Икона на Страшния съд

Петък на Шеста седмица от Великия пост е не просто време за покаяние, но духовен праг и началото на нов живот в Христа

Актуално Благовестие
Сподели:

Петък на шеста седмица от Великия пост е вече не просто време за покаяние, но духовен праг, зад който се открива тайната на края и тайната на началото – тайната на края на ветхия човек и началото на нов живот в Христа. Днешните четива от Свещеното Писание – из пророк Исаия 66:10–24; книга Битие 49:33 – 50:26 и Притчи 31:8–32 — ни дават цялостна завършена картина: от съдбата на света до съдбата на душата, от края на историята до вътрешния избор на всеки човек.

Пророк Исаия завършва своята книга с величествено и страшно откровение. Той казва: „Развеселете се с Иерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! Възрадвайте се с него радостно всички, които тъгувате за него,.. за да се храните и насищате от гърдите на утехите му“ (Ис. 66:10–11). Тук Йерусалим е не просто градът, но образ на Църквата, образ на Божието присъствие сред хората, образ на утешението за верните. Това е духовна реалност: душата, намерила Бога, получава истинска насита!

Но заедно с това прозира и друг образ: „Защото ето, ще дойде Господ в огън, и колесницата Му – като вихър, за да излее гнева Си с ярост и заплахата Си – с пламнал огън… и с меча Си ще произведе съд над всяка плът“ (Ис. 66:15–16). Това е вече откровение за съда. И тук се открива най-важният духовен закон: Бог е любов, но тя е огън за тези, които я отхвърлят.

Светите отци учат: една и съща Божествена светлина за едни е радост, а за други – мъка. Всичко зависи от състоянието на сърцето. Чистото сърце възприема Бога като живот, а нечистото- като осъждане.

И заради това пророкът завършва с думите, които е трудно да бъдат чути: „И ще излизат и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене; защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне; и ще бъдат гнусота за всяка плът“ (Ис. 66:24). Това не е просто образ на наказание, а образ на духовно състояние – човек, койтто се е откъснал от Бога, губи живота в най-дълбокия смисъл.

Тези слова поставят пред нас съвсем точен въпрос: Къде сме ние? С Бога или извън Него? Защото равносметката се извършва не в края на живота, а още сега – в състоянието на сърцето ни!

Книга Битие завършва повествованието за патриарсите. „И свърши Иаков завещанието към синовете си,.. почина и се прибра при своя народ“ (Бит. 49:33). Това е образ на мирната кончина на праведника! Той благославя, предава и завършва пътя си.

По-нататък се описва погребението на Иаков и след това – смъртта на Йосиф. Но особено важен момент е когато братята се страхуват, че след смъртта на баща им, Йосиф ще им отмъсти: ,, ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили?“ (Бит. 50:15). Това е страхът на човека пред истината.

Но Йосиф им отговаря с думи, които се явяват връх в духовната мъдрост: ,, Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро“ (Бит. 50:20).

Тук се разкрива тайната на Промисъла Божий. Човешкото зло не може да отмени Божия Промисъл. Но това не е оправдаване на злото, а свидетелство, че Бог е по-силен от всяко зло.

Причинно-следствената връзка е дълбока: ако човек живее с Бога, дори злото насочено към него, не може да му навреди, а често става част от пътя за спасение. Ако човек живее без Бога, дори и доброто може да го доведе до гибел чрез гордостта.

Йосиф умира с вярата: ,, Бог ще ви споходи“ (Бит. 50:24). Това са думи на надежда. Дори смъртта не е край, а се превръща само в преход.
И ето тук се съединява с пророк Исаия: има съд, има край, но има и утешение, има и живот.

Книга Притчи (31: 8–32) завършва всичко с образа на добродетелната жена. На пръв поглед това е едно нравствено наставление: ,, Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци. Отваряй устата си за правосъдие“ (Притч. 31:8–9). Но малко по-нататък се разкрива следният образ: „Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер“ (Притч. 31:10).

Светите отци тълкуват този образ не само буквално, но и духовно. Това е образ на душата- душата, украсена с добродетели, се превръща в скъпоценност пред Бога.
„Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си“ (Притч. 31:15) — това е духовната бдителност.
„Наглежда домакинството вкъщи“ (Притч. 31:27) — това е вниманието към вътрешния живот.
„С мъдрост отваря устата си“ — това е чистотата на словото.

И, накрая: „Миловидността е примамлива и хубостта – суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала“ (Притч. 31:30). Това е равносметката: не външното, а вътрешното е ценно!

Ако съединим трите четива, пред нас ще се открие завършена духовна картина!
Пророк Исаия говори за края – за съда и вечността.
Книга Битие— за свършека на земния живот и за вяра, преминаваща през смъртта.
Притчите — за това, каква трябва да бъде душата, за да влезе в тази вечност.
И всичко това е обръщение към човека- днес и сега!

Как се проявява това в душата? Съвсем конкретно! Човек прави всеки ден своя избор: да живее по страстите си или да се бори, да осъжда или да прощава, да търси своето или Божието?!
И от това се формира състоянието на сърцето- не мигновено, но неизбежно!
Човек, който привиква към злото, престава да го вижда.
Човек, който се бори – започва да вижда светлина.

И заради това Великият пост е не просто време за усилие, а време за формиране вечността вътре в човека.
Петък от шестата седмица – това е като поглед към равносметка- накъде е насочен моят живот? Какво произрастна в душата ми? Има ли в мен поне малка частица от тази ,,добродетелна душа“, за която говори Писанието?
Светите отци казват: Бог не пита колко си направил, а какъв си станал.

И заради това, ако човек съзира в себе си хладност – нека да се сгрее с покаяние.
Ако вижда гордост – нека се смирява.
Ако вижда само мрак – нека се обърне към светлината.
Защото има още малко време и Бог продължава да ни зове.

И занапред – не просто да спомняме събитията, а да имаме жива среща с Кръста, със страданието, с любовта, която е докрай!
И ако душата е приготвена – тази среща ще стане живот.
Ако не- ще стане съд.
И да ни даде Господ да преминем този път не външно, а вътрешно; не формално, а живо, та като достигнем предела на поста, да не останем празни, но да принесем плод на смирение, любов и жива вяра!

Превод от руски език: Валя Марчелова