Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 348
Вчера 460
Общо 643437 за 4917 дни
Средно дневно 131
Рекорд 564 на 18.01.2017 (23:59)

 

Често задавани въпроси


Задушница преди Неделя Месопустна
2006.02.24 - 21:01


Автор:  материалът е взет от интернет страницата www.pravoslavieto.com

Като християни всички ние вярваме във Възкресението на Господа Иисуса. Той за това възкръсна: за да възкреси и нас, да ни дари вечния живот, за който сме създадени. ‘‘Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари’‘, възпява Църквата.
Един ден и нашите покойници и всички починали в Христа ще възкръснат за вечен живот, както казва свети апостол Павел в Посланието си до римляните: ‘‘Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с него’‘ (6:8).
Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Къде са душите им след смъртта и в какво състояние се намират те до възсъединяването на мъртвите?

Съгласно със Свещеното Писание и Св. Отци ние вярваме, че веднага след смъртта на телата душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот. Иисус Христос ясно е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове. (Някои секти,най-вече адвентистите, заблуждават, че след смъртта на телата душите прекарвали в някакво безсъзнателно сънно състояние до второто пришествие).

Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосредствено след смъртта си. Едните живеят частично в блаженство, другите - очаквайки вечните мъки. Положението на умрелите, които са на оня свят, не е окончателно. Затова за грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение. Господ Иисус Христос ни казва, че хулата против Светия Дух е непростим, смъртен грях, но всеки разкаян и изповядан грях ще ни се прости. Затова вярваме, че Милостивият Господ - Всеведецът, за Когото всички са живи, може да прости и греховете на обичаните от нас покойници чрез молитвите, милостинята и помените, правени в тяхна чест.
Молитва за умрелите е въведена още в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, брат Господен. А св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада.
Телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Христа, пребиваващи в Църквата. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание и затова измолваме прошка от милосърдния Бог, Който иска всички да се спасим, за да се смекчи тяхната участ на оня свят.

Нашите обични покойници споменаваме ежедневно в молитвеното си правило - със свои думи и с думите на светиите:
Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби (имената.....). Прости им всички умишлено или неумишлено сторени грехове и им дарувай Царството Небесно!

Църквата е определила специални дни в памет на починалите. Те винаги са в съботен ден, защото тогава Иисус Христос бил също Покойник и бил с тялото Си в гроба.
В тези дни, във всеки православен храм се извършва специално богослужение - Литургия за упокой и обща панихида, която отбелязваме като Задушница.

В Неделя Месопустна спомняме Страшния Христов Съд и във връзка с това, Църквата е установила да ходатайства молитвено не само за живите си свои членове, а и за преждепочиналите християни. Тържественият помен, който се извършва в събота преди Неделя Месопустна, принася значителна полза на починалите наши деди и братя, а заедно с това е израз на пълнотата на църковния живот, който живеем. Защото спасението на всеки от нас е възможно само в Църквата - в съобщение с вярващите, част от която се явяват наравно с живите и всички умрели във вярата. И общението с тях чрез молитвата, молитвеното им споменаване, е израз на общото ни единство в Църквата Христова.

Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (за предпочитане както по време на Литургията за упокой, така и на общата панихида).

След богослужението молитвени възпоменания за тях правим и на техните гробове, като ги почистим, прикадим и украсим с цветя, красиви като добродетелите на починалия, като свещеникът прелее гроба с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас, като запалим църковната свещ и като раздадем малък дар на колкото се може повече познати и непознати, за да могат и те молитвено да поменат с ‘‘Бог да прости!’‘ нашите сродници. Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си. Затова посещаваме гробовете и на други починали християни и се молим и за тях. Те всички имат нужда от свидетелството и застъпничеството ни!

Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Задушница. На гроба на починалите или посещавайки други християни, на Задушница правим така наречените помени или раздавки - всеки с това, което според възможностите си е приготвил.

Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Защо именно жито и вино, какво символизират те? Житното зърно ‘‘няма да оживее, ако [първо] не умре’‘ (1 Кор. 15:36), затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие (Иоан 15:4).

Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични. За жалост в незнанието и суеверието си дори благочестиви християни придават друг смисъл на раздавките, вярвайки че житото и виното, които се принасят и преливат в памет на покойника, са за самия него. Но имат ли нашите покойници нужда от храна и питие, когато техните души са нематериални и храната им е също невеществена?! ‘‘За да се нахрани’‘ в отвъдния свят някои оставят и храна на гробовете на любимите си покойници, без да мислят, че тя ще послужи само на птиците и безпризорните животни, които ще омърсят и осквернят християнските гробове. ‘‘Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб’‘(Сир. 30:18).


МОЛИТВАТА ЗА ПОКОЙНИЦИТЕ
Св. Иоан Кронщадски

Когато ще се молиш за упокой на душата на някой починал, принуди се да се помолиш за него от цяла душа и помни, че това е съществен твой дълг, а не само на свещеника и клирика. Представи си колко нужен е покой на починалия и как са му потребни наистина молитвите на живите за него, понеже е член на едното тяло на Църквата, как бесовете спорят с ангелите за неговата душа и как трепери тя, като не знае каква участ ще я постигне навеки. Много значи пред Владиката молитвата с вяра и любов за покойника. Представи си също колко нужен ти е покой, когато те стегнат веригите на греховете, и как усърдно се молиш тогава, с колко искреност, жар, сила се молиш на Господа и на пречистата Богородица и как се радваш и тържествуваш, когато след усърдна молитва си получил освобождение от греховете и душевен покой. Приложи това и към душата на покойника: неговата душа също се нуждае от молитва - сега вече от твоята молитва, защото тя сама не може да се моли плодотворно; и неговата душа се нуждае от покоя, който ти можеш да му изпросиш чрез топла молитва, с благодеянието в полза на неговата душа и особено чрез принасянето на Безкръвната Жертва за него.

За покойните се моли така, сякаш твоята душа се намира в ада, сред пламъците, и самият ти се мъчиш; чувствай техните мъки със сърцето си и пламенно, пламенно се моли за упокоението им в място светло и злачно, в място прохладно.

Моли се на Господа за упокой на твоите починали праотци, отци и братя ежедневно, сутрин и вечер, за да е жива у теб паметта за смъртта и да не гасне у тебе надеждата за бъдещия живот след смъртта, за да се смирява ежедневно духът ти при мисълта за бързотечния твой живот.









И още ...

ЗАЩО МИНАВАМЕ ПОД ‘’МАСАТА’’ НА РАЗПЕТИ ПЕТЪК?
ЗА СИМВОЛИКАТА НА ВЪРБОВАТА КЛОНКА НА ЦВЕТНИЦА
Задушница преди Неделя Месопустна
Задушници / Помени
Наръчник на православния християнин




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA