Автор: Андрей Десницки
Странна дума има в Библията – ,,БЛАЖЕНСТВО“… Но какво означава тя всъщност? Различава ли се от обикновеното щастие? Как може да се достигне това състояние и защо, въобще, му е необходимо на човек? Доколко понятието за блаженство е съвместимо с гоненията, които са предсказани за последователите на Христа?
КАКВО Е БЛАЖЕНСТВОТО?
В библейските времена, както и във всички останали, хората са желаели за себе си и за близките си благополучен и дълъг живот. Такъв живот в Стария Завет се е считал за главна награда на праведника, макар че в Книга Йов виждаме, че не всичко е било просто и никакво ,,автоматично въздаяние“ не би могло да се очаква за праведността. Главни признаци на благополучие са били дълголетието, многочисленото потомство и богатство – праведникът отивал в отвъдния свят, ,,наситил се на дните си“, както се насища човек на трапезата, и видял ,, децата на своите деца до четвърто коляно“.
Но в Библията има и още едно понятие, което превъзхожда всички тези дарове свише, и то се нарича ,,блаженство“!
,,Блажен е оня човек, който…“ – с тези думи започва онази книга от Писанието, която най-често четем и у дома, и в Църквата – Псалтирът! Значи не само 1-ви Псалом, но и цялата книга всъщност ни говори за блаженството, но в нея няма да намерим съвети как да вършим делата си, как да си изберем съпруг/а и как да възпитаваме децата си. Не защото тези неща са твърде земни или недостойни за разглеждане в Свещеното Писание- нали книгите Премъдрост и Притчи Соломонови твърде подробно говорят за тях?! Но блаженството се свързва с нещо съвършено друго: ,, Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,..“ (Пс. 1:1–2).
Блаженството за псалмопевеца започва с отказ от общение с нечестивци, от тяхната житейска позиция. На практика, често в света хората се стараят да постигнат благоденствие по пътя на греха: ,, ако не излъжеш, не можеш да продадеш“ , ,,всички правят така“, ,,нищо, после ще се покая“ – такива и подобни на тях уговорки са валидни и до днес – нищо не се е изменило в хилядолетията. Затова и библейският път към блаженството започва с решителния отказ от събранието на нечестивци и пътя на грешници.
А положителната програма е много проста: ,, в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем! И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее“ (Пс. 1:2–3). Такова дърво за никъде не бърза и за нищо не се безпокои – то расте при непресъхващ извор, радвайки се на живота и принасяйки добри плодове.
Всичко при него се получава, като че ли от само себе си, а по-точно- по благодатта Божия, която се сравнява тук с ,,водни потоци“. Следващият псалом казва още по-ясно: ,, Блажени са всички, които се Нему уповават“. (Пс. 2:12). Изобщо, в Псалтира се говори за блаженството повече, отколкото в останалите ветхозаветни книги, взети заедно – ако внимателно се чете, всичко най-важно става ясно.
Значи ли това, че библейското блаженство е подобно на будисткото разбиране за нирвана – съвършеното бездействие и безсмислие? Изобщо НЕ! Да се вслушаме още веднъж в тези слова: ,, във всичко, що върши, ще успее“. Тези думи предполагат активно действие и ако погледнем живота на хората, за които говори Псалтирът, ще видим, че те не са били бездейни. Цар Давид и Соломон, например, за проживели удивителен, наситен с най-разнообразни събития живот, при това – не безгрешен. За човека е свойствено да греши, но ,, блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити“ (Пс. 31:1).
Главното, което е определяло живота на тези царе, е предаността и доверието в Бога, стремежът да търсят Неговата воля във всички събития от своя живот. Именно за това говори и първото споменаване на блаженството в цялата Библия: ,, Блажен си ти, Израилю! Кой е като тебе, народ пазен от Господа, Който ти е щит закрилник и меч на славата ти?“(Второзаконие 33:29). Съдбата на такъв човек или такъв народ се определя не от прищявката на случайността, не от неговите собствени планове, а от волята Божия за тези хора и народи. Ако не им достигат собствени сили, умения или казано на прост език – не им върви, то винаги има към Кого да се обърнат за помощ. И в Псалтира се казва така: ,, Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен. Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят“ ( Пс.119:1–2). От една страна тук се подразбира сит и дълъг живот в обкръжението на многочислена челяд, но от друга страна – става дума за друго – за общението с Бога, което е ценност от много по-висок порядък, а ,, останалото ще ви се придаде“, както казва Сам Христос.
КОЙ Е БЛАЖЕН?
