Митрополит Калужски и Боровски Климент
Когато свети Симеон се усъмнил, че земна Дева може да роди предвечния Бог, му било дадено откровението, че той няма да умре, докато не посрещне идващия в света Спасител.
Праведникът дълго чакал изпълнението на това обещание. Той бил вече уморен от живота, а срещата все не настъпвала. Веднъж, макар стар и немощен, по внушение на Духа Святаго Симеон отишъл в храма. Там видял Девата, носеща на ръце Богомладенеца. Поемайки Христа в обятията си, старецът въздъхнал с облекчение – от предишните му съмнения не останало и следа – та той наистина срещнал Господа!
Всички са наясно със същността на празниците Рождение и Възкресение Христово. Но какво всъщност празнуваме на Сретение Господне?! Довеждането на младенеца Христос в храма, както се полагало по иудейския обичай? Едва ли. Защото тогава празникът би бил наречен ,,донесение в храма‘‘.
Сретение е празник на срещата на човек със Своя Спасител! От името на цялото ветхозаветно човечество праведният Симеон произнася словата: ,,Сега отпускаш своя раб, Владико, според думата Си с миром…‘‘ Тези думи звучат в храмовете на всяко вечерно богослужение. С какво са така значими те за нас?
В тях е заключена радостта на ветхозаветното човечество, страдащо от следствията на Адамовото грехопадение. До слизането на Христос в ада, там са пребивавали душите на всички умрели, дори и на хората със свят живот. Да, в ада било ,,лоното Аврамово‘‘ (Лк. 16: 22), което обитавали всички праведници, но така или иначе това място било лишено от Бога. Човешката природа, която по свободния избор на прародителите се отделила от Твореца, отново се съединява с Него единствено во Христа. Извън Христос, никой човек, независимо от усилията си, не може да се съедини с Бога и да наследи Небесното Царство.
И ето, заедно с праведния Симеон, човечеството вижда реалността на своето спасение във въплътилия се предвечен Бог, лежащ в ръцете на Дева Мария. Вече всеки човек може да придобие единство с Господа, стига да го пожелае.
Как да разберем дали се е състояла личната ни среща с Христос? Теоретически е трудно да бъде обяснено, защото това е знание, произлизащо от опита. Игумен Никон Воробев говори за това образно: ,,Който е видял слънцето, никога не може да го сбърка с фенер‘‘. На ярката слънчева светлина ясно се виждат даже най-дребните драскотини и праха по вещите, по същия начин, в присъствието на Бога душата преживява своята греховност, ненавижда цялата неправда в себе си – лъжата, ненавистта, завистта, гордостта. Така че за верен признак за срещата ни с Господа, трябва да приемем виждането на собствените грехове, които са безчислени, както морския пясък.
Това мнение са изказвали и свещеномъченик Петър Дамаскин, и други свети подвижници, които в искрено покаяние и строга аскеза дълги години са очиствали сърцата си от греховете.
Когато християнинът види своето духовно несъвършенство и осъзнае, че независимо от греховността си, не е отхвърлен от Спасителя, или както казва св. Силуан Атонски ,, държи ума си в ада‘‘ и не се отчайва, то придобива во Христа източник на радост. Преподобни Серафим Саровски приветствал всички с ,,Радост моя‘‘, защото виждал как на различните хора, когато се обръщат към Бога, Той изпраща най-подходящия за всеки начин за наследяване на вечното спасение – било в света, било в монастира.
А съвременният човек нерядко възприема Бога, Неговото всемогъщество изключително прагматично и очаква от срещата си с Него изпълнение на желанията си или решение на проблемите си. Това е заблуда! Дори и на нашите желания, колкото и да изглеждат най-добри и безкористни, незабавното им изпълнение невинаги е полезно. Даже приказната златна рибка не би искала да е на ,,разположение‘‘ на човека, макар и да му е задължена заради подарения й живот. А Бог не ни е длъжен с нищо! Но хората непрестанно искаме да виждаме в Негово Лице някакъв ,,вълшебник на въртолет‘‘ и предаваме това свое възприятие на децата, лишавайки ги от стремеж към истинния Бог – Източника на вечен живот.
