Изтегли в PDF форматТемите в брой 10 за 2025 г.:
ГОСПОДИ, ТИ МЕ ОБИЧАШ, КАКТО ПРЕДИ!
Професор Алексей Осипов
ЗА БОГ ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО
Протоиерей Олег Стеняев
ГРЕХЪТ НА ОСЪЖДАНЕТО
(Истинска история)
ЗАЩО БОГ ДОПУСНАЛ ПЕТЪР ДА СЕ ОТРЕЧЕ ОТ НЕГО?
Митрополит Лимасолски Атанасий
ДЕСЕТ СЛОВА ЗА ИЗПИТАНИЯТА
Старец Ефрем Филотейски
ГОСПОДИ, ТИ МЕ ОБИЧАШ, КАКТО ПРЕДИ!
Професор Алексей Осипов
Не бива да мислим, че християнството със своя призив към Небето отнема от човека земята, радостта от нея, нейните блага. Нищо подобно! То призовава да се борим със страстите – злоба, безчестие, завист, алчност и др. … Нима не е ясно, че всички човешки разстройства произтичат от нашите страсти и преди всичко, от нашия егоизъм, от нашата гордост? Християнството не просто призовава човека за борба с тях, но и предлага ефективни средства за излекуването от тях. То предлага най-здравия образ на живот – живот по Евангелието, чието следване носи на човека щастие.
Да вземем дори най-острия момент от нашето битие – скърбите. Всички ние преживяваме немалко такива. А Православието казва за нашите скърби, че не са наказание или отмъщение от Бог. Той е любов! И това, което се случва с нас, се оказва, че е най-доброто и необходимо лекарство, което Той ни дава. И ако ние приемаме всяка скръб като ценно лекарство, като необходимо средство за изцеление, с благодарност – както постъпваме с опитния добър лекар, то бързо ще се убедим колко много ни дава християнството в този живот.
Разбира се, можем да постъпим като глупав болен: ,,Не ми трябва вашето лечение! Дори и да е апендицит, няма да се подложа на операция, само ми дайте обезболяващо“. И… глупавичкият умря. Затова и преподобният Тимотей Валаамски казва: ,, Като не можеш да търпиш, ще станеш жертва на беса“. А като потърпиш, ще бъдеш с Бога, и мир ще бъде в душата ти. Защото Бог е лекар, а не палач!
Колко лесно отиваме при познат лекар, който добре се отнася с нас, за когото знаем, че е опитен и честен човек, и ще направи за нас всичко възможно.
Това успокоява, умиротворява. Така и вярата в Бога-Любов, Който не ни наказва за нашите грехове, но премъдро лекува раните, които ние безумно и безмилостно нанасяме на самите себе си със своите грехове. И от нас зависи как ще приемем тези лекарства. Можем да ги отхвърлим с ропот и хула срещу Бога, умножавайки с това безумието на своите страдания.
А можем да ги приемем като заслужени, с благодарност към Бога, с покаяние: ,,Господи, аз наистина получавам това, което съм заслужил, защото зная, че греховете ми пораждат болести и скръб , а не, че Ти ме наказваш. Зная, Господи, че Ти ме обичаш, както преди, независимо от греховете ми. Прости ми и ме изцели от тях. Да бъде Твоята воля!“
ЗА БОГ ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО
Протоиерей Олег Стеняев
Веднъж при мен дойде един мюсюлманин и ми зададе въпрос дали може той, като изповядващ мохамеданската вяра, да се спаси? Аз му отговорих, че всеки човек може да се спаси, ако изпълнява волята Божия.
Може да е християнин, мюсюлманин, иудеин или какъвто и да е, но трябва да спазва Божия закон и да не го нарушава. Да не убива, да не прелюбодейства, да не краде, да почита баща си и майка си, да почита Бога, да почита Божията Майка, всички празници и т.н., и т.н. След което го попитах: ,, Вие правите ли всичко това?“. А той въздъхна и ми отговори: ,, Ох, някак си не ми се получава… И след като действително не мога да направя всичко това, да спазя целия Закон, тогава какво?“.
Ето, заради това съществува ХРИСТИЯНСТВОТО!- му отговорих. На човек не му се удава да спази Закона и това е реалността, в която живеят всички хора. Но именно затова съществува Евангелската вест, че Христос дойде на този свят, за да умре за нечестивите, както пише свети апостол Павел в Посланието до Римляни, а после и добавя: ,,едва ли за праведник някой ще умре“.
Тези слова са свидетелство за екзистенциалната безизходност на ветхозаветната църква да се придобие спасение по собствени човешки заслуги. И когато апостолите, които следваха Христос, го питаха ,,Кой може да се спаси?“, Той им отговори: ,,Невъзможното за човеците е възможно за Бога“. За Бог всичко е възможно!
Превод от руски език: Валя Марчелова</p
ГРЕХЪТ НА ОСЪЖДАНЕТО
(Истинска история)
В Оптинската пустиня се появил поклонник – казах, от Казахстан, който бил много странен. Когато срещнел свещеник, мълниеносно се хвърлял към него, падал на земята кръстообразно разпрострял ръце и крака и заравял лице в нозете му. Свещениците го вдигали от земята и всячески се опитвали да го убедят да не прави това, но нищо не помагало. По тази причина, те започнали да отбягват срещата си с него.
Веднъж един млад йеромонах, напускайки храма, се огледал за странника и като не го видял, спокойно и бавно закрачил към килията си. Но внезапно иззад близкото дърво изскочил поклонникът, метнал се към йеромонаха и паднал в нозете му, простирайки тялото си в прахта. Този случай за сетен път хвърлил в недоумение братята от манастира. Някои изказали съмнение, че е възможно на Изток да има такъв обичай.
