Какъв трябва да е правилният духовен живот на християнина, как той трябва да живее?
Алексей И. Осипов
/Професор Московска Духовна Академия/
Това е изключително важен въпрос, който касае всички вярващи, без изключение. Действително, човек може и 100 години да ходи на църква и да остане такъв, какъвто е бил. Защо се случва това? По една много проста причина – проста и печална! Самото разбиране на Православието сме свели до изпълнение на чисто външни църковни предписания. Отиваме в храма, изповядваме се, причастяваме се, венчаем се, съблюдаваме постите, записваме литургии, палим свщи, четем молитви. Такъв християнин се нарича въцърковен. И при всичко това се оказва, че той почти никога не се е помолил истински. Моли се когато го постигне някаква болест, скръб, когато му предстои нещо много отговорно и важно – тогава на кого ли не се моли! Но за най-главното – за нашите грехове, се молим рядко, вяло и формално!
И тогава, без молитва как да има духовен живот? И тук става дума не просто за изчитане на молитви, а за молитвата, която може да бъде наречена такава, само когато се извършва с внимание, благоговение и покаяние!
Свети Игнатий Брянчанинов пише: „Без внимание всяка молитва не е молитва – тя е мъртва! Тя е безполезно, душевредно, оскърбително за Бога пустословие‘‘!
Духовният живот е невъзможен без решимостта на християнина да живее по всички Евангелски заповеди и без искрено покаяние за тяхното нарушаване. Ако това го няма, ако не помним заповедите, за да ги спазваме, а изпълняваме само външно църковните обичаи, обреди и предписания; когато не се борим със завистта, тщеславието, с неприязънта и други подобни неща, които нямат чет и брой; когато само си мислим, че се каем, а продължаваме да живеем по прежнему, то естествено, никаква духовна промяна в нас не може да се извърши.
Не може да има промяна, когато Изповед-та ни е само ,,отчет‘‘ за извършените грехове, без покаянна решимост за неповтарянето им, а Причастието – обичай. Къде остава борбата със страстите, любовта към ближния, в който, по думите на Отца ни, е нашето спасение?
Заради това и си оставаме БЕЗПЛОДНИ!
Превод от руски език: Валя Марчелова