Храмът "Св.Атанасий" се намира близо до Римските терми във Варна. Той е отдавнашна митрополитска църква. Построен е през август 1838 г. върху останките на опожарената през 1836 г. на това място малка църква носеща същото име. За древноста на изгорелия храм няма никакви сведения.

Твърди се, че е бил подобен на храм “Успение Богородично” (Малката Богородица).

За възобновяването на храма са помогнали и българите със свои средства. В църквата са служили гърци до 1914г. В храма са били погребани тримата гръцки митрополити, които са служили във Варна. Техните кости през 1961г. са пренесени и погребани във Варненските гробища в Митрополитската алея близо до гроба на Варненски и Преславски митрополит Симеон. От 1920г. в храма служат руски духовници. Едва през 1939г. по настояване на митрополит Йосиф тя минава в ръцете на българското духовенство. Първият български духовник служещ в храма е свещеник Мирон Райчев. През 1961г. с нареждане на местните власти храм “Св.Атанасий” е превърнат в музей за старинни икони.

Храмът е върнат на Българската Православна Църква през 1991г. на 18 януари - Атанасовден. Същият ден Варненски и Преславски Митрополит Кирил извършва чина на обновлението и извършва първата св. литургия след тридесет годишно прекъсване. Така се възобновява църковния живот в храма.

Като истински шедьовър на църковното изкуство се приема иконостаса носещ почерка на майстори от Тревненската школа. Боите преливат една в друга и така създават празник за окото. В орнаментиката изобилстват растителни мотиви и многобройни образи на животни. Историческите данни сочат, че храмовия образ на Св.Атанасий е дело на созополския зограф Димитър. Празничния ред икони са 28 и са особено впечатляващи. Освен 12-те основни празнични сцени, като Благовещение и Рождество Христово например, са изобразени и моменти от живота на св.Богородица и други светии. Иконостаса завършва с три големи кръста.