Свещеник Александър Домбровский
Сред множеството въпроси от посещаващите храма са тези, които отговарят на какво е позволено и какво – не, но въпросите за Иисус Христос, за това какво е Той за нас – в повечето случаи липсват! Което за пореден път показва какви сме всъщност ние, днешните вярващи.
Духовният живот като игра
Когато някои започнат да се въцърковяват, с тях се извършват не дотам приятни промени – някои девойки се превръщат в зли бабички, младежите – във вегетиращ зарзават, а образованите и зрели хора – в зомбита. Защо се случват подобни метаморфози?
Първото, което се набива на очи, е практиката на катехизация без евангелизация! Без да имат съществени знания за Иисус Христос, без да са чели Евангелието, нововъцърковените люде набързо и повърхностно се научават предимно да пускат литургии и да палят свещи. В резултат, в тях се създава едно обрядоверие, което се превръща в стил и норма на духовен живот. Така ние направо се потапяме в един архаичен магизъм и оставаме завинаги в него.
На по-следващ етап църковните люде започват да се посвещават в тънкостите на аскетиката, в четене на „Добротолюбието“, в изповядване на помислите и какви ли още не тънкости…
Е, и какво се случва с нашата „духовност“? Да не би да сме самостоятелни? Сломява се волята ни с обяснението, че послушанието е над всичко! Обичате жена си? – Въздържание! Работата?-Суета! Живота? – Пост!.. Безкрайни могат да са примерите. Най-общо казано, играем си на монашеско благочестие! За нас престава да съществува живият човек с неговите реални потребности, като че ли Православието се превръща в една средновековна игра?!
Но животът не е игра – всичко е много сериозно и човек трябва изключително отговорно да се отнесе и към духовния живот! И когато са рядкост здравата енория и добрият духовник, тогава и изключения ще бъдат нормалните и адекватни вярващи.
Да помогне Бог на всички, търсещи вечното и радостта в Православието!
***
Неотдавна с ужас установих, че почти никой от вярващите не е прегърнал идеята, че „Бог е любов“ (1. Иоан 4: 16). В главата на почти всеки един е заседнал образът на някакъв Зевс-Гръмовержец, който ни се кара за всяка дреболия. Напълно естествено, никой не може да вмести в себе си цялата тайна на Божеството, но видимо и разбирането за човешката любов също сме загубили.
За съвременната практика на изповедта
Съвременният етап на ,,еволюция“ на Тайнството Покаяние е всъщност едно копаене, ровене в себе си и упражнение в мнителност. Ние се каем за неблагодарността си към Бог за болестите, които ни изпраща, каем се за разсеяността на нашия ум, и за други тънкости, които нямат чет и брой. Но забравяме за човечността, за здравомислието, даже и не става дума за вяра и любов! Нашата карикатурна духовност ни превръща в хленчещи, неспособни да отговаряме за постъпките си, неспособни нещо да променим или просто да се радваме на живота. Постоянно се чувстваме виновни, мислим, че Бог не ни обича, всеки ближен за нас обезателно е тежък кръст…
До какви ли още психологически разстройства може да ни доведе днешната пародия на монашеско благочестие?
Благодарност и духовен живот
Огромното число библейски псалми имат хвалебно-благодарствено съдържание и в това е скрит дълбок смисъл. Нали именно в благодарението виждаме Твореца като наш любящ баща, а нас – като Негови любими чеда. В благодарността намираме избавление от неверието, унинието и духовното безсилие. Душата, възхваляваща Бога, възраства в любовта и се укрепва в нравствената свобода. Изгубвайки в молитвената практика този безценен дар, ние и затова тъпчем на едно място… Но навярно е време да разперим своите криле?!
Светии и грешници
Имали ли са грехове или поне недостатъци светиите? Ние сме свикнали да четем трудовете им, да съзерцаваме ликовете им на иконите. А ако не са били идеални?
Ако светците не са били идеални 24 часа в денонощието, то това е и надежда за нас! Ние често бездействаме, защото много бързо се разочароваме от себе си. Но нима Бог е изисквал от нас някога нещо невъзможно? Той просто иска всеки да му послужи с талантите си, които притежава. И ако не станем идеални до края на дните си, то поне всеки от нас може да Му принесе свой плод!
Ние бихме могли да станем „царствено свещенство“, но „грешни и недостойни“ да си останем е много по-просто – това изобщо не подлежи на съмнение!
Превод от руски език: Валя Марчелова