Житие на
Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е роден в град Александрия между 293 и 298 г. от родители християни. Като дете той е претърпял жестокото гонение на християните при император Диоклитиан в 303г.

Повече

 
Уникални посещения:
Днес 159
Вчера 429
Общо 670633 за 4982 дни
Средно дневно 135
Рекорд 564 на 18.01.2017 (23:59)

 

Благовестие


ПСИХОЛОГИЧЕСКИ БАРИЕРИ ПО ПЪТЯ НА НОСЕНЕТО НА КРЪСТА
2015.03.12 - 12:00


Автор:  свещеник Джордж Морели

''Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.'' (Марк 8:34)


Стихът е от евангелието, което Православните християни четат в неделята след Въздвижение на Св. Кръст Господен (и на третата неделя от Великия пост). Този съвет, даден ни от Господа, има основно значение за нашето спасение. Той е начинът, по който Христос ще пребъдва в нас и по който ще постигнем обожение.

Нека да помислим как на практика да придадем смисъл на ''кръста'' в нашия живот. Да проследим последователността на събитията, довели до Христовото разпятие от времето след Тайната вечеря. Иисус си тръгнал от вечерята и отишъл в Гетсиманската Градина. Той е знаел за ужасното изпитание, което Му предстояло. Човешката Му природа се бунтувала, потекла кървава пот от челото Му и той извикал:'' Отче, ако е възможно нека Ме отмине тази чаша, но да бъде Твоята воля, а не Моята.''

Колко често ни се случва да очакваме някакви наистина лоши неща – кръстове, които могат да се случат в живота ни? Защото истинските ''кръстове'' са тези, които трябва да носим. За жалост, човешката наклонност да разсъждава ирационално и да мисли изопачено, правят носенето на кръстовете много по-трудно, отколкото то е в действителност. Тези склонности играят ролята на психологически бариери по пътя към нашето освещаване. Погрешното мислене кара хората да създават сценарии, които може, водещи до очаквани събития (които нямат никаква реалистична основа). Тези събития биват отново погрешно ''оценени'' като нещо 100% лошо, ужасно и катастрофално.

Най-честите последици са ненужното безпокойство и депресията, произлизащи от ирационалността и от изопаченото мислене.Вместо да носим истинските кръстове, които нашият Господ допуска да имаме в живота си, ние се нагърбваме с въображаеми кръстове, които сами сме си създали благодарение на нашето ''дефектно мислене''.

Позволявайки на тези емоционални реакции да подкопават любовта ни към Бога, упованието ни в Него и надеждата ни за спасение, ние сами възпрепятстваме своето обожение.

Преди да поемат истинските кръстове в живота си, Христовите последователи трябва да направят една ''мисловна инвентаризация'' на реалистичната основа, определяща кръстовете като такива. Нереалните кръстове са резултат от погрешното мислене.Ако имаме частична, двусмислена информация за нещо, ние обикновено правим извод (нереален сценарий), базиран на нея. Ето един клиничен случай за пример. Родителят получава бележка от учителя на детето, която го уведомява, че детето има проблеми с поведението в училище. Забележете колко общо и абстрактно е това описание. В моята медицинска практика често ми се случва да съм свидетел на това как родители и учители комуникират посредством общи термини, които не дават реална информация. Те създават богата почва за измисляне на сценарии от родителя. Той може да си помисли: детето ми общува с наркомани, (или) детето ми взима наркотици, или) ще напусне училище, (или) целият му живот ще бъде безсмислен, (или) това е страшно и ужасно, (или) Боже, как можа да допуснеш това, не мога повече да Ти се моля и т. н.

Всеки път, когато правим сценарии за някоя сфера от живота ни (семейство, училище, взаимоотношения, здраве, професия и т.н), трябва да извършим ''проверка на мисловната оценка на реалността''. Има три въпроса, които могат да помогнат: '' Има ли доказателство? Може ли да се погледне от друга гледна точка? Толкова ли е лошо, колкото изглежда?'' Ако по-често си отговаряме на тези въпроси, ще имаме по-реална информация за проблемите, с които се сблъскваме.

