Автор: Протойерей Ливерий Воронов
В северната част на Палестина, на склона на невисок хълм се е сгушил неголемият град, с тесните улици, с домовете от бял камък и характерните за Изтока плоски покриви – историческият град Назарет, в чийто край се намира православната гръцко-арабска църква „Благовещение на Пресвета Богородица“. Северният й олтар е посветен на Архангел Гавриил.
Под открития от всички страни мраморен престол се намира отверстие под сребърен покрив. Това е устието на „Извора на Пресветата Дева“. Тя идвала тук да си пълни вода. Съгласно древното предание, тук се е случило така нареченото ,,първо Благовещение“ от свети Архангел Гавриил.
Един ден, когато вече била напълнила съда си водата от извора и понечила да тръгва, дочула глас, който Й казал: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Теб!“ . Оглеждайки се наоколо, Тя не видяла никого. В страх и трепет тръгнала за вкъщи, размишлявайки в Себе Си кой ли е, който Й е прошепнал тези слова и какво можело да означава този поздрав?
И ето, Тя си е вече у дома, в своята девическа килия. На масичката лежи книгата на Свещеното Писание, отворена на страницата, където Мариам нееднократно с трепет прочита тайнствените слова на пророк Исаия: „ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“.
Дева Мария, вглъбена в пламенна молитва, забравя за всичко земно, което я обкръжава. Нейното сърце трепетно бие, потопено в някакво необяснимо, сладостно усещане на Божията близост. И в миг, отново се раздава този същият глас, който тя бе чула при извора:
„Радвай се, Благодатна! Господ е с Теб; благословена си Ти между жените!“ (Лк. 1:28).
Но този път с очите Си вижда говорещия ѝ светозарен юноша със зелена клонка в ръцете, в когото познава небесния посланик, Архангел Гавриил.
„И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“ (Лк. 1: 30–35).
Приснопаметният светител Филарет Московски казва, че Пречистата Дева Мария, още преди благата вест от Архангела, четяла и разбирала божествените пророчества: „Нейният дух, закърмен с четенето на Божественото Писание, бил хранен не само с мляко, но и с твърдата храна на Божествената мъдрост“. И разбира се, прозрявайки великата слава на Изкупителя, Който съгласно пророчеството на Исаия трябвало се роди от Дева и да бъде наречен Емануил, Тя проникнала в тайната на Неговото волно предаване на страдания и смърт, за които говорил пророкът, изобразявайки Го като Агнец непорочен, Който трябвало да бъде заколен за греховете на целия свят.
Със своя богопросветен ум, Тя разбирала колко тежки страдания и сърдечни мъки ще ѝ се наложи да понесе заедно с Божествения Си Син.
Нейното сърце почувствало, че отсега целият ѝ по-нататъшен земен живот ще бъде не само земна радост, но и с непрестанно кървящо сърце ще ходи по скръбния и трънен кръстоносен път.
Но така да бъде! Тя толкова обикнала Господа, че без всякакво колебание, безропотно била готова да приеме всичко, което Му било угодно да Й отреди.
„Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лк. 1:38).
И извършило се предопределеното от век! Послушанието на смирената Дева от Назарет Я издигнало в Майка на Господа, Царица на небето и земята. Тя заченала в утробата Си от Духа Светаго… И в този миг Архангелът си тръгнал.
Над мястото на „второто Благовещение“, намиращо се днес под главния престол на величествения храм, е изписано на латински със златни букви:
„Тук Словото стана Плът“
Под престола се намира мраморен кръг, обозначаващ точното място, на което е стояла Приснодева Мария, когато по думите на Архангела, се е извършило безсеменното Божествено Зачатие.
Върху кръга е изобразен кръст, като че ли да напомня за това, че оттук е започнал за Пресветата Дева Нейният радостно-скръбен кръстоносен път…
„Днес е началото на нашето спасение“ – пеем в този ден, възвестявайки всемирната радост на Благовещението. И действително, въплъщението на Единородния Син Божий е началото на спасението на целия свят. Чрез въплъщението стана възможно Изкуплението, а Изкуплението и последвалото основаване на Църквата Христова донесе на всички истински вярващи несъмнената надежда за спасение и реалната възможност за това.
Но надеждата би могла и да не се сбъдне, а възможността за спасение да бъде изгубена, ако се окажем недостойни за спасителните плодове на Изкуплението. Словото Божие ни предупреждава за това. То казва, че „мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина“ (Мат. 8:11–12).
Какво да направим, възлюблени братя и сестри, за да стане честваното днес Боговъплъщение начало и на нашето лично спасение?
На това ни учи и Самата Виновница на днешното събитие – Пречистата и Преблагословена Дева Мария:
„Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“. Колко смирение, какво пълно послушание и преданост на волята Божия са изразени в тези чудни слова!
Велико щастие и велика чест за човека е да се именува ,,раб Божий“. „Иаков, раб на Бога и Господа Иисуса Христа“.., „Павел, раб на Иисуса Христа».., ,,Павел и Тимотей, раби на Иисуса Христа“…– така започвали своите послания и вярващите свети Апостоли. Робството Христово е истинската свобода – свобода от греха, отхвърляне от себе си на всяка сквернота на плътта и духа, всецяло послушание и действено служение Господу. Плод на това робство е светостта, а краят му – живот вечен! (Рим. 6:22).
Господ ни зове при Себе Си, заради нашата собствена полза изисква нашето послушание и синовна преданост Нему. Като вечен призив звучи обърнатото към нас слово Господне: „Синко, дай си мен сърцето“ (Притч. 23:26)!
Да откликнем на този Божествен зов и да отговорим на своя Изкупител, подражавайки на чистата Дева Мария: „Ето, рабите Ти, Господи! Нека ни бъде по думата Ти!“.
Послушанието Господу изисква жертвеност. По пътя на служението Нему духовните радости винаги се съчетават със скърби и лишения, а предвкусването на бъдещите блаженства – с търпеливото носене на собствения жизнен кръст.
Но да не се смущава сърцето ни! Във всяка скръб и печал имаме бърза Помощница и гореща Застъпница – Преблагословената Божия Майка! Тя има не само непостижимо велико дръзновение пред Бога, но ни е безкрайно близка, състрадаваща на нашите мъки и печал, защото Тя е не само преукрасена с Божествената Слава на Царица на небето и земята, но и първа след Господа Кръстоносица и Страстотерпца.
Да живее винаги нашите сърца жаждата за всецяло послушание на волята Господня! Да бъде вечен пример за нас дивното смирение и послушание на вярната Рабиня Господня – Пренепорочната Дева Мария!
Заедно с Пресветата, пречиста и преблагословена Владичица наша Богородица и Приснодева Мария и с всички светии, сами себе си и друг на други, целия наш живот на Христа Бога да предадем!
Превод от руски език: Валя Марчелова