Икона на Света Троица

Слово в деня на Светия Дух

Пастирско слово Публикации
Сподели:

Автор: Свещеномъченик Тадей (Успенски), архиепископ Тверски

В чест на Светия Дух, Църквата е установила този празник – не по-малко светъл и радостен, отколкото Рождество Христово и Богоявление. Опасявайки се, да не би да не въздаде дължимото празнично честване на Светия Дух, освен вчерашния празник на слизането на Светия Дух върху апостолите, Църквата е установила и особеното Му честване и на следващия ден след празник Петдесетница. С това тя иска да внуши на вярващите колко радостно и велико по своето значение е съшествието на Светия Дух!

И действително, да си спомним с колко радост се е изпълнило сърцето на апостолите, когато са чули от Христос обещанието да им изпрати друг Утешител, и колко велики са били плодовете на на Неговото слизане! Светият Дух им припомнил всичко, което Христос им говорел и те, вдъхновявани от Него, без затруднение, въодушевени, с думи, изпълнени с мъдрост и красноречие, проповядвали за Христос на всички народи, техните царе и управители. „А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. (Иоан. 14: 26), „Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници“ (Лк. 21:15).

При съдействието на Светия Дух, безкнижовните рибари извличали от Неговите дълбини „съкровища на премъдростта и знанието“ (виж Колосяни 2: 3) из свещените пророчески писания, ключ към ,,разбирането“ на които им открил Христос след Възкресението: „Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията“ (Лука 24: 45). Дух Светий възвестил на апостолите и предстоящите съдбини на Църквата: „А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето“ (Иоан. 16: 13), така че те проповядвали без всякакво опасение за съдбата на своето дело, бидейки твърдо уверени, че то не може да загине, независимо от тяхното безсилие пред лицето на враждебния им свят – „И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци“ (Деян. 5: 38–39).

Светият Дух съпровождал с големи знамения и чудеса тяхната проповед, така щото те покорили на вярата в Христос всички народи, във всички краища на вселената, както сам казва свети апостол Павел: ,, защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело, със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик. При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа, а, както е писано: „ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят“ (Римл. 15:18–21). Със Светия Дух апостолите „ежедневно умирали“ (1Кор. 15, 31; 2Кор. 4, 11) за плътските страсти (Гал. 5, 16–26), като постоянно в своя духовен живот ,, ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен“(2Кор. 3, 17–18). Накрая, макар и да носели духовните съкровища в немощните си ,,глинени съдове“ (2Кор. 4, 7), но чрез благодатта на Духа Христов били възнасяни до трето небе, където с възхита се удостоли да видят самия рай: „Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни. Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе. И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае), че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори“ (2Кор. 12: 1–4).

Е, какво?! Нима само в дните на апостолите е действал Светият Дух? Нима в наши дни е изгубило сила обещанието Христово за Него като наш Утешител? Ние, християните на днешното време, също празнуваме изпълнението на това велико обещание Христово. Но как го празнуваме? Може би повече на думи, отколкото със сърце?

Не празнуват ли повечето напълно безсъзнтелно, съвсем не познавайки действието на Светия Дух? На тези, на които им е дадено знание за света, са склонни да вярват само на това, което могат да видят със собствени очи, да пипнат със собствени ръце, при което възпоменаването на Светия Дух минава само през умовете им, без да засяга сърцата им и не възбужда в тях жива радост. И по този начин, едва ли не, за повечето християни се отнасят думите, казани от Господ за Светия Дух, че ,, светът не може да Го приеме, защото Го не види, нито Го познава“ (Иоан 14: 17). А някои, за да оправдаят своето неверие в обещанието на Господ, се решават на хула против Духа Светий, казвайки, че догматът за Светия Дух е измислен от Църквата, за да отвлече хората от труда за нравствено самоусъвършенстване. Така говорят такива, които и не искат да знаят, че Светият Дух създава чисто сърце в човека ,, сърце чисто създай в мене, Боже“(Пс. 50, 12), обновява следователно и самите ,,извори на живота – „От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притч. 4:23), не за да прекрати труда на човека над самия себе си, а само за да облекчи трудността на подвига в духовния живот, като лекува немощите и възпълва недостатъците.

Съвременните хора постоянно говорят за духа на света и силното му влияние върху обществото. Защо толкова недоверчиво се отнасят към действието на Духа в сърцето на човек? Нали Господ е казал: ,, Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива“ (Иоан. 3: 8)? Нима това не се отнася и към духа на този век, влиянието на който е напълно осезаемо? Повечето от нас съзнават, че духът на този свят ни оказва влияние чрез общуването с всякакви по-известни на обществото личности, с техните писания. Защо тогава ни се струва невероятно, като не можем да усетим непосредственото действие на Светия Дух, то да не може да се прояви чрез общението с изпълнените с Него светии или посредством четенето на Писанията, оставени ни от светите апостоли?

Защото, както Бог възвести чрез пророците пътя на спасението, така и в апостолите възсия благодатта на Светия Дух, както събра Той Църквата Си, така и днес има немалко хора, изпълнени с Духа, особено сред подвижниците, обогатяващи се непрестанно с „плодовете на Духа“, които са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Галат. 5: 22).

Нима нямаме и самите ние мигове на свещено вдъхновение, дори и само в храма при слушането на вдъхновените църковни песнопения, неволни вселяващи в душата ни „мир и радост в Святаго Духа“ (Римл. 14: 17)? А е възможно и да отблъскваме от себе си тези пориви на нашия дух в общението с Източника на светостта?! Тогава сами сме си виновни за своята нечувствителност към действията на Духа, тогава за нас са валидни словата на апостола: ,, Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов“ (Римл. 8: 9).

Да запечатаме, братя, в своя ум и сърце словата на апостола, чути днес: „но се изпълняйте с Дух, като се назидавате сами с псалми и славославия, и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа“ (Ефес. 5: 18–19), та започвайки от това начално стъпало на ,,ходене в светлина“, да станем способни към по-нататъшното, изобразено от апостолите ,, постъпвайте като чеда на светлината“ (Еф. 5: 8)! Да не пренебрегваме поривите на благост в нашите сърца, за да не отблъснем от себе си ,,Пазителя на нашите души“ (1Пет. 2: 25;); да не ожесточаваме сърцата си като слушаме гласа на Светия Дух, както става с някои. Нека заедно с песнопенията, благодатта на църковните слова да проникват в самото наше същество и одушевени от Духа Христов, да се изпълваме със сили да творим в живота си делата Христови!

Почерпвайки днес вода от източниците на живота за утоляване на духовната жажда, да пием от нея не за мигновено и мимолетно услаждане на душата; но както утоляващата жаждата изворна вода укрепя нашите сили, така и водата на живота живително да действа на силите на нашия дух, да ни укрепява в мъжествената борба с умъртвяващите духа плътски страсти, да възвръща в нас силите за подвизи в попрището, в което сме призвани и което предстои по воля Божия, и така за нас самите да се превърне в ,, извор с вода, която тече в живот вечен“ (Иоан 4: 14). Амин!

Превод от руски език: Валя Марчелова