Автор: Александр Адоменас
Сред дванадесетте големи Господски и Богородични празници, Въведение в храма на Пресвета Богородица е един от най-спокойните – без особени обреди и традиции. И в това има особена красота!
За Въведението в храма на Пресвета Богородица нищо не е написано в Евангелието. Сведенията за това събитие са почерпени от апокрифа Протоевангелие на Иаков, което е датирано от II век. Макар и този текст всъщност да не е произлязъл от ръката на ап.Иаков, винаги се е ползвал от огромния авторитет в ранната Църква, тъй като е съхранил Свещеното Предание за младите години на Пресвета Богородица. До апокрифа са прибягвали много свети отци и са го използвали в качеството му на поучително четиво.
Празникът се е появил в православния календар по-късно от останалите. Някои изследователи го свързват с построяването от император Юстиниян на новия храм в Иерусалим в 543г, в чест на Богородица. Първоначално празникът се е извършвал без особена тържественост. Значението му нараснало в VIII в. Към това време се отнасят и проповедите на светителите Тарасий и Герман Константинополски, в които празникът вече е наречен ,,светло и преславно тържество“ . Но окончателното му включване в числото на дванадесетте църковни празника става след XIV век.
Богослужението в този ден прославя Богородица, казвайки, че Невещественият храм, в който се е вместил Невместимият Бог, влиза във ветхозаветния храм, за да съедини земното с небесното. Ето какво се пее в Кондака на празника:
,,Пречистият храм на Спасителя, драгоценният палат и Дева, свещеното съкровище на Божията слава днес се въвежда в храма Господен, като въвежда със себе си благодатта на Божествения Дух. Божиите ангели я възпяват: Тази е небесната палата!“.
Трябва да се отбележи, че богослужението е посветено не само на Въведението, но и на целия живот на Пресвета Богородица в Божия храм. В славата на ,,Господи воззвах“ на Великата вечерня се пее: ,,След твоето раждане, Богоневесто Владичице, ти си дошла в храма Господен да се възпиташ в Святая светих като осветена. Тогава и Гавриил бе изпратен при тебе, Всенепорочната, принасяйки ти храна…“.
Особеност на този празник е и специалното апостолско четиво. Ако в другите празници, посветени на Богородица, се четат откъси от Посланието на ап.Павел към Филипяни, то в този ден се чете из Посланието до евреи. Само на пръв поглед това изглежда странно-, защото в него се разказва как е била построена скинията на Завета, в която Моисей е разговарял с Бога. Но ако си спомним, че тази скиния е предобраз на на Богородица, то всичко ще ни се изясни. В канона на празника четем: ,, Непорочната Агница Божия, неопетнената Гълъбица, Скинията, вместила Бога, Светинята на славата си е избрала да обитава в святата скиния“.
Именно с Въведението на Пресвета Богородица започва богослужебната подготовка за Рождество Христово. На този ден започва да се пее Катавасията ,,Христос се ражда- славете Го, Христос от Небето посрещнете“ чак до Рождество.
Въведение в храма на Пресвета Богородица е особен празник, в който се споменава за срещата на земното с Небесното. Да молим Богородица тази среща да се състои и в нашия живот, защото всички сме призвани към нея!
Превод от руски език: Валя Марчелова