Автор: Епископ Евтимий
„Богородице Дево, радвай се, благодатна Мария, Господ е с Теб“ – с тези молитвени слова, които носят началото си от празника Благовещение, се обръщаме към Божията Майка.
Преди повече от две хиляди години, в малкия град Назарет Галилейски, който тогава принадлежал към Римската империя, прозвучало това радостно приветствие на Архангел Гавриил, който възвестил на чистата Отроковица, че е придобила благодат от Бога и е избрана да стане Майка на Син Божий. ,, И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус“ ( Лк 1:30).
Тези думи предизвикали смущение в Пречистата Дева, имаща кротък нрав и смирено сърце. Тя не била и помисляла за такава чест – да послужи за Тайната на Боговъплъщението. А на Царя на славата било угодно да се въплъти именно в смирената Дева, да израсне в семейство, богато не на тленни съкровища, а на благородство на душите. Затова и Промисълът Божий определил за пазител на Дева Мария праведния Йосиф.
Йосиф Обручник, произхождащ от царския род на Давид, бил дърводелец и с пот на лицето, със своите две ръце изкарвал хляба насъщен, както Господ заповядал на Адам. Затова, когато Христос проповядвал, всички с учудвали: ,,Не е ли това Синът на дърводелеца?“ . Така кротко и смирено се яви на света Спасителят.
Това дългоочаквано събитие станало възможно, когато се появила Тя – богоизбраната Отроковица, Която толкова възлюбила Бога, че единствено от нея можело да се отронят простичките, но изпълнени с голямо доверие и жертвена любов, думи: ,, ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лк 1:38).
Ние често назоваваме себе си раби Божии, но дали наистина влагаме в това същото значение, както Пресвета Богородица? Или просто механично, следвайки традицията? А някои, които търсят корените на това определение в робовладелческия строй, смятат, че подобни наименования са унизителни – нали робството предполага пълно подчинение на властника, загуба на личната свобода?!
Но колко, скъпи мои, робството на Бог се отличава от робството на човек! ,,Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери“ – казва Сам Спасителят в Светото Евангелие (Мат 16:25). Рабството на Христа е доброволно отричане от своя ,, ветх човек“ в името на преобразяването на собствената душа, което може да се извърши единствено в служение Богу!
,, … Ето рабинята Господня“ – произнесла Божията Майка в отговор на вестта на Архангел Гавриил, показвайки пример за пълна преданост на волята Божия. Днес ние знаем, че Ангелът е открил на Йосиф непорочността на Дева Мария, а той с любов Я пазел и се грижел за Нея. Но тогава, давайки смиреното си съгласие да се извърши невероятното чудо, превъзхождащо всяко човешко разбиране, Пречистата Дева е пребивавала в неизвестност как ще постъпи праведният Йосиф, узнавайки, че Тя е непразна. И дали би могла да му издаде Тайната на Боговъплъщението? А дали би Й повярвал той? Нали по иудейския закон жена, която не е заченала от мъжа си, я очаквало позорното и страшно умъртвяване с камъни. Но Тя твърдо и спокойно произнесла: ,, ето рабинята Господня“ и с това отворила за всички надеждата за спасение, надеждата за примирение с Бога.
Но ще можем ли да последваме Нейната самоотверженост и ще можем ли подобно на Чистата Отроковица да приемем всички обстоятелства в живота като блага Божия воля за нас? Или ще свърнем от пътя на спасението, поддавайки се на малодушното съмнение, че в нашите скърби е благият Промисъл на Бога и Неговото милосърдие?
Един подвижник е казал: ,,Волята Божия се извършва там, където човек се старае да я следва“. Ние често наричаме ,,воля Божия“ плачевните последствия за своите неподобаващи постъпки, при което се оправдаваме. Но волята Божия не се проявява в лошите дела на човека, които той извършва по собствена воля. Волята Божия се състои в това, всички да се спасим, заради което Господ, като любящ Отец и злото превръща в благо. Свети Василий Велики вижда същността на злото в лъжовното, греховно и неразумно самоопределение на човека, противопоставящ свободата на волята си на волята Божия, а чрез това – в отделянето от Бога, от истинното Благо за християнина.
Господ не ограничава волята на човека, а го оставя свободно да избира: да бъде раб Божий или роб на греха. В същото време Господ не изоставя такъв, който е избрал греха, завръщайки го обратно в пътя на спасението, чрез различни житейски ситуации. Такива примери на действието на Божия Промисъл са много – и в личния ни живот, и в живота на народите, и в цялата история на човечеството. Ние ги наричаме чудеса! Велико чудо на Божието домостроителство за нашето спасение ни се открива и в празника Благовещение!
Този празник ни учи още как с благодарно сърце трябва да се отзоваваме на призива на Божествената любов. Самата Божия Майка ни е показала най-благия пример за следване на Божията воля. Благодарение на Нейната самоотверженост и духовно благородство настъпи и нашето спасение. Както се пее в тропара на празника: ,, Днес е началото на нашето спасение“!
Превод от руски език: Валя Марчелова