Автор: Протоиерей Алексей Уминский
(Евангелие от Лука 19:1–10)
Предната неделя чухме Евангелието за изцеляването на Йерихонския слепец. Слухът за появата на Човека, Който може да лекува, бързо се разнася из града и се разпространява все повече, и повече,.. огромна тълпа от народ се стича да посрещне Иисус. И днешното Евангелие продължава повествованието, което е за Закхей – един ярък образ от Свещеното Писание.
Това е едно своеобразно продължение на историята за проглеждането, за това как Господ забелязва още един човек, който жадува да прогледне духовно – Закхей е това, който се е покачил на дървото, за да види Господа. Както слепият поискал да прогледа и прогледнал, така и Закхей е поискал да види и е видял. И е станало това по удивителен начин!
Христос влиза в Йерихон, обкръжен от тълпа хора, чули за изцелението на слепеца. Сред тях е и Закхей – митар, но не обикновен, а началник на митарите, човек заможен. Богатството му се трупало от събирането на данъци за римските окупатори, част от които заделял за себе си, обирайки своите сънародници, близки, вдовици, без да жали никого. Заедно с богатството придобивал и власт, и високо положение в обществото, само любовта на народа – не. В духовен смисъл, митарите били отритнати от израилското общество.
Народът се тълпи, блъска, митарят чува, че е дошъл Този, Когото почитат като Месия, за Когото казват, че е Син Давидов. И Закхей не може да си пробие път през тълпата, стена е пред него – стена и от греховете му, защото като всеки човек носи върху си отпечатъка на своята злост, ненавист и корист. И Закхей не може да пробие стената, за да се доближи до Иисус, както и ние не можем да направим нищо, когато сме в греховен плен, когато и най-дребните грехове дотолкова са ни поробили, че сме в състояние на пълна безпомощност. Чувстваме, че Господ е съвсем близо, но нищо не можем да направим, защото така са ни свързали собствените ни грехове.
И ето тук Закхей извършва една простичка, но много важна постъпка: изкачва се на смоковницата, за да види отдалеко Христос. Дребен, видимо тромав човечец, който е покатерен на клоните на смоковницата, като че ли се лишава от всичко, придобито до този момент с неправедно богатство. Сега той е толкова смешен и абсолютно безпомощен в очите на народа. На него, покатерилия се, започват да се присмиват и да го замерят с камъни, и той вече е никой, лишен е напълно от своето величие. Като че ли е забравил кой е и как трябва се отнасят с него, безразлично му е в този момент как изглежда- смешен, жалък, глупав и ненавиждан от тези хора, които са наоколо, защото ги е ограбвал. Сега за него най-важно е да види Господа! Закхей абсолютно не мисли колко нелепо изглежда отстрани, както ние често си мислим: ,,Как ли изглеждам? Как ще оценят моята постъпка останалите?‘‘. Такива въпроси, които не позволяват на човека да постъпи според Христа, според съвестта си, според правдата Божия, си задава този, който живее лъжовен живот. А Закхей забравя какво мислят за него, забравя за всичко в света, важно му е само едно – да види Христа! Но всъщност – и не само това…
Той е човек, облечен във власт, живеещ по светските закони, както и ние често живеем по законите на този свят, а не по Божиите. А законите на този свят са доста сурови, не дават свобода на човека, не му позволяват да се отпусне, да бъде самия себе си. А Господ дава тази възможност. И още повече, Той като че ли ни принуждава към това – да не надяваме маска, никога да не играем чужди роли, даже изобщо да не играем роли, а да сме си ние. Често за нас това е непоносимо. Представете си за минута, че стоящите в храма ни виждат такива, каквито сме всъщност. Страшно е да си помислим, че хората могат да узнаят какви сме наистина. Така, взирайки се понякога в самите себе си, ни става неприятно да се гледаме, дори и на изповед невинаги имаме смелостта докрай да разкрием себе си пред Бога, защото е ужасно неприятно.
Но в момента, в който за човека е важно единствено как на него гледа Господ, както и Закхей, покатерил се на дървото, надигнал се над земята, качил се нависоко, Господ го забелязва и казва: ,,… днес трябва да бъда у дома ти‘‘ (Лк.19:5). Господ, Който от нищо не се нуждае, Който от нищо не е ограничен и с нищо не е свързан, трябва да бъде в дома на Закхея, длъжен е да отиде при него… ,,Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти‘‘. ,,Идвам при теб, а не при някой друг‘‘- това е усещането, сякаш целия път до Йерихон Господ е провървял, за да отиде на гости у този странен човек и да съкруши крепостта на неговите грехове с любовта Христова!
И Закхей в пълното си разкаяние изрича много важни слова: ,,ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно‘‘. Той принася такива дълбоки плодове на покаяние, готов е да промени целия си живот заради това, което е почувствал, и именно затова при него отива Господ. Той преодолява собственото си греховно състояние, съумява да строши окаменялото си сърце, да съкруши крепостта на греховността си – тези стени Йерихонски, просто, със смирението, че е грешник, смешен и нелеп, но само да е с Христос!
Христос казва за него: ,,Този е син на Авраама‘‘. Закхей – син на Авраама! Защото Авраам така е постъпвал, както и ние следва да постъпваме – Когато Господ го викал, той чувал гласа Му и веднага се отзовавал: ,,Ето ме, Господи!‘‘- на всеки звук от гласа Господен – Ето ме, Господи! И Закхей постъпил по същия начин – чул, че идва Господ, с всичко свое откликнал, качен на дървото и казал: ,,Ето ме, Господи, погледни ме!‘‘.
Днешното Евангелие ни дава възможност да видим как Господ търси всеки от нас, идва към всеки от нас, как всеки Му е любим. За всички нас Господ изминава този тежък път от Йерихон до Йерусалим, за да се присъединим към Него; когато Го срещнем, да тръгнем с Него към Йерусалим – към Царството Небесно, оставяйки всичко в света, да се разтърсим из основи и да промълвим: ,,Четворно ще Ти заплатя, Господи, само да не отнемаш от мен Своята милост и Своята любов!‘‘
И ние трябва като Закхей да се постараем да се извисим дотолкова, че да ни забележи Господ. А въздигането е, когато в смирение се изкачим над тълпата от страсти, шумотевици и звукове на човешките мнения и осъждане; когато не мислим за това, как изглеждаме в хорските очи, не се сравняваме с другите, не се опитваме външно да изглеждаме добри и да изкарваме на показ неща, които никога не сме притежавали, а да ходим пред Бога, както е ходил Авраам. Тогава Господ ще дойде в нашия Йерихон, за да ни намери, както намери Закхея. А да ни намери е възможно тогава, когато ние, подобно на Авраам, на всеки Негов призив казваме: Ето ме, Господи!
Амин!
Превод от руски език: Валя Марчелова