Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 269
Вчера 466
Общо 656070 за 4947 дни
Средно дневно 133
Рекорд 564 на 18.01.2017 (23:59)

 

Жития на светци


Св. преподобни Йоан Рилски чудотворец († 946), Св. пророк Йоил (IX век пр.Хр.), Св. мъченик Уар и с него седем християнски учители († ок. 307), Блажена Клеопатра († 327) и синът и Иоан († 320), Св. свещеномъченик Садок и други с него
2017.10.19 - 07:00

(19 октомври)
Житие на преподобни Иван Рилски Чудотворец

Преподобни Иван Рилски е най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ. Основател на знаменития и най-величествен манастир в България – Рилския манастир.

Той се е родил около 876 г. и починал на 18 август 946 година.

Родното му място е селото Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина край реката Струма.

Родителите му били благочестиви люде. Отрано те вдъхнали в него вяра и любов към Бога.

Когато починали, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество. В близък манастир постъпил като послушник. След известно време станал монах.

Закопнял за тих отшелнически живот, той напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, може би Витоша. От сухи вейки си направил колиба. И почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се само с диви растения.

В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили от там. След скитане из планината наберил дълбока пещера и се заселил в нея.

Неговият братанец Лука, без да каже на баща си, тръгнал един ден да търси любимия си чичо из планината. След големи трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Иван помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.

Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.

Разтровожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като същински отшелник. Разгневил се и се озлобил срещу брата си Иван, който е допуснал това.

Преподобният мъчал.

Бащата хванал сина си и го повел със себе си.

Св. Иван коленичил и със сълзи молел Господа да устрои нужното за вечното спасение на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размисли за опасностите на светския живот.

Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той умрял. Бащата, дълбоко нажален от станалото, се почувствал виновен за тъй неочакваната смърт на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл обратно към пещерата на св. Иван.

Пустинникът искал от него да погребе сина си близо до пещерата. Когато бащата си отишъл, Иван почнал редовно да ходи при гроба. Седял до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било любимото му място. Тук той си почивал от продължителните подвизи. А подвизите му били големи – срещу съблазните и изкушенията от злите духове, а също и срещу немощите на плътта.

В тая пещера Иван прекарал 12 години.

От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с трева. Не виждал никъде човешко лице. Прекарвал със зверовете, които се оказали добри към него.

След известно време го открили овчари. Вестта за него бързо се разнесла из околните долини и полета.

Много хора от различни места идвали при хралупата, за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силни молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве.

Един човек бил мъчен години наред от нечист дух. Като видял хора да отиват към пустинята на св. Иван, тръгнал подир тях. Като стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:

- Не мога да вървя по-нататък, огън ме изгаря!

Спътниците вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Замолили го да излекува болния.

- Деца мои – им казал той, - това не е по силите ми. Аз съм като вас немощен човек. Само Бог може да го излекува!

Те продължили по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.

Спътниците видели обхванатия от нечист дух вече оздравял. И прославили Бога.

Смиреният Иван искал да се усамоти тъй, че да скъса изцяло с тая широка известност. Напуснал любимия си дъб, който му бил оказал години наред топло гостоприемство. Продължил да се изкачва нагоре в планината.

Стигнал до грамадна скала, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел и непрекъсната борба с изкушенията на зли духове. Водел и борба с всички природни стихии – ветрове, бури, дъждове, снегове, виелици.

Имал на тялото си една дълга кожена дреха, който непрекъснато вехтеела.

И тук великият отшелник не останал скрит от човеците. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят искал да го види, да го чуе и разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове. Св. Иван приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил свиждането с царя. В писмо му изтъкал нужното за него и за държавата.

Мнозина надошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Иван. Преди смъртта си св. Иван оставил писмен завет на своите ученици и следовници, в който отправя съвет:

''Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави...''

Първоначално храмът бил устроен в пещерата, гдето по-рано живеел свети Иван.

На седемдесетгодишна възраст преподобният блажено починал. Бил погребан в самата пещера от братята монаси.

След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло. Прославяйки Бога, с чест те го пренесли в София. Това станало на 19 октомври – ден, в който оттогава се чества тържествено неговата памет.

