито от еретиците, нито от палачите, нито от бедността. Бил твърдо убеден, че Всевишният се грижи за всички свои верни слуги и наистина Бог го защитавал до края на живота му, а след смъртта му така го прославил сред ангели и човеци, както малко други.
Освен тези три огромни съкровища – вярата, правдата и милостта, свети Николай бе облечен в ризница от неизчерпаеми духовни блага – сред тях били даровете на кротостта, въздържанието, поста, молитвата и смирението. Тази ризница, препълнена с духовни и нравствени съкровища ни завеща в наследство на нас, християните, светителят Христов. Днес тази ризница е широко разтворена и съкровищата са ни открити. Божият угодник ще приеме от нас и свещите, и молитвите, и осветения хляб, но не като дар, а като благодарност. Той самият ни предлага днес своите дарове. Ако ги приемем, то и той ще приеме нашата благодарност. Да се стремим да не презрем предложените ни, от богатия во Христа светия, дарове.
Да се радваме днес и да не забравяме, че свети Николай, който не е писал книги, нито е проливал мъченически кръвта си, е почитан толкова много и повече от светии, които са написали с мъдростта си книги или мъченически са пострадали за Христа. Това е тайна – велика и дивна! Това е дело на промисъла Божий, с който благият Господ е искал да ни покаже, че въвежда в Царството Си не само мъдри богослови и мъченици, но и безчислен сонм от добри души, пазещи истинската вяра и изпълняващи заповедите Божии. А такива има много и много са, които не говорели твърде, а са действали; не са творили книги, но са дишали с Духа Божий. Наистина, мъдрите богослови и мъчениците са многочислен сонм, но не са по-малко велики и онези, които са се прославили като мълчаливи и верни раби Христови, като свят народ Божий.
Свети Николай е народен светия, съвършен образ на тези, които, слушайки Божието слово, са бързали да го изпълнят и с примера си да увлекат и други. В това е причината Божият угодник Николай Мирликийски Чудотворец да е по-почитан от много святи учители и мъченици. Това е и основанието Църквата да му посвети освен днешния ден, но и през цялата година, всеки четвъртък да го прославя заедно с апостолите.
На нашия Бог – слава, на свети Николай – чест и похвала, а на всички вас – мир, здраве, радост и благословение навеки. Амин!
Превод от руски: Валя Марчелова