В живота има истински кръстове. Нека се уверим, че сме взели именно тях, а не въображаемите. След това да приложим психологически и духовни усилия за носенето на истинските кръстове.

Нашето предразположение (към въображаемите или истинските кръстове) винаги ще бъде ''нека ме отмине тази чаша ''. Слабата ни човешка природа е склонна да се оплаква, да пъшка, да се гневи, да се отчайва и изпада в депресия. Колко от нас успяват да направят следващата крачка и да кажат: ''Но, Отче, нека бъде не моята воля, а Твоята. Ще ми бъде трудно, но съм готов да приема това, което ще ми дадеш.Дай ми сила да го сторя и да приема волята Ти ''.

Иисус беше хванат и осъден на смърт. Сега е време ние да приемем своето осъждане. Според Евангелието, когато апостолите и учениците гледали Разпнатия Господ, се научили как да обичат Бога повече от всичко и да отдадат живота си за другите. Ние също можем да научим в своя живот това, което Бог ни е показал от кръста : доброто може да победи злото, прошката може да отмени отмъщението и сърцата ни могат да се отворят към всички хора, утешавайки и успокоявайки немощните по духовен начин, а когато можем и физически.

От човешка слабост Христос изпаднал в колебание, но отново се изправил. Той приел Своя кръст въпреки човешкия Си страх. Отдал почит на Отца, казал на жената от Йерусалим да не плаче за тях, а за децата си. Позволил на Симон Киринеец да Му помогне. Поуката от това е, че в името на Христа и от любов можем да си помагаме един на друг в носенето на кръстовете си, за да постигнем освещаване. За много от нас е важно да запомнят, че независимо от колебанията, Христос е продължил напред.

Ако нашия кръст е реалното ни физическо убийство (или убийството на любим човек), ще може ли някой от нас да моли прошка за убиеца си, докато бива приковаван към този кръст? Това е направил Христос. ''Отче, прости им, защото не знаят какво правят'' В моята пастирска и медицинска практика много пъти съм слушал хора да ми казват, че са понесли ''обида'', която така и не могли да простят. А в най-голямото нещастие Спасителят на света, Всемогъщият Бог е успял да отправи молитва и да измоли прошка за Своите мъчители и убийци.

Помислете си за най-лошия грях, който сте направили. Иисус е понесъл кръста Си заради този грях. Помислете си за най-тежкия грях, който някой може да извърши на тази земя и го умножете по безкрайност. Иисус понесе кръста Си, за да се прости този грях. Той прие кръста Си, за да получим прошка за всеки грях, който сме извършили и ще извършим.

''Има ли слуга по-горен от господаря си?'' Не само че с желание трябва да носим кръстовете, които Бог допуска в живота ни, но същевременно трябва и да продължим да Го обичаме, да Му се уповаваме и да възлюбим и служим на ближните си като им прощаваме. С тържеството Си над греха Господ побеждава смъртта. И ние с кръста си, ако го носим като Христос, ще победим смъртта.


Превод от английски език: Весела Митева


Списание АМВОН издание на храм Св. Атанасий, брой 2, година 2009








И още ...

Пасхално слово на св. Йоан Златоуст и Патриаршеско и синодално Пасхално послание 2016
ВЕЛИКДЕНСКО ПОСЛАНИЕ НА ВАРНЕНСКИЯ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ 2016
''ЗА ДА БЪДЕ РАДОСТТА ВИ ПЪЛНА'' ВХОД ГОСПОДЕН В ИЕРУСАЛИМ
ЖИВОТЪТ НЕ Е ШЕГА
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ БАРИЕРИ ПО ПЪТЯ НА НОСЕНЕТО НА КРЪСТА




Архив

 

Copyright © Храм Свети Атанасий Варна - Created & Powered by Studio IDA