КАКТО РАЗБИРАМЕ БОГА, ТАКА МУ И СЛУЖИМ!

Водещи новини Публикации
Сподели:

Автор: Виктор Морщиков

Към една от моите публикации на тема: ,,Вярата в Бога и обредността в служението“, един от читателите беше направил интересен коментар. Той беше написал: ,, Винаги съм се учудвал на лозарите от Притчата – убивайки Наследника и мечтаейки за наследството Му, как си мислеха, че ще останат безнаказани? И вероятно под наследство, разбираха само земна власт?! И дали първосвещениците, произнасяйки присъдата над Христос, съзнателно послужиха на дявола или имаха такава представа за Бога, че мислеха, че по този начин принасят Нему служба?“

Много правилен и актуален въпрос! Именно представите за Бог определят обредността в поклонението Нему, като тя не е само църковно-каноническа. В нея се вплитат народни традиции и обичаи – както древни, така и нововъзникнали според съответните представи. Цялото им разнообразие не се нуждае от никакви обяснения, защото като част от традициите, съществуват сами по себе си. Кой от православните християни може да обясни именно християнския смисъл на помените трапези, които се устройват за покойниците? Или защо са задължителни кръстници при кръщение на младенци, ако те действително не се занимават с духовното възпитание на кръщелниците си? Но така или иначе, малко хора си задават въпроси за смисъла на тези традиции! По този начин цялата съвкупност от съществуващи обреди, изпълнявани от нас, се явяват показател за представите ни за Бога. И това съвсем не е всичко.

Както е известно, изтъкващите своята ,,набожност“ древни евреи строго следяли за буквалното съблюдаване обредността на Закона Моисеев не само в богослужението, но в цялостния живот. Но обредността в служението Богу не е Самият Бог! Ритуалността само отразява човешките представи за Бога и се определя от истинските намерения на хората. Казано просто: Бог е любов, а дяволът е вместилище на себелюбието на страстите. Служението Богу е възможно само с намерението за служение от и с любов, в противен случай спазване просто на заповедите Му, не е служение Нему. Изпълнението на обредността от хората може да се извършва с най-различни, дори и противоположни намерения – в служба на самите себе си, на собствените си страсти.

Всяко намерение на човека е негова лична тайна с Господ, скрита за всички останали и нея не я изразяват нито словата на молитвата, нито действията на богослужението. Какво ще бъде намерението на човека ( свещенослужител или мирянин) винаги зависи от това, какво господства в него и какво го движи – любовта или себелюбието! Единствено от това зависи личното му отношение към обредността и нейното изпълнение.

А сега, за най-главното. Любовта, по своята природа, е самодостатъчна – никога нищо не иска за себе си и със своето служение винаги е обърната навън. Истинската любов винаги е открита, а в ритуалността Църквата вижда само една от формите на своето служение на хората, отнася се с уважение към нея, но никога не я обожествява! Съвсем друго дело са страстите. Тяхното себелюбие винаги жадува своето удовлетворение отвън, за сметка на другите хора. Себелюбието се крие и лицемерно скрива гордостта, тщеславието, алчността… зад старателното и усърдно изпълнение на обредността и даже я обожествява. Така водените от себелюбие ( свещенослужители и миряни) повишават собствената си значимост, величие, ,,приближеност“ до Бога. По този начин себелюбието, измамвайки вярващите, достига целите си…

Всичко казано е не само част от далечното дохристиянско минало. Прикритото тържество на себелюбието със страстните му намерения и днес е предостатъчно в християнския, а в това число, и в православния свят. Страстите винаги лъжат, в тях няма истина и няма съвест, заради което тяхното самолюбие не познава угризенията на съвестта и подтискането на собствените желания. Жестокостта, хитростта, безразличието, цинизмът са истинските свойства на себелюбието. И такова дяволско служение на собствените страсти иудейските първосвещеници, фарисеи и книжници лицемерно са представяли като служение Богу.

Да, авторът на коментара, цитиран в началото, е бил прав! Лозарите, убивайки наследника са били уверени, че ще останат безнаказани, а под наследство са разбирали цялата земна власт. И произнеслите присъдата си над Христос първосвещеници съзнателно са служили на дявола. И пред Бога, Когото не са обичали истински, а се бояли, иудейските свещеници просто са се откупвали със своите жертвоприношения. Всъщност, те са били истински мъртъвци, облечени в тяло.

За това единственото вярно разбиране на смъртта като духовно, а не телесно състояние на човека, е казано в книга Премъдрост Соломонова: ,, Праведността е безсмъртна, а неправдата причинява смърт; нечестивите я привлякоха с ръце и думи, счетоха я за приятел и изнемогнаха, и сключиха съюз с нея, защото са достойни да бъдат неин дял“ (Прем.1:15-16).

За страшното, духовно мъртво състояние на небогобоязливите иудеи пророк Исайя казва: ,, Понеже говорите: „сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием“ (Ис.28:15).

Само в мъртво състояние на душата, заради съхранението на своите дяволски ценности, страстни пожелания и удоволствия, е било възможно да се замисли и извърши злодеянието, което извършиха началниците на иудейския народ- тези същите ,,лозари“ от Притчата Господня. Какъв немислимо страшен съюз на мъртвите със смъртта, единствено заради запазване на всяка цена на своята власт и удоволствията на страстното земно битие! Поради своето неверие и страстното поробване от светските ценности, иудеите не разбраха (не можеха, но и не искаха да разберат!) истинския смисъл на смъртта и заради това я считаха за обикновена кончина на човека. Така за тях беше удобно и напълно понятно, ,,защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат.6:21). Загубата с кончината на човека на тези земни съкровища, които за тях бяха цялата ценност на света, означаваше за тях истинската смърт!

Това безумно дяволско поробване на света, породи в тях ненавист, злоба, презрение към Господ и Неговите слова. Господ ги изобличи в това, казвайки: ,, Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми… Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога… Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата“(Иоан 8:43,47,44).

Повече от две хиляди години, откакто бе разпнат Господ, но в иудаизма нищо не се е променило! Всички негови главни ценности са останали неизменни – ценностите на царството на Давид и Соломон- власт, богатство, ум, сила, хитрост, гордост поради своята изключителност, т.е. богоизбраност и превъзнасяне над всички останали. Така е било и в тези царства, така трябва отново да стане, но вече по отношение на целия свят. Именно това трябва да им донесе и до ден днешен очакваният от тях месия…

Това очакване съвсем не е пасивно! Както е известно от Свещеното Писание за отношението на иудеите към християните, тяхното служение на дявола не е преставало нито до разпването на Господа, нито след това. За това тяхно усърдно служение Господ казва: ,, Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас“ (Мат.23:15). Тяхното упорство и способност да проникват във всички страни на света и техните правителства са невероятно големи и това страшно безумие, което се извършва в целия свят по вина на тайното, дълбоко ,, световно правителство“ е пряко наследство от непрестанните им усилия. И Библейските пророчества постепенно се сбъдват…

Превод от руски език: Валя Марчелова