Посещавайки една от енориите в епархията, видях на витрината на неделното училище детските ,, Писма до Бог‘‘. В едно от писмата – на третокласника Ларик, прочетох: ,,Аз Ти пиша, Господи, но отговор не получавам. Май си ленив!‘‘ Това, разбира се, са наивни детски мисли, в тях прозира повреденото разбиране за отношенията между Бога и човека, което детето е приело от възрастните. Искаше ми се да му кажа: ,,Скъпи Ларик, ти съвсем правилно постъпваш като се обръщаш към Бога – това е най-важното! Но трябва да разбереш, че Бог не бива да бъде упрекван в нищо – Той е твой приятел. Дори и твоят връстник едва ли би желал да дружи с теб, ако проявяваш претенции към него. Праведният Симеон 300 години е очаквал срещата си с Господ и не Му се е обидил, а се е подготвял през цялото време за това важно събитие. Възможно е, за да ти отговори Бог, и Той да очаква нещо от теб – друго отношение, например чиста вяра!‘‘
А ето и съдържание от друго писмо: ,,Господи, Ти си измислил парите, но ние нямаме!‘‘. И тук се усеща укор към Бога. Какво може да се отговори на това дете? На първо място, че не Бог, а човекът е измислил парите. Че Бог обича еднакво и бедните, и богатите. Той иска всички хора да се научат да бъдат милосърдни и да помагат на тези, които са в нужда. Ако човек, виждайки чуждата беда остава безучастен, то в това няма воля Божия. Затова и мирът, и радостта невинаги царят там, където има много пари. Второ – в живота притежаваш безкрайни блага, които не се купуват – ласкавото утринно слънце, безкористната дружба, родителската грижа и много други… Който през целия си живот съжалява за това, което не притежава, такъв никога няма да узнае какво е щастието. Ако искаш да го придобиеш, то търси такива, които имат нужда от твоята помощ и им помагай с любов, без да дириш похвала, благодарност или друга награда. Прави добро заради Бога, защото Той иска да даряваме на окръжаващите ни добро и грижа. По този начин сам ще събереш богатство за душата си, което никой и никога не ще ти отнеме, защото това не е пари.
,,Толкова съм уморен – само уча, уча и уча, като първи глупак‘‘ – така се е изразил още един малолетен автор в писмото си към Бога. Добре е, че той е открил пред Господ своя главен проблем – отсъствие на смисъл в живота. Детето не вижда онова ценно, заради което си струва да хаби сили, да се стреми. Какво да кажем на това? Да му обещае, че някога нещо ще му е леко, никой не може. Всеки човек на земята има трудности, проблеми, трудове, съответстващи на възрастта му. Но те не са безсмислени, защото чрез тях човек може да се приближи до Бога, да намери щастието, заради което всеки е дошъл на този свят. Например, учението — това действително е нелек, уморителен труд. Но само така може да придобиеш знания и умения, за да бъдеш полезен на много хора. Освен това усърдното учене разкрива много интересни неща, което позволява на човек да намери за в бъдеще занятие по душа, което да му доставя радост, а не само тежест.
За Бог никак не е трудно да извърши чудо. Но смисълът на живота не е в това – да получаваме желаното, а в това, от състоянието на живот по страстите и греховните навици, отново да придобиваме състоянието, за което е създаден човекът – за единение с Бога.
Когато, подобно на свети Симеон Богоприемец, човек се срещне с Христос, той ще изпита безмерността на Неговата любов към всички хора и тогава никакви въпроси или претенции не ще останат. Но освен Божията помощ, са нужни вярата и усилията на самия човек, за да се състои най-важното събитие в неговия живот – срещата му с Бога!
Превод от руски език: Валя Марчелова