Думата ,,блажен“ – е първа в проповедта на Христа, но то по-скоро шокира, отколкото да ни успокоява: ,, Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. (Мат. 5:3–4). Това звучи парадоксално: Христос нарича блажени тези, които от гледна точка на обичайната човешка логика съвсем не приличат на такива. Какво хубаво има в нищетата, дори и да е обусловена от духовни причини? Или да наречеш щастлив този, който плаче? Що за блаженство е това?
По-нататък Христос казва не по-малко удивителни неща, които обаче много поясняват.
Ние знаем и от опит, и от тези вехтозаветни книги, че житейското благополучие е нестабилно и кратковременно. Това са знаели и езическите мъдреци; така атинският законодател Солон отказал да провъзгласи за блажен лидийския цар Крез, чиито съкровища станали пословични още преди преди смъртта му. Той се оказал прав: щастието скоро изменило на Крез и той загубил всичко, както библейския Йов, но за разлика от него – безвъзвратно! Да наречеш блажен този, който е щастлив в момента, е безмислен абсурд.
А Христос говори за такова блаженство, което преминава във вечността, и още повече- разкрива се именно във вечността. Достигналият такова блаженство, като погледне назад към изминалия си живот, за нищо не ще съжали, не ще пожелае нищо повече от това, което вече е получил. Но нима е достъпно за нас знанието какво ни очаква във вечността? Разбира се- не! Но има признаци, които са като указателни табели по пътя, които ни показват накъде да вървим. Човек, който искрено и настойчиво се стреми към благото, го получава: ,, Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. (Мат. 5:5– 11). Всичко това звучи като подробен коментар на Първи псалом.
Значи ли това, че може да се говори за блаженство само във вечността, а в този живот ни е недостъпно? Наистина нищо окончателно не знаем, но още тук и сега има постъпки и ситуации, които ни водят към блаженството. ,, блажен оня, който се не съблазни поради Мене.“ (Мат. 11:6) – така отговаря Христос на Иоан Кръстител, а на Петър, когато изповяда вярата си в Сина Божий, казва: ,, блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата“ (Мат. 16:17). Друг път се обръща към всички ученици: ,, блажени очите, които виждат това, що вие виждате. Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха“ (Лк.10:23–24).
Въобще, у Лука в много притчи се говори за блаженството на човека: ,, блажени са и тия, които слушат словото Божие, и го пазят (Лк. 11:28); ,, Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи. И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги (Лк.12:37–38); и ,, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи, и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните“ (Лк.14:14). Отново виждаме не минутно състояние, а вектор на движение, с посока към бъдещия век. Какво означават тези думи за нашето всекидневие?
БЛАЖЕНИЯТ ПОКОЙ?
,, Честит се считам,..“ – така започва своята реч свети апостол Павел пред цар Агрипа, когато бил заведен при него на съд (Деян. 26:2). Трудно би било да се нарече привлекателно положението, в което се намирал Павел: арестуван, но в известна степен този арест спасил живота му, понеже сред съплеменниците му някои горещо желаели смъртта му. На самия съд царят бил готов да го освободи, но Павел настоял за съд пред римския император, на което имал право като римски гражданин. И царят бил принуден да го отпрати в Рим – макар и окован. Това пътешествие никак не прилича на днешните средизмноморски круизи, които си позволяват избрани щастливци…
Блаженството за апостола не е състояние на покой, а обратно – по-скоро на борба и победа, трудно изкачване към върха, пълнота на живот по Бога. Свети апостол Иаков в посланието си казва така: ,, Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат“ (Иак. 1:12). А сам Павел изразява подобна мисъл: ,,Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява“ (Римл. 14:22).
За вечното блаженство на тези, които влизат в Царството Божие, говори Откровението на свети Йоан Богослов – например със следните слова: „блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца“ (Откр.19:9). Но и тук крайната цел се съчетава с всички жизнени пътища на човека: да, може да получи покана, но може и да се откаже от нея. На практика целият житейски път не е нищо друго, освен приемане на тази покана, и за това разказват повествованията и за Авраам, и за другите старозаветни праотци и пророци, и за апостолите, и накрая и за Самия Христос. Всъщност Новият Завет ни предлага не просто наставления за това, как да живеем праведно в света, но по-скоро пример за такъв праведен живот.
Свети евангелист Лука ни разказва (Лк. 11:27–28) един удивителен епизод. Слушайки речта на Иисус, една жена възкликнала: ,, блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!“. И това е действително така! В православната традиция тези евангелски слова се четат на празници, посветени на Пресвета Богородица. Впрочем, ние знаем колко необикновено е било нейното блаженство: невъзможна от обичайна гледна точка бременност, раждане в пещера, бягство в Египет и нататък – живот, изпълнен с опасения за Сина. Да не говорим за Разпятието, на което Тя стана свидетел след като бяха произнесени горните слова…
На които Христос отговори: ,, да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят“.
