Автор: протоиерей Родион Путятин
Когато цар Птолемей, основател на прочутата александрийска библиотека, възнамерил да се преведат книгите на Ветхия Завет от еврейски език на гръцки, из израилтяните били избрани седемдесет и двама мъдри и почтени мъже, които, освен Закона, имали отлични познания по гръцки език и литература.
В числото на избраните преводачи бил и някой си Симеон – мъж праведен и благочестив (Лука 2:25). Превеждайки книгата на св. пророк Исаия и съсредоточвайки се върху неговото известно пророчество: „ето, Девицата ще зачене и ще роди Син” (Ис. 7:14), той се усъмнил в написаното и размисляйки, взел нож, и понечил да изстърже това като недостойна вероятност. Но изведнъж пред него се явил Ангел и задържайки ръката му, казал: „вярвай в това, което е написано; ти с очите си ще видиш изпълнението на това непостижимо пророчество“. В същия час, Симеон се отказал от намерението си. Оттогава започнал да очаква изпълнението на думите на пророк Исаия,.. и накрая дочакал.
Във Ветхия Завет е имало закон, според който, родилките, родили дете от мъжки пол, в продължение на четиридесет дни, не можело да се явяват в църква. Но на четиридесетия ден били длъжни да посетят храма за приемане на очистителна молитва от свещеника и да принесат в жертва две гургулици или агне – според възможностите.
Така, на четиридесетия ден от раждането на Иисус Христос, Мария и Йосиф, изпълнявайки закона, с две гургулици и с Младенеца Христос се запътили към храма. В същото време, по внушение Божие, и праведният Симеон бил там и посрещнал Младенеца. Вземайки Го в ръце, съзирайки в Него утехата Израилева, той възкликнал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи… ( Лука2:29-31).
И така, думите на пророк Исаия се сбъднаха и предсказаното от Ангела се изпълни – праведният Симеон срещна и видя Родения от Дева Господ, заради което днешният празник е наречен Сретение Господне.
Християни! Учението на нашата вяра съдържа в себе си много тайнствени и непостижими за човешкия разум истини. Бойте се да се съмнявате в каквото и да било – както вярата учи, тъй и вие вярвайте! Непостижимото не може да бъде постигнато и няма нужда от това. Не бива да очакваме и чудното явяване на Ангел, който да ни вразуми и изтълкува това, което не разбираме: ние си имаме Ангел, верен наставник и тълкувател – Светата Православна Църква! Нея да слушаме и на нея да вярваме!
Праведният Симеон, преди смъртта си видя изпълнението на непостижимото тайнство, в което беше дръзнал някога да се усъмни. Преди смъртта и на нас ще ни се отворят очите и ще узнаем това, което днес не искам да знаем; ще се убедим в това, в което днес се съмняваме. Да, пред смъртта ще узнаем, ще се убедим, че от другата страна на гроба има друг живот – вечен, за който сега така малко се грижим; пред смъртта ще узнаем, убедим, че в бъдещия живот за грешниците са приготвени вечни мъчения, от които сега твърде малко се боим. Ще узнаем преди смъртта, че Бог е Праведен Съдия, въздаващ всекиму според делата, от Когото сега твърде малко се боим. И изобщо, ще разберем в онзи миг всичко, на което ни учи Светата Църква, в която толкова малко днес се вслушваме. Но, уви, може тогава не за радост да се отворят очите ни?!
Праведният Симеон е видял преди смъртта си спасението, а грешникът ще съзре тогава своята погибел; сърцето на Симеон се изпълнило с утешение, а сърцето на грешника ще се изпълни с отчаяние; Симеон казал: отивам си с мир, а грешникът ще бъде принуден да каже: тръгвам си от живота със страшно безпокойство, очаквайки мъченията в ада.
О, Господи, дай ни преди нашия край да се покаем, не допускай да умрем в грехове, изпрати ни такава смърт, с която умря праведният Симеон, отвори ни още сега очите, за да видим и да се убоим от Страшния Твой Съд. Амин!
Превод от руски език: Валя Марчелова