Тъй като смуглоликият казах имал послушанието да работи в конюшнята, други поселници на манастира, като го гледали как седи върху коня като сраснала се с него фигура, си припомняли картини от историята: безкрайната степ; ордата на Чингизхан; номадът, целуващ краката на завоевателя…
След време се разчула истинската история:
Този поклонник-казах бил по европейски образован писател. Веднъж попаднал в болница, където лежал и един свещеник. Писателят много лошо го осъдил. Когато дошло време за назначената му манипулация и му сложили упойката, той изпаднал в безсъзнание. Душата му се отделила от тялото и директно попаднала в ужасния ад. Там му се явил преподобният Амвросий Оптински и много строго го изобличил заради осъждането на свещеника. Казахът се събудил в реанимацията и когато дошъл на себе си, и се прибрал у дома, разказал на съпругата си преживяното. Понеже непоносими били мъките на душата му в ада, той взел непоколебимото решение да прекара остатъка от живота си в покаяние в манастир, независимо че имал прекрасно семейство.
И така се озовал в Оптинската пустиня с решимостта да остане в нея завинаги.
Оттогава все си задавам въпроса: Какъв ли ужас преживява душата в ада, щом като такъв културен и по европейски образован човек е готов да се валя в праха пред нозете на всеки срещнат свещеник, за да изкупи сторения грях?!
А ние така и продължаваме безстрашно да осъждаме…
Превод от руски език: Валя Марчелова
ЗАЩО БОГ ДОПУСНАЛ ПЕТЪР ДА СЕ ОТРЕЧЕ ОТ НЕГО?
Митрополит Лимасолски Атанасий
Един свят човек поискал да узнае защо Бог допуснал Петър да се отрече от Него. Нима на Господ не Му било жал за Неговия пръв апостол? Нима не е можел да го предпази от това отречение?
И светията получил отговор. Смисълът на отречението се състоял в това, че апостол Петър обладавайки силна вяра, в съчетание с неговия горещ характер, ако не бил отстъпил, отричайки се от Христа, впоследствие, бидейки чувствителен и ревностен човек, нямало да може да проявява разбиране към другите хора. Бидейки строг и категоричен- на първо място към себе си, не би показвал снизхождение, нито би имал разбирането, че другите не са като него – първовърховния апостол, а са обикновени хора със своите немощи.
И Бог се отдръпнал от Петра. Допуснал неговото падение, с което му показал какво всъщност представлява човек, за да може с времето да започне да разбира и истински да укрепва във вярата другите хора.
Превод от руски език: Валя Марчелова
ДЕСЕТ СЛОВА ЗА ИЗПИТАНИЯТА
Старец Ефрем Филотейски
1.Нищо не се случва без допущението Божие. Дори да сме се до дявола или сред зверове, там също присъства Бог! И нито дяволът, нито зверовете могат да ни причинят зло, ако не получат власт от Бога.
2.Когато те обземе страх, си казвай: ,, От кого ще се боя? Кой може да ми стори зло, когато Бог управлява всичко? Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша, защото Ти си с мене“. Заедно с това си повтаряй Иисусовата молитва и не се бой от нищо. Вярвай непоколебимо в истината на вярата.
3.Бог не желае тези, които Той спасява, които търсят Неговата милост, да бъдат малодушни, глупави, страхливи и неопитни. Божественото наследство е за порасналите християни. Затова Той ни изправя пред изкушения, за да се прояви нашето послушание към Неговите заповеди.
4.Не бъдете малодушни, не губете мъжество! Понякога светата кърмилница – Божията благодат, ни оставя и ние потъваме в лекомислени и неподобаващи помисли и думи, за да се смирим и да не мислим за себе си високо, но да познаем своята немощ, че без благодатта Божия не можем да вършим нищо добро.
5.Не изпадайте в униние! То е от лукавия. То ни разоръжава и ни превръща в пленници. Възложете надеждите си на Този, Който е казал: ,,няма да те оставя, нито ще те напусна“(Евр.13:5). Той не ще ни остави да изпаднем в изкушение, което превишава нашите сили.
6.Необходимо е мъжеството толкова да възрасне в нас, че с решителен глас да кажем: ,, Дори и да ме предадат на смърт, не ще отстъпя от вярата си в призовалия ме Христос. Ще положа живота си, но не ще отстъпя нито крачка“. Ако имаме такова мъжество в себе си, то можем да се надяваме, че по благодатта Божия победата е наша.
7.Не бойте се, ще минем през огън и вода. През огън – когато изкушенията ни се покажат подобни на огън, който бушува: това са срамните помисли, ненавистта, завистта и подобните страсти. През вода- когато ни нападнат помисли на отчаяние и униние, потапящи душата във води. След изпитанията с огън и вода ще бъдем издигнати в духовния покой на освобождението от ниски помисли и даруваното ни от благодатта безстрастие.
8.Не се отчайвайте, виждайки силата на страстите и демоните. У Бога не остава безсилно нито едно слово. Когато сме с Бога, няма нищо непостижимо за нас. Заради това – дерзайте и не падайте духом! Господ ще се сражава заради нас, а ние ще гледаме мълчаливо.
9.Спомни си, че всеки ден сме длъжни да носим кръста си, което означава скърби, трудове, изкушения и всякакви демонски действия. И има ли светия, който да е преминал земния си път, избягвайки опасностите и скърбите? И ако ние сме призвани да извървим същия път, какво странно има в това?
10.Чрез изкушенията се разкрива доколко човек обича Бога. Чеда мои, бъдете мъжествени в подвига! Христос невидимо предстои и очаква да види победата, за да ви дарува неувяхващия венец на вечната слава!
Превод от руски език: Валя Марчелова