Не само в избраничеството се е състояло блаженството на Богородица, но в целия й живот, който е станал отговор на Благата Вест. И в тази мяра, в която можем да откликнем на отправения към нас Божий призив, Божия покана да изпълним Неговата воля, да въплътим Неговия промисъл за нас, в същата мяра и сме способни да станем причастни на това висше блаженство. Цялата Библия е разказ за хора, които са се постарали да изпълнят това.
В КАКВО Е НАГРАДАТА НА ПРАВЕДНИКА?
И все пак остава един много сериозен въпрос. Ветхият Завет е пълен с обещания за хората, изпълняващи Божията воля. И все пак, те страдат не по-малко, а често и повече, отколкото грешниците. Защо е така?
Дайте да се вгледаме в тези обещания! Най-често ги срещаме в Книга Притчи.
Част от тях са житейска мъдрост – трудолюбието води до благосъстояние; изпълнението на родителските съвети способства преуспяването и т.н.) Това е ясно. Но какво се говори за праведниците? Понякога действително става дума за успех и покровителство: ,, Господ не ще допусне да гладува душата на праведника“ (Притч. 10:3). Но по-често, по-подробно и проникновено в тази библейска книга се говори за особеното отношение на Бога към праведника и равносметката на неговия земен път: ,, Той запазва за праведните спасение“ (Притч. 2:7); ,, праведните ще живеят на земята, и непорочните ще пребъдват на нея“ (Притч. 2:21); ,, Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение“ (Притч. 3:22); ,, Споменът за праведника ще пребъде благословен“ (Притч. 10:7); ,, Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца – към грях“ (Притч. 10:16). Тук, всъщност, става дума не за прекрасния и без тревоги живот, но по-скоро за това, каква ще е равносметката от този живот. Праведниците ще получат това, към което се стремят – ето това абсолютно твърдо обещава Библията!
Но тази победа не се постига без борба и за най-добър пример могат да послужат историите на патриарсите – тези праведници, на които са призвани да подражават вярващите. За Авраам всичко е започнало с това, което Господ му заповядал – да остави дома си, своя роден край и да се отправи в далечното странстване. Било му обещано, че потомците му ще владеят прекрасна земя, но до старостта си той е бил бездетен, а обещаната му земя – принадлежала на други хора. Странстванията на Авраам продължили неговият син Исаак и внук Иаков, като техният живот бил изпълнен с тревоги и опасности, но винаги в общение с Бога. Понякога Библията така описва живота на праведника: ,, той ходи с Бога“ . Не просто си спомня за Него, но и Му се моли, и всяка своя стъпка прави в Негово непосредствено присъствие.
А тези стъпки могат да са твърде много и могат да бъдат различни, и не винаги безпогрешни. Праведникът е човек като нас, но за него е безусловна една висша ценност – Бог и Той се явява и най-високата награда, Която му е обещана.
Ние виждаме, че животът на патриарсите е еднакво далеко от две неща, с които често бъркат християнството: от пасивното пораженчество ( щом е Божия воля, то ще търпя скърбите и нищо няма да предприемам) и от същото пасивно потребителство ( щом като Господ ми е обещал благосъстояние, ще чакам, докато само ми падне в ръцете).
Не, животът на вярващия е риск – понякога твърде сериозен, той е активно вземане на самостоятелни решения и често е и страдание.
В Книгата на Йов страданието се разбира повече като изпитание: човек, на когото всичко е наред и самият той все още не знае със сигурност за вярата си. Именно кризисната ситуация, когато всичко познато и установено изведнъж отлита, му позволява да разбере кое в живота е действително ценно. В края на повествованието Йов се среща лице в лице с Бога и тази среща навярно не би се състояла, ако не беше настъпил крахът на целия начин на живот на праведника Йов.
И така, на християните не е обещан безбеден и охолен живот! Обещано им е друго: крайна и безусловна победа! И даже гоненията, които предстои да бъдат преживяни, изобщо не са безсмислени, защото откриват волята на Отца, свидетелстват за Сина, изпълват се с Духа: ,, и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците. И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете; защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас. И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият; и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен. А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде.“(Мат. 10:18–23).
И не става дума за това, че ще им бъде добре някога после, в задгробния живот. Не! Състоянието на блаженство е това, което изпълва човека още тук и сега, което го прави независим от външни обстоятелства, позволява му всецяло да се довери на любящия Отец. А значи и да действа така, че да изпълнява Неговата воля.
Ето това, в крайна сметка, Библията нарича БЛАЖЕНСТВО!
Превод от руски език: Валя Марчелова