Автор: Сергей Худиев
По-добре е човек да се въздържа от грях поради страх от наказание, отколкото изобщо да не се въздържа. Но разбира се, в християнския живот такъв мотив не би следвало да е преобладаващ. Свети авва Доротей- духовен писател от VIвек, говори за това, че вярата на човека може да премине през три етапа: вярата на роба, който угажда на Бога поради страх от наказание; вярата на наемника, който се труди в очакване на награда и вярата на сина, която се стреми да угоди на Небесния Отец от искрена любов и почит към Него.
,,Вярата на роба“ е по-добра, пред никаква. Тя не е зряла и трябва да бъде заменена от ,,вярата на сина“ според мярката на духовния ръст на човека.
Страхът може да изиграе позитивна роля, ако човек се обърне от ,,от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога“ (Деян. 26:18) и той може да сработи в качеството си на последна преграда по пътя към сериозното падение, но не може да служи за постоянно гориво на вярата.
Новозаветната етика не е етика на страха. За да я разберем, трябва да вникнем в какво всъщност се състои вестта, която носи Новият Завет. Въпреки че хората са склонни да очакват Благата вест на християнството, тя все пак не е списък от предписания с обещанието за поощрение при тяхното спазване или наказание при нарушаването им.
Нещо подобно намираме във Ветхия Завет, когато Бог само подготвя хората за идването на Спасителя, но в Новия Завет става дума за нещо друго.
Евангелието – буквално ,,Благата вест“ не е за това, какво трябва да прави човек, за да избегне наказание или да получи награда. То е, за да ни покаже колко Бог ни възлюби и какво направи заради нас! Бог създаде за нас вечен и блажен живот и когато отпаднахме от Него в грях, той Сам дойде в този паднал свят, за да ни спаси. Бог стана Човек в лицето на Иисус Христос и като Човек пое цялата тежест на греха и проклятието върху Себе Си, за да ни дарува чрез Своето Възкресение вечен и блажен живот.
Както казва свети апостол Павел: ,, Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията, и че се яви на Кифа и след това на единайсетте“ ( 1Кор.15: 3-6).
Христос ни отвори дверите на вечния живот и да станеш християнин, означава да влезеш през тази врата. Обръщането към Христос, както го вижда Новият Завет, е нещо твърде дълбоко, а не просто промяна на убежденията. То означава, че в нашия живот в най-буквален и действен образ са влезли свръхестествените сили, Сам Творецът на вселената се е докоснал до нас и ни е превърнал в нещо съвършено ново. Ако използваме образното сравнение на К.С. Луис, заприличваме на оживели статуи.
Тази радикална промяна Новият Завет нарича ,,ново раждане“ или дори ,,ново сътворение“. Главните събития на нашата вяра – смъртта и Възкресението на Иисус Христос от мъртвите, стават наши собствени и се случват с нас самите. В Тайнството на светото Кръщение ние умираме с Неговата смърт и възкръсваме за нов живот с Неговото Възкресение.
Разбира се, този свръхестествен дар трябва да бъде разпознат и възприет с личната ни вяра- трябва да приемем словото Божие като истина и истината- като наша лична. Например апостол Йоан казва: ,, Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е“ (1Йоан 3:2). И ние приемаме, че това наистина е така и сега сме чеда Божии. По дара на вярата и Кръщението придобиваме съвършено нов статус и нов живот. Бог ни избра, изкупи, придоби, очисти ни, прости ни, прие ни в Своето семейство. И сега се учим да живеем нов живот. Както казва свети апостол Павел: ,, И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие“ ( Кол. 3:12-13).
Християнската етика е построена не на вярата в това, че ,,Бог ще се отнесе лошо с мен, ако не се държа, както трябва“, а на вярата в това, че Бог се отнася с мен невероятно добре и аз искам да покажа това чрез своето поведение“. Както казва и Сам Христос: ,, Ако Ме любите, опазете Моите заповеди“ (Йоан 14:15).
Така мотивът за послушание на Бога вече е не страхът от наказание, а нашата нова идентичност като деца Божии и нашите нови отношения с Бога. Както казва апостолът: ,, защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!“ ( Римл.8:15).
Дори в обикновения живот човек може да се въздържа от лоши постъпки по различни причини. Например, не би откраднал от страх да не го хванат или пък може да е честен на работното си място, понеже оценява възможността добре да печели там, или просто, защото е възпитан така. Макар Новият завет да подсказва нещо подобно на Божие наказание в смисъла на наставления – ,, Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема“(Евр.12:6), истинският християнин е човек, който е предан Богу не поради страха от наказание, а защото Бог е достоен за неговата любов.
Както казва св. Йоан Златоуст: ,, Да оскърбиш Бога е много по-тежко, отколкото да бъдеш наказан. А ние се намираме в такова жалко разположение на духа, че ако не беше страхът от огнената геена, то може би нямаше и да пожелаем да направим нещо добро… Ако обичахме Христос, както сме длъжни да Го обичаме, то бихме знаели, че да оскърбиш Любимия, е по-страшно от геената. Но тъй като не обичаме, не можем да разберем големината на това наказание. И именно заради това аз се съкрушавам и плача“.
Митът, че християните се въздържат от зли постъпки поради страх от Бога, има своите дълбоки корени още от времето на Адам , когато той се уплашил и скрил (срв. Бити 3:10), когато Бог потърсил. Заради своето падение, грешният човек е склонен да възприема Бога като враждебен и плашещ, на Когото е по- добре да не попадаш под погледа. Атеистичната литература е пълна с язвителни карикатури и злобни подхвърляния за ,,космическия тиранин“, макар и да не признават съществуването на Бог.
От друга страна, когато на атеистите се гледа с подозрителност и доверие, те се хвърлят да доказват, че не са по-лоши от вярващите, но даже и по-нравствени и по-порядъчни граждани.
Да, може да е така. Всички хора, не само вярващите, са склонни да различат доброто от злото. Но самата способност да се види тази разлика предполага, че тя е реална и в цялата вселена има Истинско Добро- Бог, и ние трябва да се стремим към Него и то, не поради страх от наказание, а заради Самия Него!
Превод от руски език: Валя Марчелова