Светите мощи били положени най-напред в църквата ''Св. великомъченик Георги Победоносец''. После били пренесени в църквата ''Св. апостол и евангелист Лука''.

В дванасетия век един благочестив и богат българин построил в чест на св. Иван Рилски хубава каменна църква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир.

Страдалци от всякакъв род тук получавали здраве, утеха и подкрепа.

В 1183 г. унгарците на крал Белла ІІІ превзели град София и отнесли мощите на преподобни Иван Рилски в своята столица Гран (Естергом). И тук, на унгарска земя, станали редица чудеса, някои от които дали възможност на унгарците да разберат, че мощите на светеца трябва да пребивават в неговата родна земя.

След тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато.

В 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново – тогавашната столица на България.

Сега мощите на св. Иван Рилски Чудотворец почиват наново в неговата света Рилска обител.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

----------------------------------------------------------------------

Житие на св. пророк Иоил

Св. пророк Иоил произхождал от Рувимовото коляно. Живял в деветия век преди Рождество Христово.

Чрез неговите уста Господ предупреждавал Своя избран народ, който така често затъвал в нечестие, и го застрашавал с вавилонския плен. Пророкът предсказал връщането на евреите от същия плен и разрушаването на Вавилонското царство.

Особено важно за християните е пророчеството на Иоил за слизането на Св. Дух над апостолите и изобщо над повярвалите в Христа люде. Тъй предава той думите на Бога за този божествен акт:

''Ще познаете, че Аз съм посред Израиля и Аз съм Господ, Бог ваш, и няма други, и Моят народ няма да се посрами вовеки. И ето, след това ще излея от Моя Дух върху всяка плът, и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще сънуват сънища, а момците ви ще виждат видения. Също и върху роби и робини в ония дни ще излея от Моя Дух. И ще покажа личби на небе и земя; кръв, огън и стълбовете дим. Слънцето ще се превърне в тъмнина, а месечината – в кръв, преди да настъпи денят Господен, велик и страшен. И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси...

И ще загърми Господ от Сион и ще издаде гласа Си от Йерусалим; ще потреперят небе и земя; но Господ ще бъде защита на Своя народ и отбрана за синовете Израилеви. Тогава ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който обитава на Сион, на светата Моя планина и ще стане Йерусалим светиня, и няма вече другоплеменници да преминават през него...

А Иуда ще живее вечно, и Иерусалим - от рода в род....''
(Книга на пророк Иоиля 2:27-32; 3:16-17, 20).

Дивно е това пророчество на Иоил за новия Израил – Църквата Божия, за новия, вечния Йерусалим, града на Живия бог в небесата, за бъдещия, вечния мир, който Бог ще наложи над своя народ – над цялото възродено и осветено от благодатта на Пресветия Дух Божи човечество.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

----------------------------------------------------------------------
Информацията е взета от сайта www.pravoslavieto.com








И още ...

Св. преподобни Йоан Рилски чудотворец († 946), Св. пророк Йоил (IX век пр.Хр.), Св. мъченик Уар и с него седем християнски учители († ок. 307), Блажена Клеопатра († 327) и синът и Иоан († 320), Св. свещеномъченик Садок и други с него
Св. апостол и евангелист Лука (I), Св. мъченик Марин (IV), Св. преподобни Юлиан Пустинник (IV), Св. великомъченица Злата Мъгленска († 1795)
Св. пророк Осия († 820 г. пр.Хр.), Свв. безсребреници Козма и Дамян Аравийски, и мъченици Леонтий, Антим и Евтропий († 287 или 303), Св. преподобномъченик Андрей Критски († 767), Пренасяне мощите на св. праведни Лазар Четвъртодневни, епископ Китийски († 8
Св. мъченик Лонгин Стотник, който стоеше при Кръста Господен (I)
Св. мъченици Сарвил и Вивея (II), Св. преподобномъченик Лукиaн, презвитер Антиохийски († 312), Свт. Савин епископ Катански († 760), Св. преподобни Евтимий Нови, Солунски († 889), Памет на един св. мъченик, пострадал за Христа в Александрия, чието име не




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA